НАЧИНЪТ ПО КОЙТО СЕ ИЗПЪЛНЯВА МОЛИТВАТА НАМАЗ

Изпълнението на намаз, което съответства на фарзовете, ваджиби-те, суннетите и адаба в езика на вероучението, се нарича “сифату’с-салят”. Човекът, който ще кланя намаз застава с абдест и обърнат към Къбле. След това вдига ръцете си, и правейки възнамерение, казва Аллаху екбер, после връзвайки ръцете си казва:

“Субаханеке’ллахумме уе бихамдике уе тебеаракесмуке уе теаля джеддуке уе ля иляхе гайрук”. Ако не се е пресъединил към имам, казва “Еузу билляхи мине’ш-шейтани’р-раджим. Бисмилляхи’р-рахмани’р-ахим” и чете сура Фатиха. В края на Фатиха казва “амин”, чете една сура или няколко айета (замм-и су-ре) без бисмиллях.


След това, казвайки Аллаху екбер, отива на руку’. След като каже най-малко три пъти “субхане раббийе’л-азим”, казвайки “Семиаллаху лемен хамидех”, той се изправя и казва “Раббена лекел- хамд”. После, казвайки Аллаху екбер, отива на седжде. Ако няма някаква телесна пречка, първо поставя на земята коленете си, после ръцете си, а най-после лицето си. А когато се връща към кия-ма, прави противоположното на това. След като на седждето е казал най-малко три пъти “Субхане раббийе’л-а’ля”, той отново, казвайки Аллаху екебер прави междинно сядане (джелсе), после отново, казвайки Аллаху екбер, отива на второто седжде. И когато отново каже три пъти “субхане раббийе’л-а’ля”, казвайки Аллаху екбер, се изправя за втория рекят.


Вторият рекят е като първият. Само във втория рекят няма вдигане на ръцете и четене на субханеке и еузу. Когато стане на крака, чете бисмеле и Фатиха. След като каже “амин”, прибавя една сура или няколко айета към Фатиха. След това както в първия рекят, той прави руку’то и седждета. След второто седжде, правейки ка’де (сядане), той казва: “Ет-тахиййату лилляхи уе’с-селявату уе’ттаййибат. Ес-се-ляму алейки еййухе’н-небию уе рахметуллахи уе берекятуху. Ес-селяму алейнауе аля ибадилляхи’с-салихин. Ешхеду ен ля иляхе илляллах уе ешхеду енне Мухаммеден абдуху уе ресулюх”.


Ако намазът, който ще кланя е с повече от два рекята, това ще бъде първото сядане (ка’де-и уля). В това сядане не се прибавя към Тахиййят нищо, и казвайки Аллаху екбер, той се изправя за третия рекят. А когато ще става, поставя ръцете си върху колене и така се изправя. В кияма той връзва ръцете си, чете Бесмеле и Фатиха и казва амин. Нещата, които ще бъдат направени след това, показват малка промяна спрямо това дали намазът е фарз или не:


а) Ако това, което кланя е фарз, след Фатиха той не чете сура или айет, а отива на руку’. След седждетата, ако има, той става за четвърти рекят. Четвъртият рекят е като третият. Ако няма четвърти рекят, след второто седжде той сяда (псоледно сядане – ка’де-и ахире).
б) Ако намазът, който кланя не е фарз, като различно от това, след като той каже амин в края на Фатиха в третият рекят той чете сура или няколко айета.

После той отива на руку’и седжде. Четвъртият рекят е като третият рекят. Когато се извършат седждетата на четвъртият рекят, се сяда. Това сядане също като сядането, което се прави в края на третият рекят на намазите, които са с по три рекята и като в края на втория рекят в намазите, които са с два рекята, получава името последно сядане (ка’де-и ахире). В последното сядане след Тахиййят се чете селяват и дуй, и след това се дава селям.


Саляватът е следният: “Аллахумме салли аля Мухаммедин уе аля али Мухаммед, кема саллейте аля Ибрахиме уе аля али Ибрахим. Иннеке хамидун меджид. Аллахумме барик аля Мухаммедин уе аля али Мухаммед, кема баректе аля Ибрахиме уе аля али Ибрахим. Иннеке хамиун меджид”.


Дуйте: Дуйте, които ще бъдат направени след второто сядане, могат да бъдат взети както от айетите, така и от хадисите.
Пример за дуа, която може да бъде взета от айетите, е следната:


“Раббена атина фи’д-дуня хасенетен уе фи’л-ахирети хасе-нетен уе кина азебе’ н-нар, би рахметике я ерхаме’р-рахимин.”

(ел-Бакара, 2/201)


“Раббена ля тузиг кулюбена ба’де из хедейтена уе хеблена мин ледунке рахметен иннеке енте’л-уеххаб.” (Ал-и Имран, 3/8)


“Раббиджални мукиме’с-саляти уе мин зуррийети раббена уе текаббел дуа. Раббенагфир ли уе ли-уалидеййе уе ли’л-му’минине йеуме йекуму’л-хисаб.” (Ибрахим, 14/40-41)


Пример за дуата, която може да бъде взаимствувана от хадисите е следната:
“Аллахумме инни ес’елюке мине’л-хайри куллихи ма алимту минху уе ма лем а’лем уе еузу бике мине’ш- шерри куллихи ма алимту минху уе ма лем а’лем”.
Превода на български е следният: “О, Аллах аз желая от Теб всчики добрини, които знам и незнам, и се оповавам на Теб от всички злини, които знам или не знам”.
Онзи, който желае, може да казва и преводите на тези дуви. Сега по този повод нека се опитаме да внесем яснота по темата за това дали правенето на дуа на български език в намаза, разваля или не намаза, и по въпроса дали може да се чете и друга дуа в намаза от тези, които са предадени от Пратеника на Аллах (с.а.с.).

Може ли да се прави дуа на турски (или друг) език в намаза?

в намаза нищо не е уместно от словото на хората, защото нама-зът се състой единствено от тесбих (споменаване), текбир (възвелича-ване) и четене на Коран”. (Муснед, V, 447-448; Несаи, Сехв, 20; Муслим, Месаджид, 35; Ебу Дауд, Садят, 174)


Думата словото на хората”, която минава в хадиса освен че може да означава говорене с някого един срещу друг, също така може да означава говорене от вида на говоренето между хората, ежедневно говорене и слово на човек.


А израза Намазът се състой единствено от тесбих (споменаване), текбир (възвеличаване) и четене на Коран “ако бъде разбран като хаср ,то излиза резултатът, че в намаза освен тези неща, не може да бъде правено нищо друго. Впрочем тръгвайки от тази гледна точка, някои ханефии са казали, че не може да се прави дуа в намаза, с друго освен кораничните изрази. А останалите учени, твърдейки, че забраната за говоренето в намаза е дошла в Меканския период, а всъщност повечето от специалните дуй и зикр (начин на споменаване) са били установени в Мединския период с хадиси, и че тези хадиси стесняват обхватността на хадиса “Намазът се състой единствено от тесбих”, са защитили тезата, че в намаза може да се прави дуа с всякакъв вид слова.


Един ден, когато Пратеника на Аллах (с.а.с.) кланял намаз, чул как един човек зад него прави следната дуа: “О, Аллах! Смили се над мен и над .Мухаммед и не се смилявай над никого другиго”. След като дал селям Пророкът (с.а.с.), се обърнал към бедуинеца, който правил дуа по този начин, и казал: “Ти стесни нещо (милостта на Аллах), което е широко”. (Бухари, “Едеб”, 27) От преданието по-горе виждаме, че Пратеника на Аллах (с.а.с) не е казал на този човек да кланя отново, защото е правил дуа по този начин, а само го предупредил да не проявява егоизм.

Тази случка показва, че онзи, който кланя намаз може да прави дуа на местата в намаза, които са отделени за дуа и искане с думи, които са извън кораничните и суннетските слова, но да имат съдържание, съответстващо на тях.
Веднъж когато пратеникът се изправял от руку’, е казал “Семиаллаху лимен хамидех”, Рафиа, който бил един от неговите сподвижници, които се кланяли заедно с него допълнил, казвайки: “уе леке’л-хамд хамден кесиран таййбен мубарекен фих”. Когато пратеникът дал селям, се обърнал назад и попитал: “Кой беше този, който проговори?” тогава Рафиа казал: “Аз бях (о, Пратенико на Аллах)”, Пророкът (с.а.с.) одобрил тези слова, които Рефиа добавил, и казал: “видях30 и няколко ангела, които се надпреварваха един с друг, за да запишат първи това твое слово и да го занесат към небето”, (вж. Шевкани, II, 317-322)


Този хадис показва, че забраната за говоренето в намаза е свързана с говоренето на хората по между им, а що се отнася до правянето на дуа, позволено е използването на каквито слова пожелае, стига те да бъдат уместни по съдържание с Корана и сунната.
Ако в намаза се изкажат думи, които приличат на ежедневните разговори на хората, като: “0, Аллах ожени ме, нахрани ме”, според ханифиите намазът на този, който казва това, се разваля. Това се дължи на факта, че тези думи не приличат на дуйте в Корана и сунната на Пратеника (с.а.с.), за които е известил, че могат да бъдат четени в намаза.

Те по съдържание противоречат на общата рамка на намаза. Но имам Шафии е дал мнение, че въпреки че те са насочени към осъществяването на земно желание, в крайна сметка това също е една дуа и следователно с правенето на дуа по този начин, намазът няма да бъде провален.

относно Mustafa

Проверете Също

ФАРЗОВЕТЕ НА НАМАЗА

Намазът има 12 фарза, които се разделят на две групи; външни вътрешни фарзове. Външните фарзове …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir