СТАНОВИЩА, КОИТО СЕ ОТНАСЯТ ЗА ШЕХИДИТЕ

Онзи, който е дал живота си по пътя на Аллах, се нарича шехид (мн. ч. шухада). Някои от вижданията относно това какво означава човек да се нарича шехид са следните: този човек е бил наречен шехид, защото е усвидетелствано, че този човек ще влезе в рая. Такъв човек е наречен шехид, защото в момента на неговата смърт са присъствали една дозина ангели на милостта. Такъв човек е наречен шехид, защото той ще бъде препитавай при Аллах.


Шехидството е една висша степен и един голям ранг, посветен на уммета на Мухаммед (с.а.). В Корана е повелено следното:

И не наричайте “мъртви “убитите по пътя на Аллах! Не, живи са! Но вие не усещате.

(Бакара, 2/154)

И не смятай за мъртви убитите по пътя на Аллах! Не, живи са! При своя Господ те се препитават.

(Ал-м Имран, 3/169)


Пратеника на Аллах (с.а.с.) в един от хадисите си е повелил: “Ше-хидът е в дженнета.” (Ебу Дауд, Джихад, 25), а в друг хадис, казвайки: “Сред тези раби, които са загинали на една добра степен при Аллах, няма нито един, който да иска да се върне на земята, дори и да му бъде дадена земята и всичко в нея, освен шехида.

Това е така, защото шехидите са видели колко висша степен е шехидството и милеят да се върнат на земята (да се бият в името на Аллах) и да станат още веднъж шехиди.” (Бухари, Джихад, 6), изразява, че заедно със степента, която се дава в отвъдното, съществува и едно съвсем различно удоволствие от опитването на шехидството и от опитването на неговата сладост. Понеже в ислямската религия шехидството се прие-rvıa като една висша степен и убитите по пътя на Аллах се отличават с ранга шехидство, то за мюсюлманите загиването по пътя на Аллах се е превърнало в едно любимо и желано от сърце действие.


В много хадиси се е разяснило в кои положения мюсюлманинът става шехид. В един хадис е пояснено, че онзи, който е загинал заради живота, имуществото и честта си, ще бъде шехид. Това загиването в името на живота, имуществото и честта, чието опазване заема място сред целите на религията, да бъде окачествявано като шехидство, показват какво значение се отдава на тези неща в религията ни.


Тръгвайки от съответните хадиси, ислямските прависти са разгледали шехидите на три части от гледна точка на земните и отвъдните становища.

  1. Тези, които се считат за шехиди, както от гледна точка на земните, така и на отвъдните становища; това са хората, които са били убити, докато са воювали по пътя на Аллах. Това са шехидите в пълния смисъл и те се наричат “Хукми шехид”, тоест за който е постановено, че е шехид. Този вид шехиди се погребват с окървените им дрехи, без да се мият, техните дрехи минават на мястото на ке-фените им (покров). След като бъдат взети от тях оръжията и останалите тежки предмети, кланяйки дженазе намаз за тях, се погребват. Това според останалите три мезхеба да няма нужда шехидите да бъдат мити и да не се смята за нужно да им бъде кланян дженазе намаз, отново е свързано с ранга, който е придобил шехидът.
  2. Тези, които се смятат за шехиди само от гледна точка на земните постановления. В тази група влизат хората, които, въпреки че са двуличници, според външният им вид се е дало становище, че са мюсюлмани защото са били убити от врага, докато се намирали в редиците на мюсюлманите. Те срещат отношение като за шехиди от гледна точка на земните канони (т.е. от гледна точка на земното шериатско виждане, а за това, че са били от двулицниците ще отговарят пред Аллах в Съдния ден).
  3. Тези, които се считат за шехиди само от гледна точка на отвъдните постановления. В тази група влизат хората, които са били ранени, докато са воювали по пътя на Аллах, но не са загинали в същия момент, а по-късно.

Освен това онези, за които се пояснява в хадисите, че са шехиди са: хора, които са били убити по погрешка или несправедливо, които са загинали в пожар, море или които са загинали под руини; тези, които са загинали поради разпространени и трудно предот-вратими болести като чума, холера, малария; тези, които са загинали в изучаване на наука; по пътя на позволената (хелял) печалба; които са загинали както за собствения си живот, имущество и чест, така и за тези на останалите; и тези, жени които са загинали, по време на раждане, и които са загинали в петъчната нощ, са шехидите, които са в тази група.
В Корана, след като се показва почитта на шехидите при Аллах, повелявайки

Които се покоряват на Аллах и на Пратеника, те са с онези, които Аллах е дарил: пророците, всеправдиви-те, жертващите се за вярата и благочестивите. Колко добри са те за другари!

(ен-Ниса, 4/69)

се пояснява, че онзи, който се покорява на Аллах и на пратеника Му, тоест онзи, който се подчинява на заповедите, които е донесъл Ислямът, също ще срещне същото отношение.

Пратеника на Аллах (с.а.с.), повелявайки следното: “Онзи, който искрено пожелае да стане шехид, Аллах го извисява до степента на шехидите, дори и този човек да е загинал в леглото си.” (Муслим, Имаре, 156-157; Несаи, Джихад, 36), е разяснил, че дори и доброто възнамерение и искрено желание на мюсюлманина притежават една голяма стойност при Аллах.

относно Mustafa

Проверете Също

ИСКАТ И ДЕВИР

“Искат в ибадетите” изразява изплащането на откуп на бедните за спасяването от дълговете на човек, …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak.