İslamofBulgaria.Net – Вярващите са Братя Вярващите са Братя
Свързани Cтатии
Вечният е Аллах, а всяко живо същество ще вкуси смъртта. Също както раждането, така и смъртта е едно естествено събитие в непроменливия сюннет (закон) на Аллах. Но от гледна точка на ислямското убеждение смъртта не е един край, а тя е началото на един нов живот. Следователно това, което за този свят се нарича смърт, за някой друг свят се осъществява като едно ново раждане, чието естество е различно. Човекът трябва да се приготви за този нов живот, който непременно ще бъде живян още на този свят.
Всъщност няма нужда от една специална подготовка за това, освен да се вземат предвид заповедите на Аллах и съветите на пратеника (с.а.с.) и да се представят действия, съответстващи на тях. Тези заповеди и съвети както ще бъдат достатъчни, за да допринесат този временен свят да бъде изживян по най-добрия начин, така и представляват една подготовка за бъдещия живот.
Мъртвият човек също е достоен за уважение. Това уважение, от една страна, играе ролята на утешение към близките на загиналия, а от друга страна- то е насочено към целта да се разкаже, че смъртта не е край. Той е починал, но пак е човек. Човек е починал от гледна точка на този свят, но се е родил отново за един друг свят. Смъртта сякаш е измиването на едно новородено дете. От една страна, тя символизира това повторно раждане, а от друга – премахването на мръсотията, прахта и замърсеността, които това тленно пътуване, тоест земният живот е оставил върху него.
След това измиване също като пелената, която се облича на новороденото дете, той се обвива в кефен154 и с голяма прецизност се сваля в своята люлка. Отвъд това го знае Аллах и тези, които са отишли. Ние знаем толкова, колкото ни е било известено…
Думата “дженазе” означава както мъртвец, така и ковчег и тене-шир маса, върху която се поставя трупът на мъртвеца за измиване,
преди да бъде погребан135. Човекът, който е на смъртно легло, се нарича мухтазар. Мъртвецът се нарича меййит (в мн. ч. мевта). Приготовленията, които общо трябва да бъдат направени за мъртвеца, се наричат теджхиз. Измиването на мъртвеца се нарича гасил, а обвиването му в кефен се нарича текфин. Поставянето на мъртвеца в табута136, пренасянето му до мястото, където ще се кланя дженазе намаз и неговото занасяне до гробищата, се нарича тешйи, а поставянето му в гроба – дефин. Думата “телкин” означава както прочитането на „келиме-и шехадет” или “келиме-и тевхид” в близост до мухтазара, така и припомнящата реч към мъртвеца – относно въпросите и отговорите, за които вероятно ще бъде питан – която се прави след поставянето на мъртвеца в гроба. Отправянето на съболезнования към близките на загиналия се нарича тазийе, което означава утешение.
Измиването, обвиването в кефен на един починал мюсюлманин и правянето на дуа за него, кланяйки дженазе намаз, и заравянето му в гроба е фарз-ъ кифайе137.
Пратеника на Аллах (с.а.с.) казвайки; “Споменавайте добрите действия на починалите от вас и не споменавайте за техните лоши страни!”(Тирмизи, Дженаиз, 34), ни е посъветвал да споменаваме починалите от нас с добро и да изкарваме на преден план техните добри страни. Това важи както за негативните страни и действия на мъртвеца преди той да е починал, така и за състоянието му в момента на смъртта, и за неприятните неща, които са видели тези, които са правили измиването му.
Но ако мъртвият е човек познат с нововъдение и заблуда, който явно върши грях и е починал в това състояние, то за да се предпазят другите, може да се каже това негово лошо състояние, когато е необходимо.
Ако не съществува някакво затруднение, мустехаб е човекът, който е умрял по път да бъде обърнат към къбле върху дясната му страна. Също така мустехаб е да се постави възглавница зад гърба или врата му, за да се повдигне и се насочи лицето му в посока на къблето.
В е един хадис е повелено: “Онзи, на който последна му дума е “ля иляхе иллаллах”, ще влезе в дженнета” (Ебу Дауд, Дженаиз, 16). Из-ричането на “келиме-и тевхид”138 при човек, който умира, е сюннет
(Муслим, Дженаиз, 1). Като не трябва да му се казва “ти също кажи”, а само трябва да му се повтарят келиме-и тевхид и келиме-и шехадет. Целта на това предсмъртно опело е болният с последния си дъх да изрече тези думи и те да бъдат неговото последно слово.
Поради тази причина това изричане на келиме-и тевхид трябва да бъде правено от хора, които болният обича. Това внушение, включвайки и покаяние, може да бъде направено по следния начин: Естагфируллахе’л-азим еллези ля иляхе илля ху, ел-Хаййе’л-Каййум уе етубу илейх.
Мустехаб е също при човека, който умира да се четат сурите Ясин и Ра’д.
Когато мухтазарът почине, очите му се затварят, а челюстта му се връзва с парче плат. Онзи човек, който прави тези неща, трябва да прави дуа по следния начин:
Бисмилляхи уе аля мил лети ресулиллях. Аллахумме йессир алейхи емреху уе сеххил алейхи ма ба’деху уе ес’идху би ликай-ке уедж’ал ма харедже илейхи хайран мимма харедже анху. (С името на Аллах и върху религията на пратеника на Аллах…О, Аллах! Улесни неговата задача и не му давай затруднение след това! Ощастливи го с Твоя облик! Направи мястото, където отиде по-добро от мястото, което е напусна).
След което върху мъртвеца се изпъва едно платно и се свалят дрехите му. И за да не се подува, върху корема му се слага някакъв железен или тежък предмет (като нож) после се поставя на мястото, където ще бъде измит. Ръцете му трябва да се изпъват настрани, а не да се слагат върху гърдите му. Тези, които са джунуб, хайз и нифас, не трябва да присъстват при мъртвеца. До мъртвия се поставя нещо с приятна миризма.
След като умре, до мъртвеца не се чете Коран, докато той не бъде измит. Четенето на Коран при него, преди да е направено измиването му, е мекрух. Но в четенето с висок глас в друга стая или безгласно в стаята, където се намира мъртвеца, няма керахет (нежелателност).
ОЩТЕ ЗА ТЕМАТА…
СТАНОВИЩА, КОИТО СЕ ОТНАСЯТ ЗА ШЕХИДИТЕ
ЧЕТЕНЕ НА КОРАН И ТЕЛКИН (ПРИПОМНЯЩА РЕЧ КЪМ МЪРТВЕЦА)
ПРЕНАСЯНЕТО И ИЗПРАЩАНЕТО НА МЪРТВЕЦА
НЯКОИ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ДЖЕНАЗЕТО
НАЧИНЪТ ПО КОЙТО СЕ КЛАНЯ ДЖЕНАЗЕ НАМАЗА
