СЪСТОЯНИЯ, СПЕЦИФИЧНИ ЗA ЖЕНИТЕ

Специфичните положения, които идват от физиологичната структура на жените, като се започне от почистването, е наложило да бъдат приведени отделни разпоредби, които засягат различни фъкъхски сфери. Понеже познаването на тези фъкъхски разпоредби засяга отблизо или личните състояния на мукеллефите,те заемат място сред сведенията във вероученията. Когато във вероучението, се каже “специфични за жените положения”, се има предвид трите състояния, които се изразяват с термините, хайз, нифас и истихаза.
От половия орган на една пълнолетна жени текат три вида кръв.


Първият вид кръв е месечният цикъл, който поради тяхното естество, идва между определени години и през определени периоди. Вторият вид е следродилното течение (лохуса). Третият вид е извън тези два вида и в повечето случаи се появява поради някоя болест. Този вид течение, се нарича болестно или оправдано течение на кръв (истихаза). Понеже тези три състояния са свързани с много разпоредби като чистота, намаз, оруч, четене на Коран, хадж, полов контакт, развод и др., те се разглеждате важност в книгите по фъкъх и се изследват в една подробна форма.


Съществуването на някои специфични наредби за жените относно тяхната чистота за ибадет и мбадетите не означава, че този пол се приема за специален, освободен или второстепенен. А поставенято на тези постановления е станало със съблюдаването на естествените и физиологични характеристики на пола. Така са специфичните постановления относно състоянията хайз, нифас и истихазе, освобождаванията и отговорностите, които са приведени за жените в тези състояния.


А) ХАЙЗ (МЕСЕЧНИЯ ЦИКЪЛ)


На езика на фъкъха думата “хайз” изразява течащата кръв, която идва в определени помеждутъци от матката на здрава жена, която е влезнала в полова зрялост. Това физиологично състояние, което се наблюдава при жените оттяхната полова зрялост до менопауза се намирича с имена като менструация, месечно течение, месечен цикъл и т.н. Месечният цикъл представлява следното: В матката на зрялата и пълнолетна жена всеки месец се образуват яйцеклетки, които след образуването си започват да набъбват, докато стигнат периода на развитие, и ако не бъдат оплодени през този период, те се пукат, и излизат навън заедно с кръвта, която се получава от тях. След спирането на месечното течение, започва чист период за жената. А времето между двете месечни течения, се нарича чист период. А когато стане оплождане, яйцеклетката се закрепва за вътрешната ципа на матката и там започва да се развива. Месечното течение спира. Поради тази причина бременната жена няма месечно течение.


В много от миналите общества месечното течение било разбрано погрешно. Под влиянието на различни култури и грешни вярвани жената, която имала месечен цикъл, била изключвана от обществот и от човешките взаймоотношения. Ислямската религия е поправи ла тези грешки, не е държала жената, която е в цикъл настрани о ежедневния живот и отличните исоциалните взаймоотношения, и < пояснила, че месечния цикъл е едно вродено и естествено състояние Тя е поискала да се държат съвсем нормално към жената, която се на мира в това специфично състояние, което я неразполага както тялом така и духом. Ислямската религия е пожежалатова положенеие да ж влияе на нейното ежедневие и на нейните човешки контакти.


Първото течение може да укаже шокиращо въздействие при младите момичета. Понякога то може да стане причина за нервност и неразположение, които могат да продължат цял живот. На тази тема се пада важна задача на семействата. Те трябва да им обеснят, че това е едно физиологично състояние, коетотрябва да се счита като началото за отговорността като жена и майка, и чето носи някои освобождения и отговорности. Една от причините гази тема да бъде разглеждана в началото на книгите по вероучение е да спомогне затова възпитание и усведоменост.


В ислямската религия състоянието хайз е окачествено като мръсно състояние, за което религията е дала становище, че е такова (хадес), което е пречка за извършването на някои ибадети. Относно него били поставени някой фъкъхски постановления. В Корана се оповестява, че месечното течение е един вид мъчение и страдание, и че в този период трябва да се страни от полов конкакт (ел-Бакара, 2/222). Освен това, жената, която се е развела, трябва да изкача минаването на три месечни цикъла (ел-Бакара, 2/228). А срока за изчакване за тези, чието течение е спряло (поради старост) или все още не са имали такова (поради непълнолетност), е три месеца (ет-Таляк, 54/4).


В книгите по хадис съществуват много важни и подробни обяснение, отправени както от пратеника (с.а.с.), така и от неговите съпруги по темата за хайза като например: определението и същността на хайза, каква е долната и горната граница на времетраенето му, освободежнията от отговорност и отговорностите на жена, която е в месечен цикъл, и за семейните, човешките и социалните взаймоотношения с тях. Тези разяснения представляват основния материал за фъкъхските знания и постановления, които са се образували в по-късните периоди.

а) Времетраенето му


Както от страна на годините на започване и прекратяване, така и от страна на максималното и минималното му времетраене, месечният цикъл може да показва важни различия от жена до жена, съобразно с физическата структура, наследствеността, околната среда и климатичните условия. Заедно с това, понеже това засяга от близо много религиозни и правни постановления, факихите са направили някои установявания в посока на определянето на тези периоди. Според по-вечето от учените по фъкъх, месечният цикъл при жените започва от 9 годишна възраст и спира, когато те достигнат приблизително 50-55 голини. Като тези цифри, и периоди, са определени спрямо различните опити на учените по фъкъх. Но основното в тази тема си остава физическото започване и спиране на месечния цикъл.


Така са и цифрите, които се твърдят по темата за най-краткото и най-дългото времетраене на месечното кървене и те целят да дадат практическо знание и решение на мукеллефите. В наши дни, когато медицината е постигнала едно значително развитие, сведенията, които са свързани с възрастта и времетраенето на цикъла, тези неща трябва да бъдат научавани от специалистите по темата. А религиозните постановления трябва да бъдат базирани на дадените от тези специалисти знания. Днешните медицински сведения казват, че месечното течение започва от 11-13 годишната възраст и свършва 45-50, а времетраенето на течението около 3-6 дни. Заедно с това, възрастта и времетраенето на течението при жените могат да се променят спрямо физическата структура, психическото състояние и условията на околната среда. Според Ханефитският мезхеб най- крактото времетраене на течението, е 3, а най-продължителното е 10 дни. А минималният чист период между двете течения е 15 дни.


б) Религиозните постановления


Хайзът е вид състояние на безабдестност и джунубство, тоест той се приема като мръсно състояние, за което религията е дала становище, че е такова (хадес) или извинение. Факихите са единодушни, че не е позволено и валидно кланянето на намаз и говеенето на жената, която в месечен цикъл, както и в това, че месечното течение е пречка за извършването на тези два ибадета. Има единодушие и в това, че намазите, които са били изоставени в периода на месечния цикъл, не трябва да бъдат откланвани (каза), а дните в които жената не е държала оруч, трябва да бъдат държани. Потази тема били взети като основни практики, които са протекли в знанието и одобрението на пратеника (Бухари, Хайз, 20; Муслим, Хайз, 69; Ебу Дауд, Тахарет,105).

Когато една жена в месечно течение, изпълнява своя ибадет хадж, може да извършва всички действия и обреди, които са свързани с хаджа, освен правенето на Тауаф около Кябето. За да извърши по-сетителния тауаф (ифада), тя изчаква в Мекка, докато се пречисти. Макар че според Ханефиите правенето на тауаф в цикъл е валидно, то трябва да се заколи наказателен курбан.


Според мнозинството от факихите, сред които и Ханефиите четенето на Коран от жена в цикъл, вземането на Корана в ръце, влизането и оставането в месджида не са позволени “джайз”. Жената намираща се в месечен цикъл е като онзи, който е джунуб. В положение на нужда, те могат да влизат в месджида и с възнамерение за дуа и зи-кр, могат да четат айетите, които са дуй, сури като Фатиха и Ихляс. Също така да изричат бисмиллях и двете засвидетелства. А учените от Маликииският мезхеб допирайки се до някои мнения, предадени от сахабетата и табиините, са пояснили, че в периода, когато жената е в цикъл, тя може да чете Коран. Но от момента на спирането на течението, докато не направи гусюл и не се причисти, тя попада под становището на джунуб и не може да чете Коран. А Ибн Хазм не търси дори и това условие. Една група от ислямските учени, сред които са Маликиите и Ибн Хазм, тръгвайки от това, че джунубството е волево, а месечният цикъл неволено състояние, са сметнали за необходимо правенето на разделение между тях, което да е в полза за жената намираща се в месечен цикъл. Като особено Маликиите са наблегнали на това, че жените имат нужда от подобен рухсат за тяхното обучение и възпитание на Коран.


Това, че жената в цикъл не може да прави ибадет и да чете Корана поради хайза, е едно освобождаване, което религията и е дала. А това тя да чувства някаква религиозна мъка, недостатък и отговорност е неуместно. В ибадети повече е важно възнамерени-ето и мисловно-душевното спокойствие, отколкото броя и времетраенето. Но тези жени, които се занимават с обучение и изучаване на Корана и жените, които са в среда, в която ще бъдат поставени в неудобно положение, ако изразят оправдание, могат да се възползват от гореспоменатия рухсат, и въпреки че са в цикъл, да вземат, да четат и слушат Корана.
Както налага и ясния израз от айета, извършването на полово снушение с жена, която е в месечен цикъл, е харам (ел-Бакара, 2/222). Освен че онзи, който е направил полово снушение в този период трябва да направи теубе и истифар, то той трябва да даде и определено количество садака (за контак, който е направил в първите дни 4,25 гр. злато, а за този, който е извършил в последните дни половината на това). Възползването от местата намиращи се между корема и колената на жената, която е в месечен цикъл също не се счита за позволено. Относно местата и действията, извън това не е поставено някакво ограничение. Жената, чието месечно течение спре не може да има полов контак, докато не направи гусюл. Но Ханефиите са на мнение, че ако е минало времето на един намаз, след спирането на течението в определения и привикнат период, то половият контакт е джайз.


Това половият контакт с жена, която е в цикъл да е забранено от религията, е много необходима мярка и от страна на нейното душевно и физическо здраве. Този период, е период в които жените са уязвими към всякакъв вид душевно напрежение, микроби и болести.


За да може да извърши ибадетиге жената, чийто период е свършил, трябва да направи гусюл.


Знае се, че по време на месечния цикъл жените придобиват телесна и душевна чувствителност и че тези, които са около тях, трябва да се държат по-разбрано към тях. Жените пък в периода на цикъл, трябва повече да отдават значение на чистотата на тялото и на правилата за чистота и да ги спазват. Ако е възможно, те трябва да се къпя по-често и да вземат всички нужни мерки, за да не безпокоят хората, които са около тях.


Б) НИФАС (СЛЕДРОДИЛНО ТЕЧЕНИЕ)


В езика на фъкъха, нифасът, тоест лахуса е името на кръвта, която идва от половия орган на жената веднага след раждането, или пък названието на мръсно състояние, за което религията е дала становище, че е такова (хадес), която е причинена от идването на кръв по този начин. Такава жена се нарича още като “нуфеса”, тоест лохуса. Поради това, че нифасът е едно физиологично и медицинско събитие, то по темата за определянето на най-краткия и най-продължителния период, основно е мнението на медицинската наука и на нейните специалисти. Ето за това факихите доста са се въздържали от наричането на дадено времетраене по този въпрос.


Но с цел да приведат яснота за това, кога жената, която е родила може да започне да извършва своите ибадети, факихите са смегнали за полезно да поставят един максимален срок за нифаса и да сметнат за болестна (истихазе, извинение) кръвта, която тече след този срок. Всъщност това тяхно определение отразява културата и опита на техните общества. Ханефиите и Ханбелиите са на мнение, че най-дългото времетраене на нифаса е 40, а Маликиите и Шафиите – 60 дни. Като кръвотечението може да спре и преди минаването на тези срокове. Тогава се взема впредвид физическото положение, и със спирането на кръвта, религията смята нифаса за приключил.


Определянето на максимален срок за нифаса има значение, ако към следродилното течение се прибави и болестно течение, тогава едно такова определяне дава яснота за религиозните задължения на жената. Поради това, че дошлото след този срок течение няма да се смята за нифас, а за болестно, жената, която е в такова положение, трябва да излезе от следродилното състояние. Също така използвайки руксата, който се дава на извинените и предвидения постановен сгособ за почистване, тя трябва да започне да извършва своите ибадети.


Следродилното сътояние се появява при нормално раждане или при пометване на дете, чиито органи като ръце и крака са оформени. За пометнатите преди този етап, не се прилагат разпоредбите за нифас. Чистият период, който се среща с прекъсвания в максималния период на нифаса, също се счита от нифаса.


Свързаните с меструацията религиозни постановления са валидни и за нифаса. Жените, които са в следродилно съсгония са освободени от определени ибадети. Те не могат да кланят намаз, да държат оруч, не могат да държат Корана, да го четат, да влизат в месджид или джамия, да правят тауаф на Кябето, да извършват полов контакт. Освен че половият контак по време на следродилното положение е харам (забранен) от религията, също така е много вреден и от гледна точка на телесното и душено здраве на жената.
Жената, чието следродилно състояние е приключило, трябва да направи гусюл. Докато не направи гусюл, тя не може да извършва споменатите ибадети. За да стане “хелял” позволен половият контакт за такава жена, тя трябва да направи гусюл, след спирането на течението или (според Ханефиите) да мине време, колкото един вакит (помеждутък между две молитви).


В) ИСТИХАЗЕ


Кръвта, която идва от вените на вътрешността на матката поради някаква болест или структурен дефект, извън състоянието на цикъл и средродилно положение (нифас), се нарича истихазе (болестна кръв). Казано по друг начин истихазе е общото име на кървенията извън менструацията и нифаса. Една от целите за старанияга при определянето на максималните времетраения на менструацията и следродилното течение е да се даде една обща и практична мярка за разграничаване между болестната, следродилната и менструалната кръв. Тук трябва да се поясни, че на тази тема важни са личният опит и убевдеността на всяка жена, и че за критерии трябва да бъдат взети заключенията на медицинската наука.
Кръвта истихазе е едно болестно (извинено) състояние, което разваля само абдестта, което прилича на неспиращото кървене на носа, урината, която не може да се задържа или като постоянното кървене на раната. Жената в такова положение прави нужното физическо и телесно почистване, взема нужните мерки, и използвайки освободеността и рухсата, които се дават на оправданите, извършва своите ибадети, вземайки абдест поотделно за взеки намаз. С този абдест, който е взет в съответния вакит, могат да бъдат кланяни всички намази, които са фарз.уаджиб, нафиле, каза и т.н. Според Шафиите и Мапикиите абдест трябва да бъде вземан за всеки фарз намаз поотделно.

относно Mustafa

Проверете Също

ВАДЖИБИТЕ НА НАМАЗА

Изоставянето на някой отваджибите на намаза не разваля намаза. Ако някой от ваджибите бъде изоставен …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir