ПЕТЪЧНАТА МОЛИТВА

Петъкът е денят за седмичният групов ибадет, който се приема за много важен в ислямската религия. Това, което знаем от различни предания, петък първоначално е бил определен за ибадет на евреите и християните, но по-късно, евреите приели съботата, а християните – неделята, като ден за събрание и ибадет. А накрая петъчният ден бил определен за събрание и ибадет на мюсюлманите.


За важността и смисъла на петъчния ден се споменават в доста предания от Пратеника на Аллах (с.а.с.).Ето някои от тях: “Най-добрият ден, в който е изгрявало слънцето, е петъкът. Адем (а.с.) бил сътворен в същия ден, в този ден е влязъл в рая и в този ден излязъл от него. И Часът ще настъпи в петъчен ден.” (Муслим, Джум’а, 18) В друг хадис пък се предава, че в този ден съществува момент, в който отправените дуй се приемат. Според едно предание Пратеникът (с.а.с.) е повелил следното: “Аз знаех кой е точно моментът за откливане, но и него, както нощта Кадр бях принуден да забравя.” (Хаким, 1,279)


Учените, базирайки се на този израз от Пратеника, са изтъкнали, че също както се пази в тайна на исм- и а’зам (най-прекрасното име на Аллах) сред красивите имена на Аллах и нощта Кадр, която е една от последните 10 нощти на месец Рамазан, така и този момент не се разкрива, с което се цели хората да бъдат подтикнати да се обръщат към Аллах през целия ден. Относно петъчния ден пояснено е също, че на онзи, който след като направи нужното почистване, отиде в джамията, слуша хутбето и изпълнява намаза, ще му бъдат опростени греховете, които е извършил между този и миналия петък (Бухари, Джаум’а, 6,19; Муслим, Джум’а, 26).

Оповестено е още, че онзи, който, отнасяйки се несериозно към петъчния намаз, го пропусне три пъти подред, сърцето му ще бъде запечатано (Ебу Дауд, Салят, 204). Също така, поради важността на петъчният ден, когато по време на хадж денят Арафе се падне в петъчният ден, хаджът направен в тази година се нарича “хадж-ъ ек-бер” (т.е. най-големият хадж).


Поради това, че петък се почита от мюсюлманите и се приема за празничен ден,то още в четвъртък вечерта трябва да се отдаде по-го-лямо внимание на физическото и душевно пречистване. Тук на първо място стои вземането на цялостен абдест (гусул). Според мнозинството от учените вземането на гусул в петъчния ден е суннет, а според мнението на други от учените е фарз. Наред с телесното почистване като изрязване на ноктите, измиването на зъбите преди да се отиде в джамията; обличането на чисти дрехи; избягването на лоши миризми, от които ще се притеснят останалите, и пръскането с приятни аромати е сюннет.


Вярващият трябва да проникне в духовната атмосфера на един такъв важен и благодатен ден. Дуата и теубето му са скрити в този ден. Затова той трябва да се опитва да улови момента, за който е известено, че се приемат молбите и покаянието в него. Освен това в този ден той трябва да чете Коран, да прави зикр”5 и тефеккюр”6, да отправя поздрави към Пратеника на Аллах (с.а.с.), и с чисто сърце да отправя дуа искайки прошка от Аллах (с.т.).


Становищата за действията, които не се приемат за добри поради опасението, че могат да доведат до отклоняване на петъчния намаз, като говоренето по време на хутбето, търговията в часовете за петъчната молитва и тръгването на път в този ден, ще бъдат разгледани по-долу.

А) МЯСТОТО И СТАНОВИЩЕТО НА ПЕТЪЧНАТА МОЛИТВА В ИСЛЯМСКАТА РЕЛИГИЯ

Петъчната молитва е фарз-ил айн (лично задължение) за мъжете мюсюлмани. Това е установено с Корана, суннета и иджмата. Понеже в 62. сура от Корана се разказва за петъчната молитва, тя била наречена сурата Джум’а (Петък). В тази сура Всевишният Аллах повелява следното: “О, вярващи, щом се призове за молитвата в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах и оставете търговията! Това е най-доброто за вас, ако знаете. И щом молитвата завърши, разпръснете се по земята и търсете благодат от Аллах, и често споменавайте Аллах, за да сполучите!” (ел-Джум’а, 62/9-10)


Съществуват достоверни хадиси, които са свързани както с благодатта на петъчната молитва, така и с факта, че тя е фарз-ул айн и че нейното напускане без оправдание, се счита за голям грях. Пратеника на Аллах (с.а.с.) казва: “Аллах запечатва сърцето на онзи, който, пренебрегвайки важността й, пропуска три пъти (подред) петъчната молитва. ” (Ебу Дауд, “Салят”, 204; Ибн Мадже, “Икамету’с-салят”, 93; Тирмизи, Джум’а, 7; Несаи, Джум’а, 2) и още “Някои хора или ще се откажат от пренебрегването на петъчната молитва или Аллах ще запечата сърцата им и те вече ще бъдат от нехайните.” (Муслим, Джум’а, 12; Несаи, Джум’а, 2)


Някои от учените твърдят, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) за първи път е отслужил петъчната молитва по време на преселението Хи-джра в долината Рануне, която се намира в околностите на Медина, и това станало по време на посещението му на племето Салим б.Ауф в тамощния намазгях. А от друга страна, в някои от източниците се споменава, че преди преселението Ес’ад ибн Зураре с група хора е отслужил петъчната молитва в Медина. Ето за това са възникнали две различни виждания по въпроса, кога е била определена за задължителна петъчната молитва.


Според първото виждане, въпреки че петъчната молитва е станала фарз в Мекка, поради натиска на езичниците не е било възможно тя да бъде отслужвана. А според другото виждане тя е станала фарз по време на преселението, и първият петъчен намаз бил отслужен от Пратеника на Аллах (с.а.с.) в долината Рануне. Според тези, които приемат това предание, петъчната молитва, която отслужил Ес’ад ибн Зураре с група хора не била фарз, а била нафиле.

Според всички муджтехиди петъчната молитва е фарз-ил айн и понеже няма друго мнение върху въпроса от времето на Пратеника, върху него е постигнат консенсус.
Петъчната молитва се изпълнява всеки петък във времето на обедния намаз и се състои от два рекята. Изнасянето на хутбе|18от хати-ба преди този намаз е сред условията за неговата валидност.След като бъде изпълнена петъчната молитва, тя заема мястото на обедната молитва в петъчния ден.

Б) УСЛОВИЯ НА ПЕТЪЧНАТА МОЛИТВА

а да стане петъчната молитва задължителна, трябва да съществуват следните следните условия, които се делят на две: условия, свързани със задължителността и условия за валидността на петъчната молитва…

  • Първият вид са тези условия, които осигуряват задължителността, на петъчната молитва.
  • Вторият вид условия са тези, които гарантират валидността на отслужената молитва.

Вместо условия за валидност се казва и условия за изпълнението на петъчната молитва.
По-долу поотделно ще бъдат изредени и разяснени тези два вида условия. Но преди това трябва да се има предвид, че три от условията, които ще бъдат изброени по-долу, спадат и към единия, и към втория вид условия. Те са следните:

а) Да е настъпило времето за молитва.
б) Да присъства държавният глава на молитвата или да е опълно-мощил и дал разрешение на някого, да го замества.
в) Мястото където ще се кланя молитвата да бъде населено – град или село.

Според тези, които претендират за тези условия, то когато едно от тези условия липсва, освен че зъдължителността на петъчната молитва отпада от хората, също така, ако бъде кланяна не се счита за валидна.

а) Условията за задължителността на Петъчната молитва

За да стане петъчната молитва задължителна за някого, освен че са нужни условията, които се изискват от него за петкратната молитва, то заедно с тях се изискват и следните условия:

1- Да бъде мъж

Петъчната молитва е фарз за мъжете и не е фарз за жените. По този въпрос учените по фъкъх са единодушни. Но ако жените отидат на джамия и кланят петъчната молитва заедно с мъжете, молитвата им е валидна и те не кланят обедната молитва за този ден.
Въпреки че айетът, който заповядва кланянето на петъчната молитва, е с общо съдържание, може да възникне въпросът “защо жените не кланят петъчната молитва?”.


Нека се опитаме да внесем яснота по темата, допирайки се до ед-на-две точки, без да навлизаме в големи подробности. Тук сред първите неща, които не трябва да бъдат изспускани от поглед, идва обвързаността на темата със специфичността на арабския език. В арабския език формите за обръщение към мъжа и жената са различни едни от други. Не е възможно от гледна точка на структурата на езика в направеното към жените обръщение да съществуват мъже.

Обръщението, направено към жените, е обръщение, което е направено единствено и само към жените. Съответно на това пък това дали в съдържанието на насоченото към мъжете обръщение влизат и жените или не, тоест дали това обръщение е насочено и към жените е оспорвана тема сред арабските езиковеди.


Някои езиковеди са казали, че в насоченото към мъжете обръщение, жените не влизат, а други, че то се отнася и за тях. Тези две различни убеждения на езиковедите са повлияли на методолозите в разбирането на този вид знамения, а именно айетите, които съдържат обръщение, насочено към мъжете. Някои методолози са приели разбирането, което казва, че в обръщението, насочено към мъжете, не се влючват и жените, и давайки значение на айетите в тази насока, са изкарали становище от тях.

Според това разбиране по силата на езиковите правила жените не влизат в съдържанието на обръщението, което е насочено към мъжете. Но по причина на някои извън езикови догатки (правила), жените също се включват в обръщението, което е насочено към мъжете. На първо място сред тези извън езикови догатки идва въпросът дали от гледна точка на смисъла, същността и съдържанието на приведеното становище, разликата мъж-жена е такава, че трябва бъде взета впредвид или не. Разбира се, тази разлика не произлиза от разделението на пола, напротив тя е разлика, която произлиза от физическата структура и обществения статут и е свързана с това чрез баланса между правата и отговорностите.


А други методолози, вземайки за основно убеждението на други те езиковеди, са предявили мнение, че като правило в обръщението, което е насочено към мъжете, попадат и жените, но отделни теми като петъчната молитва с една дозина правещи изключения правила жените са държани извън обхватността на обръщението. От всички правещи изключения правила, които са мотив за държането на жените извън обхватността на обръщението, могат да бъдат показани следните неща: мятото на жената в ранния период на исляма; задълженията и отговорностите на жената в семейството; мястото на жените в понятието джамаат и джамаатското спомагане. Въпреки че при всички положения въпросът за това дали жените са задължени с кланянето на петъчната молитва или не, е един религиозен проблем, то от основна гледна точка, преди всичко е един езиков и свързан с традицията въпрос. Съобразно на това изкарването на въпроса от естествената му среда, и възползвайки се от леснотата, която е подсигурена в турския език като липсата на разделения в обръщенията между мъжа и жената от гледна точка на изиковата структура, изричането на думи като: “Аллах казва: 0, вярващи! Когато бъде направен призива за петъчната молитва, тичайте към споменаването на Аллах, тоест към петъчната молитва”, и след като и жените са в групата на вярващите, те също трябва да ходят”, оставете, че това не е леснота, но в същност е и изкривяване на проблема, като това поведение вместо полза носи вреда.


Тук трябва да бъде пояснено следното: Според всяко едно от двете виждания на езиковедите и съоътветно на методолозите се е достигнало до извода, че още от началото жените не са били задължени с петъчната молитва. Вместо тук да бъдат разяснявани правещите изключения правила с всичките им подробности,то достатъчно би било те да бъдат разгледани около втората точка, за която ще говорим.


Втората точка по този въпрос, на която трябва да се обърне внимание, е да се погледне към практиката на Пратеника (с.а.с.) и 14. вековната традиция на мюсюлманите. Това да се знае дали пратеникът е държал жените отговорни с кланянето на петъчната молитва или не само по себе си, освен че е носещо задължителност, но и в същото време притежава стойността на едно определящо правило. Цялата литература, която се отнася до първите периоди, показва, че жените от време на време са се включвали в петъчните молитви, но много ясно и точно се пояснява, че Пратеника на Аллах не е държал жените отговорни с кланянето на петъчната молитва. Освен това съществуват и слова на пратеника, които известяват, че петъчната молитва е фарз за всеки мюсюлманин в джамаата извън жените, децата, болните и робите. (Ебу Дауд, 1,280; Хаким, 1,425). Подобните предания

практиката на пратеника (с.а.с.) били оценено от страна на тези, коиго предявили мнението, че жените заемат място сред общото обръщение, като едно правещо изключение правило и е казано, че това стеснява общия израз на айета.
От друга страна в 14-вековния процес не е излезнал нито един учен, който да каже, че жените трябва да кланят петъчната молитва. Това положение показва, че се е осъществила една иджма (консенсус) по темата, че жените не са задължени с кланянето на петъчната молитва. Но всъщност това, което ние искаме да кажем, не е съществуването на една такава иджма, а може би като допълнение, че в нито едно общество, нито в една култура и в нито един мезхеб, сунитски или несунитски, не е възникнало различно на това мнение.


Ибадетите, които са символа на религията и религиозността и които носят една определена форма (външен вид) или синволика, не се влият от промяната на времето и мястото. Това възниква от тяхната същност, защото промяната на обредите, които са само ибадет, до известна смисъл води до промяна и деградация на религията. Въпреки че действието с доза предпазливост по темите, които не се състоят само от ибадет, а в общия смисъл са с ибадетска съдържаемост, е уместно, то ако в практикуването им са възникнали една дозина трудности или ако практикуването им е започнало да противоречи с идеята и целта от тяхното поставяне, тогава, за да се опази същността, може да се наложи направата на нови нужни разпоредби.


Като заключение може да се каже, че съществува свобода относно кланято на петъчната молитва от жените. Тези жени, които намерят подходящото време и място, могат да кланят петъчната молитва. Това положение е една свобода, която религията им е дала. Също колкото грешката за възприемането на освобождаването от религиозна отговорност като разделение, то въпросът за това какво ще допринесе една такава допълнителна отговорност на жените, също е нещо, върху което си заслужава да се помисли. Но задължаването на жените с кланянето на петъчната молитва, правейки го фарз за тях, е грешно и ненужно. Дори и да няма други доказателства, с които да се доказва тази грешка, пренебрегването на 14 вековната ислямска традиция е достатъчна като доказателства за това.

2- Да не бъде в извинено (оправдано) състояние

При някои извинени състояние фарза на молитвата джумаа отпада от някои хора. Но при положение, че тези, за които петъчната молитва не е фарз, кланят този намаз, то техните намази са валидни и в същия ден те не кланят и обедната молитва отделно.

Основните извинени състояние, които разрешават напускането на петъчна молитва, са следните:

  1. Болест.
    Онзи, който е болен и се страхува, че ако отиде на петъчния намаз, болестта му ще се увеличи или ще увеличи своята продължителност, не е задължен с кланянето на петъчния намаз. Възрастните хора, които не могат да ходят, в това отношение също се считат за болни. Същото становище важи и за грижещият се за болен, който се страхува, че ще има вреда за болния, ако отиде на джамията. Тези, които са заразени с заразни болести, и има опасност да заразят останалите хора, също не трябва да идват за петъчна молитва.
  2. Слепота и парализа.
    Според Ебу Ханифе, маликиите и шафиите петъчната молитва не е фарз за слепия, дори ида има човек, който да го отведе към джамията. А според ханбелииге, Ебу Юсуф и Мухаммед петъчната молитва е фарз за слепият, който има придружител, който да го отведе до джамията. А за слепият, който няма придружител, всички учени са единодушни, че петъчната молитва не е фарз. Петъчната молитва не е фарз и за хората с парализирани или отрязани крака, а също и за болните, които са на легло.
  3. Неподходящите пътни и климатични условия.
    При положения, в които ако човек отиде на петъчната молитва, ще си навреди значително или ще се затрудни, като силен дъжд, студ, висока температура, изобилно кален път и т.н., задължението за петъчната молитва отпада.
  4. Страх.
    Петъчната молитва не е фарз и за онзи, който има опасения, че ако отиде на петъчна молитва, имуществото му, животът му или честта му ще бъдат подложени на опасност.
    Факихите са единодушни относно тези две условия (т.е. да бъдеш мъж и да не си в извинено състояние), които са нужни, за да стане петъчната молитва фарз. А в останалите условия има различни мнения сред факихите.

3- Свобода

Тези, които не са свободни,т.е. робите и пленниците, според мнозинството от факихите не са задължени с кланянето на петъчната молитва. Всъщност под поставянето на това условие лежи идеята за пълното и съвършеното извършване на отговорностите, които има робът към господаря си в периодите, в които е продължавало робството.

Факихите, които казват, че петъчната молитва не е фарз за робите, са изградили това становище върху разбирането по темата за задълженията и отговорностите на роба. Според това робът трябва да отдели всичкото си време на своя господар. Ако бъде задължен с кланянето на петъчната молитва, то задължението му към своя господар ще закуца и по тази причина ще получи укор от него, а и може би наказание. Когато пратеникът (с.а.с.) е казал, че робът не трябва да кланя петъчната молитва, е имал предвид властващото в обществото разбиране за статута на робите. Понеже захириите119 не вземат предвид това обществено мнение, те не търсят и условието “да бъдеш свободен” за кланянето на петъчната молитва.


Когато бъде помислено от тази страна, се разбира за кое значение е приведено условието за свобода и че това условие няма връзка с тези, чиито свободи са ограничени понеже лежат в затвора. От тази гледна точка за кланянето на петъчната молитва от тези, които са в затвора, няма пречка освен физическите условия и липсата на някои възможности. За да може затворниците да кланят петъчната молитва, може да бъде поискано подготвянето на физическите условия и извършването на нужната подредба. Поради специфичното положение условието за мястото, където ще се кланя петъчната молитва да бъде отворено за всички, не включва затвора.

4- Местопребиваване, тоест човек да не не е пътник

Според мнозинството от факихи за да стане петъчната молитва фарз, човекът, който ще я кланя, трябва да живее на мястото, където се кляня петъчната молитва. От тази гледна точка петъчната молитва не е фарз за човек, който се смята за пътник от религията (сефе-ри). Според някои муджтехиди като Зухри и Ибрахим ен-Нехаи пътникът, докато пътува, не е задължен с кланянето на петъчната молитва, но когатотой се настани на място, където се кланя петъчна молитва, той е натоварен с отговорността да я кланя.

б) Условията за валидността на петъчната молитва

1- Време

Според муджтехите освен ханбелиите петъчната молитва се кланя в петък, във времето за обедната молитва. Не е валидно да се кланя преди или след времето за обедната молитва. А според ханбелиите петъчната молитва може да се кланя в петък, от времето, когатослънцето се издигне колкото височината на едно копие, до момента, когато излезне времето за обедната молитва.

2- Джемаат

Петъчната молитва е от молитвите, които се кланят единствено с джамаат и които не могат да се кланят самостоятелно. Освен това въпреки че в останалите задължителни намази един човек и имамътса достатъчни за джамаат, то петъчната молитва, за да стане джамаат, трябва да има повече хора, тоест изграждащите джамаата не трябва да бъдат под определеният брой. А що се отнася до това колко е минималният необходим брой хора, за да може да се кланя петъчната молитва, съществуват различни мнения. В ханефитския мезхеб, според Имам Ебу Ханифе и Имам Мухаммед, за петъчната молитва е условие да присъстват най-малко трима човека освен имама. Те дори и да бъдат пътници или болни, това условие, се счита за изпълнено. А според Имам Ебу Юсуф, освен имама, трябва да присъстват най-малко двама човека.


За да бъде петъчната молитва валидна, броят на джамаата според Имам Ебу Ханифе поне до седждето на първия рекят не трябва да пада под минималния брой, който се търси. Най-малко през това време кланящите трябва да бъдат заедно с имама. Според Ебу Юсуф и Мухаммед задължителното присъстване е до встъпителния текбир, а според Зуфер, трябва след втория рекят да се присъства толкова колкото времето за четенето на тешеххуда. Ако хората, които образуват джамаата, поради определена причина напуснат намаза по-рано, от тези определени времена, то тогава петъчната молитва става невалидна и на нейното място се кланя обедната молитва по обикновеният начин.


Според Шафии пък за кланянето на петъчната молитва условие е да присъстват най-малко 40 религиозно отговорни хора, разумни мъже, достигнали зрялост, да бъдат свободни, да не са пътници и да са местни. Според това условие, ако на едно място присъстват 40 човека и една част от тези хора бъдат роби, жени или пътници, или пък се намират там с цел търговия или образование, то дори и да наброяват 40 човека на брой, на това място не могат да кланят петъчната молитва. Освен това ако всички тези 40 души или една част от тях са чергари (преселници), които се преселват през лятото или зимата, или и през двата сезона, то в това положение петъчната молитва пак не може да бъде изпълнена.


Дори ако в този брой присъства един умми (който не може да чете и пише), и не може да чете сурата Фатиха, то този човек се изважда от общия брой. В това положение понеже броят е паднал под 40, то петъчната молитва не ще бъде валидна. Но в броя се включват тези, които, въпреки че са положили усилие да научат Фатиха, все още не са я научили. При положение, че кланящият петъчната молитва имам е пътник, то освен него трябва да присъстват още 40 човека. Освен това според този мезхеб ако по време на някоя част на намаза или на хут-бето, броят на джамаата падне под 40, намазътсе разваля. Виждането на ханбелиите в общи линии е като виждането на шафиите.


Според известното и предпочитано виждане на маликийският мезхеб, за петъчната молитва е условие джамаатът да наброява най-малко 12 човека освен имама. Но въпреки, че според маликийте е възможно да се кланя петъчна молитва с по-малък брой от 40 човека, те без да определят конкретна цифра, са приели мнението на имам Ма-лик, в което се казва, че не може да се кланя петъчна молитва с малък брой хора, като трима или четирима. Също така според малики-ите от условията на петъчната молитва е имамътда бъде муким (т.е. да не е пътник).


Освен тези мнения и мнението на Табери, което казва, че за петъчната молитва е достатъчно присъствието на един човек освен имама, съществуват и иджтихади, които определят този брой, като най-малко 4,7,9,20, 30 и 80 човека, които са нужни за кланянето на петъчната молитва.

3- Мястото, където ще се кляна петъчната молитва да бъде град или населено място

Ислямските учени са поставили като условие мястото, където ще се кланя петъчната молитва, да бъде град или населено място. Но съществуват и различия в мненията, както в подробностите на това условие, така и относно темата дали може да се кляна петъчната молитвата на повече от едно място в едно населено място или не.


Според Ханефиите населеното място, където ще се кланя петъчната молитва, трябва да бъде град или да попада под становището за град, или пък да се намира в околията на едно такова място.


Съществуват различни предания относно това в кое положение едно населено място ще се счита за град. Според едно виждане на учените от ханефийският мезхеб, този критерий е определен под следната форма: да има такова население, че най-голямата джамия да не побира всички хора, които са задължени с петъчната молитва в това населено място. Според някои автори този критерий е изразен като едно населено място, което има свой управник. С израза “околие-то на града” в тези условия се има предвид гробищата, намиращи се в близост до тези населени места, местата за стрелби, площите, които са пригодени за събрания с различни цели и местата, намиращи се на тази далечина.


Учените приемат, че изразът град, който минава в източниците, в наши дни трябва да бъде разбиран като малко или голямо населено място, и от тази гледна точка петъчната молитва може да бъде кла-няна във всички места като махала, село или градче, където местоп-рибивава такъв брой джамаат, който да извърши фарза на молитвата джумаа.
Според Маликиите мястото, където ще се кланя петъчната молитва, трябва да бъде населено място град, село и т.н., където постоянно да живеят хора или място, което е в околията на тези места. От тази гледна точка местата, които са построени за временно използване и подслон, като палатки, колиби и подобни на тях места, не може да се кланя петъчната молитва. Маликиите освен това са поставили и условието, да има построена джамия на мястото, където ще се кланя петъчната молитва.


Също така според Шафиите петъчната молитва трябва да се кланя в границите на град или село, където постоянно живеят хора. Тези, които живеят в пустинята или в палатки (и шатри), т.е. тези, които не живеят на едно определено населено място, не могат да кланят там патъчна молитва, колкото ида наброяват те на брой.


А според Ханбелиите условието за мястото, където може да се кланя петъчната молитва, е то да бъде място, където постоянно живеят най-малко 40 човека.

4- Джамия

Съществуват различни виждания по темата дали може да се кланя петъчната молитва на повече от едно место в едно населено място или не. Всички мезхеби са акцентирали върху това, че петъчната молитва, която се кланя в един град, трябва да бъде в една единствена джамия, колкото е възможно това. Понеже думата джума съдържа значения като “събиране, идване на едно място”, то това условие всъщност е свързано с идеята за събиране, идване на едно място и образуването на единство и цялост.


Въпреки че тази идея трябва да бъде поддържана постоянно жива, но когато в наши дни бъдат взети предвид градовете, които имат многобройно население, то е немислимо и невъзможно петъчната молитва де се кланя на едно място. Това е така защото не е възможно да има джамия с такива размери, и от гледна точка на условията за пътуване е доста трудно.


Вижданията на мезхебите върху тази тема в общи линии са следните:


Според едно от двете виждания, които са предадени от Ебу Хани-фе по тази тема, в един град петъчната молитва може да бъде кланя-на само на едно място. А според другото виждане петъчната молитва може да бъде кланяна на повече от едно място в един град. Имам Му-хаммед е приел второто от тези виждания. Според Ебу Юсуф пък ако по средата на града минава река и разделя града на две или пък ако градът е толкова голям, че ще затрудни идването на слабите и възрастните на мястото, където се кланя Джумата, то петъчната молитва може да се кланя на две места в един град. Ако не съсществуват тези положения, тя се кланя само на едно място.


Според силното и възприето мнение от учените на ханефииска-та школа, когато в един град поради многобройното население има повече от една джамия, тогава се разрешава кланянето на петъчната молитва във всички джамии. В същото време това е и второто от двете виждания, които са предадени от Имам Ебу Ханифе, което е подкрепено и от Имам Мухаммед.


Според Шафиите в един град дори и да има повече от една джамия, докато не възникнат причините, които налагат кланянето на повече места, петъчната молитва се кланя само в една джамия. Ако петъчната молитва се кланя на повече от едно място, когато няма една такава причина, само петъчната молитва на тези, които са започнали първи, се приема за валидна, а молитвите на останалите не са валидни. При това положение останалите после трябва да кланят обедната молитва.


Но ако събирането за петъчната молитва на всички хора на едно място е много трудно, понеже градът е много голям или ако има проблем в събирането на едно място поради съществуването на сериозни опасения, като сигурност, здраве и т.п., то тогава поради появилата се нужда и причина, петъчната молитва в един град може да бъде кланяна на повече от едно място, като кланящите петъчната молитва в това полужение не е нужно да кланят по отделно и обедна молитва.


Според предпочитаното виждане при Маликиите, както при мез-хеба Шафии докато няма причини, които да налагат кланянето на повече от едно място, в един град само на едно място може да се кланя петъчната молитва. При положение, че няма такава причина, ако на едно място, петъчната молитва се кланя в повече от една джамия, то само намазите на тези, които са се кланяли в най-старата джамия на това населено място, се приемат за валидни.


Според Ханбелиите същое така. Докато няма наложителни причини петъчната молитва в един град се кланя само на едно място. При положение, че една джамия е достатъчна, петъчната молитва не може да бъде кланяна в две джамии, а ако две са достатъчни, тя не може да бъде кланяна в три. Според Ханефиите ако при положение, че няма нужда петъчната молитва да бъде кланяна на повече от едно място, то това единствено петъчната молитва, която е била водена от държавният глава или от неговият представител, се приема за валидна. Като тогава не е важно в коя джамия са започнали първи и в коя спад тях.

5- Разрешение

Ханефиите твърдят, че петъчната молитва трябва да бъде водена от президента на държавата или от негов преставител, или от човек, който е упълномощен от тяхна страна. Останалите мезхеби извън Ханефиите не търсят това условие за валидността на петъчната молитва. Но и според някои учени извън Ханефиите в някои положения, например, когато се кланя петъчната молитва на повече от едно място, въпреки че това не е наложащо, то единствено петъчната молитва, която е водена от президента на държавата или от неговия представител, е валидна. Онзи, който е упълномощен с кланяне-то на петъчната молитва, може както сам да я отслужи, така и да накара някого другиго да я води. Разрешението, дадено за молитвата, е валидно и за хутбето.


Непосредствено след периода на Праведните халифи, петъчната молитва започнала да придобива един политически смисъл. На някои места и в някои периоди се вижда, че в хутбетата са били отправяни проклятия към Али (р.а.), а в други периоди и на други места, към Муавийе (р.а). Хутбето до известен смисъл се превърнало в показател за политическото убеждение и за това на коя страна страни даден член на обществото. А четенето на хутбе в името на някого в следващите периоди е носило значение, че той е издигнал знамето на възстанието и е обявил своята политическа независимост.

Следователно хутбето и петъчната молитва сякаш станали един политически символ.
Изрази като “четене на хутбе в негово име, заставяне да се чете хутбе в негово име”, които минават в историчиските книги, показват, че с течението на времето петъчната молитва започнала да придобива един политически смисъл. Особено учените от Ханефитския мез-хеб, който след Аббасиите, е бил в положение на официален или полуофициален мезхеб, искайки или не, са се повлияли от тази полити ческа конюнктура и се е наложило да поставят една дозина условия за петъчната молитва, които по-напред не са съществували. Следователно понеже условието за търсеното на разрешение от президента на държага при кланянето на петъчната молитва е загубило своето предишно политическо значение, то в наши дни няма нужда от търсено на това условие.


От друга страна дори и да се мисли, че това условие все още пази своята валидност, то разрешението за изграждане на джамии в съответната страна, изплащането на заплатите на имамите от страна на държавата и същесътвуването на обществени организации за тези дейности, се считат за разрешение за кланянето на петъчната молитва, и по този начин условието бива изпълнено.


С течение на времето ханефитски фъкихи са дали фетва, че при положение на липса на държавен глава или негово разрешение, мюсюлманите, които могат да образуват джамаат, давайки пълномощието на някого от тях за петъчния имамлък, могат да кланят този намаз.


Въпреки че общото разрешение (изн-и ам), което означава мястото, където ще се кланя петъчната молитва да бъде открито за всеки в някои книги да бъде разглеждано като едно отделно условие, то до известен смисъл заема място в обхватността на разрешението на държавния глава.


Според Ханефиите за да може на едно място, което да е открито за всеки да се кланя петъчна молитва, даването на разрешение от страна на някой упълномощен, е условие. Според това тези, които се намират на определено място, не могат да кланят петъчната молитва в джамията, за която има разрешение да се кланя петъчна молитва с условието да влизат само определени хора. Единствено ако не дойдат други хора, въпреки че е разрешено влизането в джамията, тогава тези, които се намират там кланят, и петъчните им молитви се считат за валидни.


Този джамаат, който поради причини като сигурност и пазене на секретност, се намира на места, които не са открити за всеки, може да кланя петъчната молитва. Тук поради наложимост условието за общо резрешение “изн-и ам” отпада.

6- Хутбе (петъчната проповед)

Факихите са единодушни относто това, че едно от условията за валидността на петъчната молитва е хутбето. Но по темата за стълбовете на хутбето и условията за валидността му съществуват различни виждания и разногласия между мезхебите.

Думата “хутбе” означава “проповед, изнасяне на реч към някого”. Хутбето е едно средство и възможност за просвещение на вярващите, които са се събрали на едно място в един от дните на седмицата, започвайки от религиозните теми, така и по всички теми, които ще улеснят техния живот и които ще подобрят техните взаймот-ношения. Хутбето всъщност е било въведено, за да осъществи точно тази цел. Поради тази причина то се представя на език, който джа-маатът знае и разбира.


За съществуването на хутбето, което представлява една част от петъчната молитва, за неговата ислямско правна валидност и за изпълнението му по най-добрия начин се търсят някои условия. В езика на вероучението тези условия се наричат, стълбовете (еркян) и сун-нетите на хутбето.

аа) Стълбът на хутбето

Според Ебу Ханифе понеже стълбът или основният елемент на хутбето се състой от споменаването на Аллах, то с изричането на думиге като “Елхамдулиллях”, “Субханеллах” или “ля иляхе илляллах” с въз-намерениие за хутбе, хутбето бива извършено. Като задоволяванего с толкова се приема за мекрух. А според Ебу Юсуф и Мухаммед стълба на хутбето се състой от зикир (споменаване), който трябва да бъде толкова, колкото да се нарече хутбе, а продължителността на това споменаване трябва да бъде най-малкото, колкото тешеххуда, тоест колкото дуата ет-Тахиййату.


Според Имам Малик стълба на хутбето е обръщението към вярващите, което да има благовестителен или предупредителен характер.


Според Имам Шафии пък хутбето има пет стълба. Тези пет стълба са следните:

  1. Възхвала към Аллах във всяко едно от двете хутбета (във всяка една от двете части на хутбето).
  2. Отправянето на саляват (приветсвие към пратеника с.а.с) във всяко едно от двете хутбета.
  3. Повеляването на таква (богобоязливост) във всяко едно от двете хутбе.
  4. Четенето на един айет в едно от двете хутбета (като по-достойно е четенето на айета да бъде в първото хутбе)
  5. Правянето на дуа за вярващите във второто хутбе. Според Хан -белиите стълбовете на хутбето са същите както при Шафиите, освен последният, който при тях не е от стълбовете.

бб) Условията (или маршовете) на хутбето

Според Ханефиите за да бъде хутбето в петъчната молитва валидно, трябва да са налице следните условия:

  1. Да бъде четено в определеното за хутбе време.
  2. Да бъде преди молитвата.
  3. Да бъде четено с възнамерение за хутбе.
  4. Да бъде представено пред джамаата. За да бъде последното условие изпълнено, трябва да пръсьства най-малко един човек, с който джумата да бъде валидна. Колкото и да съществува виждане от някои учени на ханефииският мезхеб, че джамаатът не е условие за валидността на хутбето, то виждането, което се приема за по-правилно в този мезхеб е, че хутбето трябва да бъде прочетено пред джама-ата, дори и той да се състой от един човек. Заедно с него пръсъстви-ето на още един човек, с който петъчната молитва ще може да стане валидна, също е условие, защото ако петъчната молитва не се приеме за валидно то тогава директно и хутбето ще отпадне. Но за валидността на хутбето не е условие джамаатът да чуе какво се казва в него, а е достъчно тяхното присъствие.
  5. Да не се прави определено дълга пауза между хутбето и намаза с неща, които не съответстват с намаза и хутбето като храна и пиене и т.н.

Притежаването на условията “хадестен тахарет и сетр-и авред” от страна на хатибина и четенето на хутбето прав на крака не е от условията на хутбето според този мезхеб. Но тези неща трябва да бъдат спазвани, защото те освен, че са приети като суннет от ханефиите, съществуват и виждания, които казват, че те са фарз. Също така, според ханефиите не е условие петъчната проповед да бъде изнесена на арабски език.

Според Малииките условията за валидността на хутбето в петъчната молитва са следните:

  1. Хатибът (по време на речта) да бъде прав накрака.
  2. Всяко едно от хутбетата да бъде произнесено, след като е влезнало времето за обедната молитва.
  3. Всяко едно от двете хутбета да има съдържание, което да се окачествява като хутбе.
  4. Хутбето да бъде произнесено вътре в джамията или месджида.
  5. Да бъде преди намаза.
  6. Да присъства джамаат, който да се състой най-малко от 10 човека.
  1. Да се чете наглас.
  2. Да бъде на Арабски (или поне една част от него).
  3. Да не се прави пауза с друго занимание между хутбетата и между тях и намаза. Според Маликиите освен, че не е условие хатибът да бъде с абдест, възнамерението за хутбето също не е условие.

Според Шафиите условията за валидността на хутбето в петъчната молитва са следните:

  1. Всеки един от петте стълба на хутбето да бъде на арабски.
  2. Да бъде във времето за обедната молитва.
  3. Ако хатибът има сили, да чете хутбетата накрака.
  4. Ако няма някакво извинено състояние, да седне между двете хутбета.
  5. Стълбовете на двете хутбета да бъдат слушани най-малко от 40 човека.
  6. Хутбето да бъде четено преди намаза и да не прибавя друго занимание, както между двете хутбета, така и между хутбето и намаза.
  7. Хатибът да бъде пречистен както от видима, така и от невидима мръсотия.
  8. Хатибът да спазва покриването на аврета.
  9. Хатибът да бъде мъж.
  10. Хатибът да повиши гласа си така, че да го чуят 40 човека.
  11. Имамлъкът на хатиба да бъде валиден.
  12. Хатибът да притежава знание, колкото да различава суннетите от фарзовете на намаза, ако не друго, поне да не бърка фарза със сун-нета. Според шафиите възнамерението не е условие за хутбето.

вв) Суннетите на хутбето

  1. Хатибът да се намира на близо до минбера място, за да може лесно и без да притеснява никого да се качи на минбера за хутбе, да кланя първия суннет на петъчната молитва пред минбера. Кланяне-то му в михраба или на място, което е далеч от минбера, се смята за мекрух.
  2. След като имама се е качил на минбера, да се обърне към дже-маата и в седнало полужение да слуша езана, който се учи.
  3. Езана да се чете в присъствието на хатиба.
  1. Хатибът да стане след езана и да прочете двете хутбета прав на крака. Съществува и такова виждане, според което четенето на хут-бето прав на крака е ваджиб.
  2. Когато чете хутбето, хатибът да е обърнат с лице към джамаа-та.
  3. След като тихо се прочете Еузу и бесмеле хутбето да се започне с възхваляване към Аллах.
  4. По време на хутбето да се чете келиме-и шехадет и да се отправи салеват (приветствие) към пратеника на Аллах (с.а.с.).
  5. Да се направи наставление “насихат” към мюсюлманите.
  6. Четенето на един айет от Корана заедно с Еузу и бесмеле.
  7. Хутбето да се извърши в две части и да се седне между двете хутбета в продължение колкото да се прочетат три айета.
  8. Второто хутбе да се започне също както първото, възхвалявайки Аллах и отправяйки салеват към пратеника (с.а.с.).
  9. Правянето на дуа към Аллах във второто хутбе за опрощаването на всички вярващи, да им дава здраве и спокойствие и да ги дари с победа срещу враговете им.
  10. Четенето на второто хутбе с по-нисък глас спрямо първото.
  11. Хутбето да бъде кратко и разбираемо.
  12. Хатибът да чете хутбето с такъв глас, че да бъде чуван от дже-маата.
  13. Да бъде с абдест и авретните (т.е. срамните) му места да бъдат покрити. Като съществува и друго мнение според което тези неща са ваджиб.
  14. След хутбето да бъде направен икамет за намаза.
  15. Петъчната молитва да бъде водена от човека, който е чел хутбето.

Много от нещата, които ханефиите приемат като от суннетите на хутбето, при шафиите се смятат като условие за валидността на хутбето.

гг) Нещата, които са мекрух в хутбето

Изоставянето на който и да е от суннетите на хутбето е мекрух. Освен това, говоренето по време на хутбето и предупреждаването на някой, който говори е тахримен мекрух (тежък мекрух). Дори и говоренето между хатиба и джамаата в религиозни теми под формата на въпрос и отговор (въпреки че се предават някои практики от пратеника в тази насока) с мотива, че ще развали дисциплината в джамията, също не е прието за добре. Оглеждането наляво и надясно и даването и вземането на селям от тези, които слушат хутбето, също е мекрух. Дори и когато се спомене името на пратеника, трябва или да се замълчи, или отвътре да се отправи салят-и селям. Дори и кланянето на намаз по време на хутбето е мекрух.

В) НАЧИНЪТ ПО КОЙТО СЕ КЛАНЯ ПЕТЪЧНАТА МОЛИТВА

В петъчния ден, когато настъпи времето на обедната молитва най-напред се чете външен езан, след което се влиза в джамията, и ако времето е удобно, се кланя два реката тахийату’л месджид (поздрав към месджида) и след това се кланя четири рекята суннет. Това е първият суннет на петъчната молитва. Тези намази могат да бъдат кла-няни, докато хатибьт не се е качил на минбера. Ако хатибът се е качил на хутбето, то по-подходящо е той да бъде слушан. После вътре в джамията се чете още един езан, който се нарича вътрешен езан, след него имамът от минбера обърнат към джемаата чете хутбе. След това хутбе муеззинът, правейки икамет, групово (с джамаат) се кланят двата рекята фарз на петъчната молитва като имамът чете на-глас. След това се кланят 4 рекята суннет. Тези 4 рекята са последният суннет на джумата.


След като стана на въпрос за суннетите на джумаата.тук ще дадем сведения и за четири рекятният “Зухр-и ахир” намаз, който се кланя след фарза и суннетите на петъчната молитва, а и за двата рекята намаз, които се кланят след него под името “суннет’ул вакт” сун-нета на обеда”. А след това, засягайки някои фъкъхски казуси свързани с петъчната молитва и времето, което е определено за нея, темата ще бъде завършена.

1- Намазът Зухр-и Ахир. Всъщност съществуват различни предания и виждания отностотова колко рекята са суннетите, които се кланят след фарза на петъчната молитва. Според Ебу Ханифе след фарза на петъчната молитва се кланят 4 рекята с един селям. Според шафи-ите са 4 рекята с два селяма, а според Ебу Юсуф и Мухаммед се кланят 4 плюс 2 (тоест общо 6) рекята. Някои учени са казали, че ако сун-нетът, който се кланя след фарза на петъчната молитва, се извиршва в джамията, той е 4 рекята, а ако се извършва на друго място извън нея, то по-подходящо е да се кланя 2 рекята.
Намазът зухр-и ахир означава последен обеден намаз. След като петъчната молитва се кланя във времето на обедната и заема нейното място, то какъв е смисълът от отделното кланяне на “последен обеден намаз”?


Всъщност сред преданията, които са дошли до нас от пратеника на Аллах и от първите периоди, в които живели неговите последователи, не съществува намаз наречен зухр-и ахир. Този намаз е възникнал на дневен ред с неосъществяването на някои от условията за валидност на петъчната молитва и особено поради неосъществяването на условието за кланянето на петъчната молитва в една единствена джамия в определена местност, поради увеличението на населението в тази местност и следователно с възникването на необходимостта петъчната молитва да бъде кланяна на няколко места в една и съща местност.


Това означава следното: При положение, че кланянето на петъчната молитва в една джамия на всяко населено място, се приеме като условие за валидността на намаза и ако се вземе предвид, че кланянето на петъчната молитва в една джамия в определен град вече е невъзможно, то неизбежно е да се приеме, че само един от кланяните намази ще бъде приет за валиден, а останалите за невалидни.


При това полужение, онези хора, чиито петъчни молитви са провалени, трябва да кланят фарза на обедния намаз. А след като не се знае, в коя джамия намазът ще бъде валиден и в коя няма да е, тогава най-удобното решение е всички за по-сигорно да кланят отново обедната молитва. Ето тъкмо поради тези мерки за предпазливост и опасение е бил нововъведен намазът “ахир’и зухр”, който се кланя с мисълта за спасяване на обедната молитва в петъчният ден. Но няма място за източника на тази мярка, опасението и предположението, защото въпреки че кланянето на петъчната молитва в една джамия да съответства с значението на джумата, то в наши дни, когато са възникнали такива големи градове, чието население достига милиони, изпълнението на това условие е невъзможно.
А това, че факихите са поставили едно такова условие трябва да бъде свързано с условията в техните времена.

Следователно, следвайки виждането на Имам Мухаммед,то неизбежно е предпочитаното виждане, че петъчната молитва в един град може да бъде кланяна в повече от една джамия, независимо дали има тълпи или не. Впрочем следващите ханефитски учени са взели иджтихада за основа на фетвата. След като е така, основното е, че кланяната петъчна молитва във всяка една джамия поотделно е валидна, тогава не трябва да се мисли, че съществува някаква разлика между тях, следователно тези, които са кланяли петъчната молитва, не трябва освен нея да кланят и последен обеден намаз (зухр-и ахир).

Опасността е във възнамерението и мотива за кланянето на ахир’и зухр, а именно кланянето на тази молитва поради това, че петъчната молитва не е валидна. При това полужение вторият намаз (т.е. ахир’и зухр), който се кланя се кланя с цел компенсиране на невалидната петъчна молитва, а това действие е неправилно и ненужно, понеже кланяният петъчен намаз, извършвайки гореспоменатите условия се счита за валиден.

2- Някои въпроси, свързани с времето за джумата и петъчната молитва. Според ханефитския мезхеб ако някой е стигнал петъчната молитва, преди имамът да е дал селям, то той е сварил петъчната молитва, и след като имамът даде селям той допълва молитвата си сам. А според Мухаммед, Малик и Шафии, за да се счита, че един човек е заварил петъчната молитва, то той трябва да е кланял с имама най-малко един рекят. Според това онзи, който е сварил намаза и се е присъединил към имама, след като имамът се е изправил от руку’то на втория рекят, завършва своя намаз като обедния, кланяйки четири рекята.


Пътникът и оправданите, които не са задължени с кланянето на петъчната молитва, е мекрух да кланят с джамаат обедната молитва на място, където се кланя петъчната молитва в петъчния ден. А онези, които са изпуснали петъчната молитва, кланят обедната без езан, без икамет и без джамаат. Харам е за тези, които са мукеллефи (т.е. задължени) с кланянето на петъчната молитва, да оставят джумаата и да кланят на нейното място обедния намаз преди петъчния или по време на петъчния намаз.


Няма грях ако някой тръгне на път в петъчният ден преди молитвата джумаа. Но тръгването на път след “зевал” (т.е. след като се чете първият езан за джумаа), без да се кланя петъчната молитва, е тахри-мен мекрух121. Ако тръгването на автобусът, влакът или самолетътсъв-пада точно с времето на джумаата, понеже това положение надхвърля личния избор на човека, керахетьт (т.е. този тежък мекрух) отпада. Заедно с това, вземайки предвид, че останалите мезхеби не приемат за добре тръгването на път след зората в петъчния ден поради опасението, че петъчната молитва може да бъде изпусната, то по-уместно е (колкото е възможно) пътуването, което ще се предприеме в петъчния ден, да бъде съобразено спрямо петъчната молитва.


Тези, които в петъчния ден чуят петъчния езан, трябва да оставят търговията по пазарите и чаршиите и да се отправят към джамиите за петъчната молитва. Въпреки че според ханефиите търгуването от страна на тези, които за задължени с кланянето на петъчна молитва в петъчния ден след зенита на слънцето, когато хатибът е на минбера, е тахримен мекрух, то направената в това време търговия е валидна. А останалите мезхеби са единодушни, че търгуването по това време е харам, а направеното по това време споразумение, е невалидно.

относно Mustafa

Проверете Също

ИСКАТ И ДЕВИР

“Искат в ибадетите” изразява изплащането на откуп на бедните за спасяването от дълговете на човек, …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak.