РАМАЗАНА И ОРУЧ (СЪЯМ)

I. ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ

Разбира се, че заповедите и забраните на Аллах са за доброто на Неговите раби.

Ислямските учени са стигнали до единодушие, че всички постановления са насочени към целта да осъществят ползи за хората. От тази гледна точка категорично е, че в нещата, чието извършване Аллах желае, има много големи ползи за хората и че в нещата, които е забранил, има големи вреди. Въпреки че в Коран-и Ке-рим няма нито една заповед и забрана, която да противоречи на разума, то не е възможно и да се знаят и ползите и мъдростите на всички заповеди и забрани. А и освен това, когато от едната й страна религията бъде разгледана в обсега на трансрационалнот, а от другата -в обсега на символичните ритуали, то последоватетите на тази религия трябва да извършат задълженията на тази религия, която са приели, без да изпадат в тревога за търсене на някаква мъдрост и полза в тях. Заедно с това още от много отдавна ислямските учени са хвърляли труд в търсенето на ползите и мъдростите на различни ибаде-ти и са се опитали да ги превърнат повече във функционални по пътя на пречистването и извисяването на душата на човека, отколко-то да се занимават с техните лични практични ползи. За тези, които могат да видят ибадетите като един път за достигането на една цел, то тези задължения вече излизат от това да бъдат една тежест, която

носи на гърба и за която се правят опити мигпо-рано да бъде свалена и сякаш се превръща в едно средство, чрез което се достига до висините. Всъщност ибадетът както е спазване на заповедта на Аллах, то в крайна сметка съдържа и спазване на правото на народа. И поради тази причина в ибадета правото на Аллах и правото хората се осъществяват заедно.
Ислямската религия, освен че е привела наредби, които са насочени към подсигуряването на това индивидът да бъде хармоничен, доверен и добронамерен в обществото, но и тя е привела наредби, които да му помогнат да усети по-дълбоко неговата връзка със Създателя му, да му помогнат да я продължава и развива. Както не е уместно разделянето на народа и Аллах един от друг от гледна точка на съблюдаването на правото, така не е възможно и да бъде пренебрегнато това, че взаимоотношенията с хората засягат и Аллах.
Слова като “Онзи, който не благодари на хората, не благодари на Аллах.” (Ебу Дауд, Едеб, 11), “Не се показва състрадание към онзи, който не проявява милосърдие.” (Бухари, Едеб, 18; Муслим, Фезайл, 65) и “Аллах е опростил онзи човек, за когото трима негови съседи са свидетелствали положително.” (Тирмизи, Дженайз.63), които пратеникът (с.а.с.) е изрекъл, показват тази връзка. Когато Юнус Емре147 е казал: “Заобичахме създаденото заради Създателя”,той сигурно е акцентри-рал върху същата точка. В тази връзка Ислямът отдал еднаква важност както на сърдечната връзка на човека със Създателя и това да бъде в мир със себе си, така и на доброто му съжителство с хората.
Когато Газзали говори за трите степени на оруча, той ги определя със следните имена:
“Оручът на обикновените хора (ауам)”. Този оруч представлява лишаването на двата органа, които са мястото и средството за задоволяването на глада и плътското желание в тялото, тоест на стомаха и половия орган от неща, към които се чувства глад и плътско желание. След това “оручът на специалните хора (хаууас)”, който като допълнение представлява опазването на очите, ушите и останалите органи от грях. И след това идва “оручът на още по-специалните хора (ехуссул хаууас)”, който освен спазването на всички тези неща е човек да пречисти сърцето си от нисши желания, от земни мисли, накратко от „масива” (това суфитски термин, който означава всичко останало освен Аллах) и да се обвърже към Аллах с цялото си естество и същност. Което и от нивата на оруча да бъде взето, то ясно ще се видят положителните резултати на ибадета, които са насочени към

обществените взаимоотношения, към обществения живот, накратко към “доброто съжителство”.
Една от основните причини за споровете между хората е това, че хората се опитват да задоволят своя глади плътски желания безмерно и може ои страстта им за богатство, за да осъществят тази цел. Дори и оручът от пръв поглед е един път, който лично е осъществен и изпитан в контролирането на тази страсг и във вземането под контрол на глада и плътското желание. Тичането след безмерното и максималното удовлетворение на глада и плътското желание е едно дяволско поведение, а държането на оруч в този смисъл означава сковаването на шейтана във вериги.
Словата на пратеника (с.а.с.) “Говеенето е щит. Внимавайте да не проявите невежество и да изречете лоша дума, докато сте в оруч. Ако някой се заяде или закачи с вас, кажете аз говея. ’’ (Бухари, Саум, 9; Муслим, Сиям, 30), които акцентират върху втората страна на ору-ча, поставят ударението върху “доброто съжителство”, така че да няма нужда от разяснение. Оручът не е само стягане на юздите на глада и страстта на човака, но е и повод за опазването на устата и езика от изричането на зли и лоши думи.
Някои учени, които са осъзнали тайните на ибадетите, техния истински смисъл и значение им,са оприличили онзи човек, който, въпреки че кланя намаз и държи оруч, все още върши грозни деяния и не страни от злото, като човек, който, когато взема абдест, мие три пъти лицето си, без да пълни с вода ръцете си. Онзи, който гледа отдалеч дори и да си мисли, че той взема абдест, то той всъщност не взема. Когато Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: “Има такива хора, които държат оруч, но тяхната печелба е единствено изпитването на глад и жажда. (Ибн Мадже, Сиям, 21), той трябва да е имал предвид това положение.

II. СЪЩНОСТТА И ВАЖНОСТТА НА ОРУЧА

Думата оруч” е турцизираната форма на думата “рузе” в персийския език. Нейната еднозначна дума в арабския език е “саум” и “сиям”. Думата саум” в арабския език се използва в следното значение: странене от нещо, въздържане от нещо, препятстване, пречене”. Като фъкъхски термин тя означава съзнателно странене заради дадена цел от храна, пиене и полов контакат от времето на имсак (началото на поста) до времето за ифтар (времето за разваляне на поста).
В арабския език думата “имсак” означава “въздържане, отказ, пречене”. Този смисъл е и основният елемент (рукун) на оруча. В езика

фъкъхската терминология изразът “ имсак” се използва за началото на времето за странене от забраните на говеенето (храна, пиене, полов контакт и т.н.). Времето имсак е времето на пукването на зората (феджр-и садък – истинското зазоряване; в»; Времената за молитвите). От този момент насетне излиза времето за нощната молитва и влиза времето за сутрешната. Това време в същия момент е и времето, когато завършва сахурът (яденето в зори през месец Рамазан) и започва оручът.
А ифтар означава времето, когато забраните от говеенето отпадат, тоест залезът на слънцето. С това време е влезнало и времето за вечерния намаз. В местата, където няма ден и нощ (като на полюсите), времетраенето на оруча се определя спрямо нормалните области, които са най-близо до тях.
Въпреки че съществува единодушие сред факихите, че имсакът започва с втората зора, то с мотива, че са по-предпазливи, някои фа-кихи са препоръчали по този въпрос да се спазва първият момент на поява на истинското зазоряване (т.е. феджр-и садък). А някои пък позовавайки се на мотива, че е в полза на тези, които държат оруч, са препоръчали да се спазва времето, когато светлината малко е започнала да се разширява и разпростира.
В айетът времето за започването и завършването на оруча метафорично е пояснено по следния начин:
“…яжте и пийте, додето различите при [пукването на]зората белия конец от черния конец! После довършете говеенето до нощта… ” (ел-Бакара, 2/187)
Това да се страни от ядене, пиене и полов контакт от времето на имсак до времето на ифтар трябва да има някаква цел и това действие трябва да бъде извършвано съзнателно. Тази цел и съзнание е това, че оручът се държи заради задоволството на Аллах, което накратко се изразява с израза “нийет” (възнамерение). Когато тази цел и съзнание ги няма, например, понеже човек не е намерил възможност или страненето от тези три неща (ядене, пиене, полов контакт) поради други причини като пост, режим, дйета и т. н. не придобива стойностна оруч.
Оручът е станал фарз една година и половина след преселението на Пратеника, в десетия ден на месец Ша’бан и е един от петте стълбове на Исляма. Пратеника на Аллах (с.а.с.) е известил това, казвайки следното: “Ислямът е изграден върху пет неща. Засвидетелстване,че няма друг бог освен Ачлах и че Мухаммед е Негов пратеник; кланяне на намаз; даване на зекят; държане на оруч в месец Рамазан и посещениена

“Дома на Аллах, за тези които имат възможност (хадж)” (Бухари, ман, 34-40; Илим, 25;Муслим, Иман, 8)
Следните айети са знаменията, които известяват, че оруч е бил направен фарз:

“О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите в определени дни. А който от вас е болен или на път да се издължи в други дни. А за които не могат откуп: да нахранят човек в нужда. А който по своя воля стори благо, това е най-доброто за него. И да говеете е най-доброто за вас, ако знаете.”

(ел-Бакара, 2/183-184)



Понеже държенето на оруч е малко по-трудно спрямо другите иба-дети, когато Аллах известява, че оручът е бил направен фарз, използвайки една форма, която ще осигури душевно успокоение и ще попречи на мюсюлманите, към които е насочена заповедта, да приемат за тежесттази заповед, Той освен че е споменал, че държането на оруч било направено фарз и за предишните народи, но и веднага след заповедта за говеене, Той е споменал като извинени двете състояния, които могат да направят държенето на оруча още по-трудно (болес-та и пътуването). Тази форма не е била използвана например за намаза, чието наличие в останалите народи се разбира.
Понеже говеенето е ибадет, където най-малко би се намесила показността, той е бил сметнат от ибадетите, чийто севаб и награда е най-много. Според това, което се предава от Пратеника на Аллах (с.а.с.), свързано с тази страна на оруча, Аллах е повелил следното: “Говеенето е за мен, Аз ще дам неговата отплата.” (Бухари, Са-ум, 2,9; Муслим, Сиям, 30) Оттази гледна точка отплатата като севап за говеенето е доста висока. Правото за влизане в дженнета от вратата “реййян”, която е отделена специално за влизането на тези, които държат оруч (Бухари, Саум, 4), е било счетено като началото на тази отплата.
Отстрана на това, че оручът е волно странене от желанията на не-фиса.той се превръща в едно обучение на волята, а от страна на устояването на затруднението, което дават гладът и жаждата,той се превръща в едно обучение на търпението. За да бъде човекът успял в живота, важна роля имат неговото волево господство и силата му на устояване на трудностите. Оручът е въздействащ способ в овладяването на желанията на нефиса, в пречистването и извисяването на духа. Това обяснява съществуването на говеенето почти във всички религии и култури, дори и в различни форми да е то като път за въздържане и душевна борба.

Тези буиности, които причиняват безпокойства в обществения живот, до голяма степен произлизат от страстта към материалните удоволствия, които задоволяват животинската страна на 1овека. Ко-гато се каже материално удоволствие,се разбират удоволствия като ядене, пиене и полов контакт. Ето оручът е едно лекарство за успокоението на нефс-и еммаре (повеляващата злото душа), която кара човека да тича след материални желания и страсти, и следователно, която е причина човекът да угнетява себе си, понеже не спазва правата на Аллах и понеже не съблюдава правата на хората да угнетява и тях. Той е и едно решение за премахването на крайностите.
Оручът става повод за по-доброто разбиране на състоянието на бедните и следователно за полагане на усилие в посока на премахването на техните мъки. Това изразава и поговорката “Ситият не разбира от положението на гладния”.
Тук трябва да се припомни и връзката на оруча с темата за търпението, която има важно място религията ни. Общият смисъл на айети като

“…искайте помощта на Аллах с търпение и молитва!…”

(Ба-кара, 2/153)

“…Наистина на търпеливите ще се изплати безмерна награда.”

(ез-Зумер, 39/10)

и хадиса, който казва “Говеенето е половината от търпението” (Тирмизи, Деават, 86) и на хадисите, които известяват, че говеенето е за Аллах и че Той ще дава безмерно наградата занего, изразяват измерението на търпението на оруча и висотата на тяхното достойнство и севап.
Като допълнение на всичко това, от страна на доктори специалисти, се казва, че говеенето има много ползи от медицинска гледна точка. Когато буквално се погледне говеенето през месец Рамазан.то се приема като почивка и преглед на телесната машина, която в продължение ча 1 година е работила. Говеенето е едно добро прекъсване за почиването особено на стомаха и смилателните органи.
Някои ат словата на пратеника, свързани с говеенето, от които първият е кудси хадис, са следните:
“За всяка една добрина може да има отплата от десет до седемстотин пъти, но говеенето е друго, защото говеенето е за Мен и Аз ще дам неговата отплата.”(Муслим, Сиям, 164; Несаи, Сиям, 42)
“Онзи, който държи оруч през месец Рамазан, вярвайки и очаквайки наградата си от Аллах, предишните му грехове се опрощават. ” (Бу-хари, Саум, 6)
“Кълна се в Аллах, в чийто ръце е моята душа, че миризмата от устата нагозеещияепо-приятна при Аллах от миризмата намиск. Аллах казва: “Рабът, чиято уста дъха, изоставя заради Мен своите плътски желания, ядене и пиене. След като е държал орун единствено заради Мен, то Аз ще дам наградата за неговия оруч.’ (Бухари, Саум, 9; Муслим, Сиям, 164)
“За говеещият има два момента на радост – единият е когато прави ифтар, а другият, когато ще се срещне с Неговия Господ.”(Бухари-Саум, 9)
“Говеенето е щит.”(Бухари, Саум, 9; Тирмизи, Иман, 8)
Според това, което се предава, един човек с разрешени коси дошъл при Пратеника на Аллах и казал:
“0, пратенико на Аллах, кажи ми колко е говеенето, с което Атлах ме е задължил?” Тогава пратеникът повелил:
“Прекарай месец Рамаз в оруч!”
Този път човекът казал:
“Освен това трябва ли да държа друг оруч?”
Пратеникът отговорил:
“Не, няма друг оруч, с който да си задължен. Но можеш да държиш нафиле (допълнителен) оруч”.
След като човекът, продължавайки по същия начин, взел сведения по темата за зекят, намаз и хадж казал:
“Кълна се в Аллах, Който те е почел, че нито ще направя повече от това, което каза, нито ще го пренебрегна”, след което си тръгнал. А Пратеника на Аллах (с.а.с.) гледайки след него казал: “Ако направи това, което каза, този човек се е спасил.” (Бухари, Саум, 1; Муслим-Иман, 9)

III. ВИДОВЕТЕ ОРУЧ


Според Ханефиите както другите ибадети, така иоручътсе разделя на три вида: фарз (абсулютно и категорично задължетелно) говее-не, ваджиб (близо до фарза задължително) говеене п нафиле (допълнително) говеене. Това разделение е тройно, понеже Ханефиите са подложили нещата, които според религията трябва да се извършат, на едно двустепенно разделение. В останалите мезхеби терминът “ваджиб” обхваща всяка една от двете категории. А “нафиле” е името на религиозните задължения, които са извън фарза и ваджиба.


А) ОРУЧЪТ, КОЙТО Е ФАРЗ


Когато се каже “оруч, който е фарз”, се има предвид Рамазанско-то говеене, а и без това той е определен, фиксиран от по-напред (муаййен). Когато този оруч не е било възможно да бвде държан с оправдание или без оправдание, то по същия начин извършването на каза за негов друго време е фарз. Извън това има и оруч, който се държи, за да бъде кефарет (изкупление) за дадена грешка. Освен говее-нето кефарет, което трябва да бъде държано, защото е било развалено рамазанското говеене, изкупителните оручи, които трябва да бъдат държани са: за зихар148; за убиването на човек по погрешка и злополука; когато на хадж, човек се подстриже (халк) преди времето за това, докато е в ихрам, и за клетва също били разгледани в оручът, който е фарз.
Понеже изкупителният оруч има значението на наказание или компенсиране на една извършена грешка, то той не е натовареност, която да е определена за човека отначало. Той е в качеството на една възникваща натовареност, която може да възникне на дневен ред при положение, че се даде причина за това. Оттази гледна точка ра-иазанскияторуч се окачествява като “муаййен – определен фарз”, а останалите като “гайри муаййен – неопределен фарз”. Докато рама-занският оруч може да се държи само в едно определено време, тоест в месец Рамазан, то другите могат да се държат във всяко време, в което е мубах (позволено) да се държи оруч.
Казата на рамазанския оруч също може да бъде направена в жела-ни позволени дни. Но вземайки под внимание и виждането на Имам Шафии, че оручът, който е останал за каза, трябва да бъде отговян същата година, то уместно е да се положи усилие оручът, който е останал за каза поради каквато и да е причина, да бъде отговян в най-близко време.

IV. ОРУЧЪТ, КОЙТО Е ВАДЖИБ


“Незир” (обет) означава човек да превърне извършването на нещо, което не е задължен да извърши, в задължително за себе си. Ако човекът е дал обет да държи оруч, то е ваджиб да държи този оруч, за който е дал обет. Ако когато се е давало обет, е бил определен деня за държенето на оруч, например еди кой си ден от еди кой си месец, то това става един муаййен (т.е. фиксиран) ваджиб и оручът трябва да бъде държан във определения ден. Понеже оручът за обещания иги-кяф- (уединение) ще се държи в определен ден, то той също се смята за муаййен ваджиб. Ако денят за държене на оруч не е бил определен, тогава това е гайр-и муаййен ваджиб (нефиксиран ваджиб) и човек може да го държи в желан от него позволен за оруч ден.
При положение, че се развали допълнителен оруч (нафиле), който е започнат, то според Ханефиите правенето на каза за него е ваджиб. Маликиите пък са казали, че казата е фарз. Според едно друго предание от Шафии и Матикм пък, не се налага каза за допълнителния оруч.

V ОРУЧЪТ, КОЙТО Е НАФИЛЕ

Онези оручи, които се държат извън тези, които са фарз и ваджиб се наричат нафиле оруч. Както разгледахме по-напред при видовете намаз, думата нафиле не означава ненужен, а такъв, който е освен фарза и ваджиба, накратко онова, което се прави освен задължителното Понеже се прави с цел да се спечели повече севап, то ако може да се нарече така, нафиле ибадетьте извършването на повече извънреден труд. Случва се оручиге, които са нафиле да бъдат наричани и с имената сюннет, мустехаб, мендуб или татавву.
Нафиле оручът може да се държи във всички дни, които са мубах. Но смятайки, че в някои дни е по-достойно да се държи оруч, държанието на оруч в тези дни е прието за мендуб или сюннет. Сега нека видим дните, в коигс Пратеника на Аллах (с.а.с.) често е държал или е препоръчвал да се държи оруч, накратко основните дни, за които се приег/ia, че държането на оруч е мендуб или сюннет.


Диите, в които е мендуб да се държи оруч

  1. Шаввалският оруч. В лунния календар месец Шеууал е месецът след месец Рамазан. Държенето на оруч в 6 дни оруч от месец Шеввал е мустехаб. Въпреки че по-достойно е този оруч да бъде държан шест дена един след друг, веднага след байряма, то тези дни могат да бъдат държани и с помеждутъци. С държането на оручите, които са каза или оручите за обет в тези дни, се получава същият севап. Някои учени, които разглеждат заедно думите на пратеника, че онзи, който прекара месец Рамазан с оруч и допълни към това още 6 дни от месец Шеввал, сякаш е прекарал цялата година в оруч (Муслим, Сиям, 204) иайега “Който дойде с добрина, ще има десет като нея. ”(ел-Ен’ам, 6/160). са казали, че изчислението 1 за 10 дни, рамазанския оруч е равен на десет месеца, а шестте дни на 60 и така се счита, че цялата година е била прекарана в оруч.
  2. Оручът Ашуре. Десетият ден от месец Мухаррем се нарича “Ашура”. Предадено е, че в този ден Пратеника на Аллах (с.а.с.) редовно е държал оруч. Но не е било сметнато за правилно държането на оруч само в този ден, а е било препоръчано да се прекара в оруч или предишния или следващия ден. Според едно предание когато пратеникът дошъл в Медина и видял евреите да държат оруч в деня Ашуре, той попитал какъв е смисълът на този оруч, тоест за какво се държи. Когато евреите казали, че този ден е един велик ден, защо-то в този ден Аллах е спасил Муса (а.с.) и синовете на Исралл от враговете им и че поради тази причина Муса (а.с.) е държал оруч в този ден и че оттук произлиза те също да го прекарват в оруч, Пратеникът (с.а.с.) казал: “Аз съм по-близо до Муса от вас.”и повелил да се държи оруч в тези дни. (Ибн Мадже, Сиям, 41). Съществуват и такива предания, че в периода на невежеството арабите са държели оруча Ашуре и че пророка (с.а.с.) е заповядал държането на този оруч, докато не бил повелен като фарз разаманският оруч (Муслим-Сиям/116). По-късно, когато Рамазанският оруч бил направен фарз, оручът Ашуре бил премахнат от това да бъде задължение, но било препоръчано да се държи оруч в същия ден и така до ден днешен държането на оруч в този ден е продължило като сюннет.
  3. Говеенето всеки месец по три дни. Говеенето три дни от всеки месец и правенето на това особено през 13., 14 и 15. ден от всеки месец е било прието за мустехаб. Според справката на лунния календар тези дни се наричат “ейиам-ул бейд”. Заедно с преданието на пратеника, в което съветва да се държи оруч всеки месец по 3 дни особено през 13., 14. и 15 ден (Муслим-Сиям, 181-182), съществува и предание на Айше (р.а.) относно това, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) всеки месец е държал три дни оруч.
  4. Говеенето в понеделник и четвъртък. Държането на оруч в дните понеделник и четвъртък всяка седмица също е ерно нафи-ле, което е поощрено. Предава се, че пратеникът ни е държал оруч в дните понеделник и четвъртък и че в отговор на въпроса: Защо държи оруч през тези дни?, той е отговорил следното: “Делата на хората се представят пред Аллах в понеделник и четвъртък. Аз предпочитам да бъда в оруч, когато се представят моите дела.” (Ебу Дауд-Са-ум/60; Ибн Мадже, Сиям, 42)
  5. Оручът Зилхидже. Говеенето през първите девет дни от месец Зилхидже е било препоръчано. Десетият ден от месец Зилхидже е първият ден на Курбан Байрям. Понеже се предава, че пратеникът е продължавал да държи оруч в първите девет дни от Зилхидже, то прекарването на първите девет дни на Зилхидже, тоест деветте дни преди Курбан Байрям в оруч е мустехаб. Но с мотива, че ще причини затруднение и несъстоятелност, то държането на оруч в 9-тия ден (денят на Арафе) от тези, които са на хадж, било сметнато за мекрух. Предава, се че относно достойнството на деня Арафе, пратеникът (с.а.с.) е казал следното: “Няма друг ден от деня Арафе, в който Аллах да освобождава по-много (по-дълго време)хората от джехенемския огън”. “Очаква се от Аллах, оручът, който се държи в денят Арафе, да покрие грехове-теза една година, преди и след него.” (Муслим, Сиям, 196,197)
  1. Оручът в забранените месеци (ешхур-ул харам). Говеенето в дните четвъртък, петък и събота, в месеците Зилкаде, Зилхидже, Му-харрем Реджеб, които се наричат забранени месец, е мустехаб.
  2. Оручът в месец Шабан. Държането на оруч в месец Шабан е било сметнато за мустехаб. Според това, което известява Айше (р.а.), пратеникът най-много е държал оруч в месец Шабан. Случвало се е той да прекарва целия месец Шабан в оруч. Както според някои учени извън обичайният оруч, който се държи в понеделник и четвъртък или всеки месец по три дни и подобни, държането на оруч във втората половина на месец Шабан се приема за мекрух. Така според мез-хеба Шафии то е било сметнато за харам.
  3. Оручът на Дауд (а.с.). Говеенето през един ден, тоест един ден да говее, следващият ден да неговеене е било окачествено от страна на Пратеника (с.а.с.) като “Саум-и Дауд” и е казано, че говеенето по този начин е достойно. Относно говеенето по този начин пратеникът (с.а.с.) е казал следното: “Най-достойният оруч е оручът, който е държал Дауд. Той един ден е говял, един ден не е говял ”. Когато от сахабета-та Абдуллах бин Амр казал: “Аз мога да държа повече от това”, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал, че това е един достоен начин и го е посъветвал да не се опитва да държи повече от това. (Муслим, Сиям, 187-192) От тази гледна точка говеенето през ден е било окачествено като най-достойното допълнително говеене.
    Предадени са много хадиси огносно достойнството за държането на оруч в дните, които са пояснени по-горе, и севаба, който той ще допринесе на хората. Когато бъдат разгледани дните, в които е препоръчано да се държи оруч, се вижда, че тяхното определяне не е просто така, а че са подредени според определен период. От тази гледна точка когато бъдат взети предвид душевните и телесни ползи от държането на оруч, държането на оруч в определени времена от годината е доста полезно, а в държането на оруча, който ще се държи в дните, които пратеникът’ ни е препоръчал, има доста голяма награда. Заедно с това спрямо собственото си положение и желание човек може да държи нафиле оруч, когато пожелае в дните, които не е харам и мекрух говеенето.

VI. ДНИ, В КОИТО Е ЗАБРАНЕНО ГОВЕЕНЕТО


В религията ни както съществуват дни, в които е заповядано и препоръчано да се държи оруч, така има и дни, в които е забранено или не се приема за добре държането на оруч. Съществуват различни причини затова да не се приемадобредържанетонаоручвнякои дни. Според същността и степента на тежест на забраната, докато държането на оруч в някои дни се счита за харам или тахримен мекрух, то в друга част от тях то е било счетено за гензихен мекрух.
На първо място, сред дните, в които е забранено държането на оруч, идват баирямските дни. Пратеникът(с.а.с.) е известил, че не се държи оруч в две времена. От тях едното е първият ден на Рамазан байряма, а второто – дните на Курбан байряма (Бухари, Саум, 67). Държането на оруч е харам в първия ден на Рамазан байряма единствено и в четирите дни на Курбан байряма (според едно виждане това е тахримен мекрух). Явно е значението за недоброто приемане и забраняване на говеенето в тези дни. Освен че баирямските дни са дни за храна, пиене и радост, но и всеки един от тях има и отделно значение. Рамазан Баирямът е в положението на едно общо ифтарско пиршество, което се дава след оручът, който е бил държан заради Аллахв продължение на един месец. Именно поради това свое значение той бил наречен фьтър (ифтар байрям). С тази своя страна първият ден на Рамазан Байрям е ифтарът за едномесечният рамазански оруч. Държането на оруч в един такъв общ ден за ифтар означава неприсъеди-няване към символичния пир на Аллах, което най-малкото може да се приеме за неуважение към Аллах.
Курбан -баирямските дни, в коиго се колят курбани заради Аллах, също са дни заядене и пиене. Пратеникът на Аллах е известил че дните тешрик (тоест в 2., 3. и 4. ден на курбан байряма) са дни за ядене, пиене и споменаване на Аллах. (Ебу Дауд, Саум, 50)
Държенето на оруч от жени, които са в цикъл или следродилно течение,е харамПри положение, че държат оруч, освен че оручът, който са държали, няма да бъде валиден, но и стават извършители на грях. Те правят каза, равна на дните, в които не са могли да държат оруч в месец Рамазан по-късно. Всъщност под това да бвде препоръчано държането набдни оручотмесец Шеввал лежи идеята за подготвяне на една възможност за моменталното правене на каза за онези дни, в които жените не са могли да говеят поради месечно течене е. Това оручът в месезШеввал дабвде направен всеобщ,така чеда обхване л мъжете трябва да се дължи както на това, да не се объръща внимание

на тези състояния на жените, така и леснотата, когато всички заедно държат оруч. А държането на оруч в някои дни било сметнато за мек-рух по различни причини. Например държането на оруч само в деня Ашуре е било сметнато за мекрух понеже е оприличавяне с евреите и съдържа смисъл на подражаване към тях. Според някои учени държането на оруч само в петък или само в събота и държането на оруч в първия ден на невруз (първия ден на новата година у старите пер-сийци) е тензихен мекрух. Но ако оручът, който човек е превърнал в навик от отдавна, съвпадне с тези дни, то няма проблем в това, защо-го той няма специално желание да държи руч в тези дни. Специалното избиране на петъка за държане на оруч е мекрух, защото той е приет за седмичен празничен ден за днешните мюсюлмани. Пророкът (с.а.с.) особено е пропоръчал да не се държи оруч в петък, освен когато обичайният оруч (мутат) се падне в този ден.
Държенето на оруч в съмнителен ден е мекрух. Ако възникне съмнение дали денят след 29-я ден от месец Шабан принадлежи на месец Шабан или на месец Рамазан поради причини като облачно време, то този ден се нарича “шек – съмнителен ден”. Това означава, че има съмнение в това, дали този ден принадлежи на месец Рамазан или не. Държането на какъвто и да е оруч в този ден е мекрух. Както по-достойно е онзи, който е прекарал месец Шабан в оруч, да не изоставя оруча в денят на съмнение, то така също няма някакъв проблем за онзи, чийто обичай за говеене съвпада с такъв ден, да говее. Пророкът (с.а.с.) е забранил да се посреща Рамазана, говеейки ден или два по-рано (Бухари, Саум, 11,14; Муслим, Сиям, 21; Ебу Дауд, Саум, 10). Учените са показали като причина за тази забрана опасението за извършването на допълнение към рамазанския оруч. От тази гледна точка държането на оруч в деня на съмнение с възнамерение за ра-мазански оруч е тахримен мекрух. Но въпреки че по принцип държането на оруч в този ден е мекрух, то държаният с възнамерение за нафиле оруч ще бъде валиден. Дори е било казано, че при положение, че се разбере, че този ден е първият ден от месец Рамазан, то този оруч ще мине на мястото на оруча, който е фарз.
Но в дните на започването и завършването на Рамазана усилено трябва да се страни от действия и поведение, които ще вкарат раздор и неразбирателство сред мюсюлманите. Ако е нужно, може да бъде направена каза по-късно на един ден оруч, но компенсирането и премахването на раздора и безпокойството, които са причинени, не е лесно. Държането на оруч, събирайки два или повече дни едни с други, без помежду им да се прави ифтар, е мекрух. Това се нарича “събран оруч” (саум-ъ висал). Според известието на Айше (р.а.) Пророкът (с.а.с.) забранил да се държи този вид оруч, защото съжалил мюсюлманите. Когато му било припомнено, че самияттой държал оруч по този начин, той отговорил следното: “Вие не сте като мен. Мен ме храни и пои моят Господ.” (Муслим, Сиям, 55-58)
Съобразно на разбирането, което се е образувало относно статута на жените в семейството и обществото, били изказани виждания в посока на гова, че не е добре жената да държи нафиле оруч без разрешението на съпруга си. Ясно е, че разбирания като тези не са уместни от i ледна точка на днешните социални и семейни взаимоотношения.
Онези, които работят на заплата или на възнаграждение при положение, че причинят спад в работоспособността, не трябва да държат нафиле оруч. Съответно на това пък работодателите трябва да вземат една дозина мерки и да направят подредби, за да може ибадетът оруч да бъде изпълван по един лесен и спокоен начин.
При положение, че има вероятност да изпаднат в безсилие и умора, ако държат оруч, хаджиите не трябва да държат оруч в 8 9 ден на Зилхидже, които са дните “тервийе” и “арефе”, защого това те да бъда i по-силни и жизнени, докато правят ибадета хадж, е по-добро от това да държат нафиле оруч преди него.

ОЩЕ ЗА РАМАЗАНА И ПОСТЪТ (СЪЯМ):

Посрещане на Пристигащия Рамадан

От ползите на оруча (саум)

Значението на Рамадан

Навлизаме в трите свещени месеца: Реджеб, Шабан и Рамадан

Кефаретът за разваляне на оруча

Превъзходствата на месец Рамазан ВИДЕО

относно Mustafa

Проверете Също

ИЗПЛАЩАНЕ НА ЗЕКЯТА

По горе се спряхмена условията за задължителност и валидност на зекята и от кои имущества …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir