İslamofBulgaria.Net – Вярващите са Братя Вярващите са Братя
Свързани Cтатии
Когато се каже “условията за отговорността и задължителността за говеене”, се има предвид условията, които се търсят, за да може някой да се счита натоварен с ибадета оруч (т.е да е мукеллеф), и за да може някой оруч, който е фарз или ваджиб, да бъде установен като дълг за някого. Във фъкъхската литература тези условия се наричат и с името условията за задължителността на оруча”. А извинените състояния, които правят разрешено недържането на оруч, са допълнителни сведения, които разясняват тези условия за задължителност.
а) Условията за религиозна отговорност
Условията за религиозната задължителност и отговорност за намаза, тоест да бъдеш мюсюлманин, да бъдеш зрял и да си достигнал определена умствена зрялост, са нужни и валидни и за говеенето.
Въпреки че онези, които не са достигнали пълнолетие, не са задължени с извършването на ибадетите, то с цел за свикване и стопляне към тях, възрастните от семейството могат да им препоръчват от време на време да кланят намаз и да държат оруч. Пратеника на Аллах е препоръчал децата да бъдат приучавани към намаза от 7 до 10-годишна възраст. При положение, че бъдат взети под внимание телесните им състояния, след 8-9 годишна възраст уместно е децата да бъдат приучавани и към говеенето.
Освен основните условия за задължителност, също е условие човекът да има сили да държи оруч и да не е пътник. Тези условия се наричат и условия за задължителност за извършването на говеенето. Според айета, който споменахме в началото на темата за оруч, болните и пътниците могат да не държат оруч, ако пожелаят. Но когато се върнат към нормалните си състояния, те правят каза на дните, в които не са могли да държат оруч. Нормалното състояние за болния е излекуването, а за пътника – завършването на пътуването (икамет).
Тези жени, които са кърмачки или бременни и има вероятност да се навреди на детето при положение, че държат оруч, могат да не говеят. Дори ако вероятността да им се навреди е силна, те не трябва да държат оруч. Когато състоянието им стане нормално, те правят каза на дните, в които не са могли да говеят.
Тези, които нямат вече сили да държат оруч поради старост, вместо това дават откуп (фид’йе) – нахранване на един беден за всеки ден.
б) Извинени състояния, които правят разрешено недържането на оруч
Ние знаем, че в Корана и хадисите често се казва, че в религията няма нито едно задължение, което да бъде трудно за хората и че в положението, когато съществува някакво затруднение и мъка, са били дадени някои улеснения на мукеллефите. Като една част от това основно правило в някои положения е било разрешено да не се държи рамазанският оруч, който е фарз.
В общи линии извинените състояния, които разрешават недържането на рамазанския оруч, са следните:
- Състояние на пътник
Както бе пояснено и в раздела “Намаз”, понеже състоянието на пътник е трудно и мъчително за тези, които са пътници, са били дадени определени улеснения. Въпреки че за тези, които са пътници, е даден рухсат за съкращаването или събирането на намазите, а не за тяхното изоставяне, то понеже оручът е по-изморителен и по-съ-сипващ спрямо намаза, е даден рухсат за изоставянето му. (Вж. ел-Бакара, 2/183-184) Заедно с това държането на оруч от онзи, който се смята за пътник, ако наистина няма мъка или няма да му навреди, е сметнато за по-достойно. Онзи, който от вечерта е възнамерил да говее, но му се е наложило през деня да тръгне на път, според Ханефиите, ако завърши този оруч, е по-добре, но при положение, че развали оруча си, не се налага кеффарет (откуп). Шафиите и Ханбелиите пък, базирайки се на предание, че когато пратеникът ни тръгнал, за да превземе Мекка в месец Рамазан, е държал оруч, докато стигнал мястото, наречено Ка-дид, след което развалил оруча си, са казали, че при състояние на пътник дори оручът, който е възнамерен от вечерта, може да се развали. При сътоянието на война или оставането на дълго време в битка също е извинено състояние. Онзи, който попадне в подобни положения, трябва да действа спрямо избора, който съответства със здравето и задължението му.
- Болест
Болестта също е едно състояние, което е причина за една дозина рухсати. В айета, споменат в началото на раздела, без да поставя някакво ограничение, Великият Аллах е казал, че онези, които са болни, могат да държат своите оручи, когато се въстановят и оздравеят. От тази гледна точка онези, които се страхуват от влошаването или продължаването на болестта им при положение, че държат оруч, могат да не говеят или да развалят оруча, който са започнали. Казано е, че онзи, за който е силно вероятно да се разболее според медицинските сведения, ако държи оруч, също попада под становище за болен. - Бременност и Кърмене
Жени, които са бременни или кърмят, могат да не държат оруч, ако се страхуват, че ще навредят на себе си или на децата си. Понеже от една страна се считат за болни, то съществуват и хадиси, които им даваттози рухсат (Несаи, Сиям, 50-51,62; Ибн Мадже.Сиям, 3). - Старост
Религията не е поискала възрастните, които са безсилни да държат оруч. Вместо това тя е предвидила да дадат откуп, колкото да нахранят един бедняк за всеки един ден, в който не са могли да говеят. В айета, който бе споменат в началото на раздела, е казано, че онези, които нямат сили да държат оруч, или тези, които ще изпитат голямо затруднение при положение, че държат оруч, трябва да дадат откуп. Тези болни, за които няма надежда, че ще оздравеят, също попадат под това становище. Но тези, които нямат сили да държат оруч в Рамазан, но после са в положение, в което могат да направят каза за тези дни, не дават откуп, а правят каза на тях. Становището за откуп не важи за онзи, който дава откуп за ору1 поради постоянна болест, но по-късно има сили да държи оруч. Той трябва да държи оруч и да направи каза на предишните дни, в които не е държал оруч. - Силен глад и жажда
Ако някой, който говее се опасява, че ще изнемощее от глад или жажда и че неговото душевно и физическо здраве ще се наруши сериозно или ако възможността за случването на подобно нещо е силно вероятна спрямо опита или лекарски доклад, то развалянето на оруча от негова страна става джайз (разрешено). Дори ако опасността от смърт е явна, то говеенето му става харам. - Работенето в трудни и мъчителни работи
По принцип работенето (или заставянето да работи) на човека в трудни и мъчителни работи, които ще попречат да извършва ибаде-тите си по нормален начин, не е правилно. Това човекът да бъде оставен между раздвоеността да извършва ибадетите си по един добър начин и осигуряването на препитанието си категорично не е едно възможно за приемане положение от гледна точка на правата на човека. Човекът, който е поставен в едно такова положение, ако обществото не му осигурява по-добри условия за работа и следователно ако е категорично или силно вероятно да изпита затруднение в прехраната при положение, че напусне работа, то в това положение той може да не държи оруч. А онзи, който е трябвало да работи тежка работа в един временен период, то в това положение, ако се страхува, че ще навреди на здравето му при положение, че държи оруч, може да не държи оруч. Ако те имат възможност, правят каза, ако ли не, вместо оруча дават откуп.
Като извинени състояния, които разрешават недърженето на оруч в Корана, са споменати болестта, пътуването и безсилието да се държи оруч (ел-Бакара, 2/184-185). Факихите също са предпочели да държат ограничен рухсата за недържене на оруч с тези състояния. И въпреки че общото качество на тези три състояния е затруднение, то те са се държали нерешително в това да кажат, че може да не се държи оруч във всяко положение на затруднение. Като най-главната причина за това е страхът им от това, че мукеллефите се държат без мярка и търсят улеснението в определянето на затрудението, което е едно субективно и променливо състояние, и могат да причинят недържането на оруч с всякакви оправдания, тоест да злоупотребят с този рухсат. За едно с това понеже ибадетът оруч е едно взаимоотношение на отговорност, което в крайна сметка е останало между човека и Аллах, то използването наличните си инициативи от страна на мукеллефите в светлината на гореспоменатите извинени състояния, неизоставя-нето на оруча, докато не залегнат извинените състояния вътре у самите тях като убеждение и възползването от споменатия рухсат, когато са добре убедени, че налице са основателни и валидни извинени състояния, е едно точно и уместно държание. Някой, който не може да държи оруч поради някои от тези изредени извинени състояния, в знак на уважение към говеенето, към говеещите и към месец Рамазан не трябва да показва това, колкото е възможно. Относно това как трябва да се държи някой, който е бил подложен на заплаха, насочена към живота или някой негов орган, някои учени дори и да са казали, че онзи, който не е развалил рама-занския си оруч и е бил убит насилствено, не ще бъде грешник, а точно обратното, че той ще е спечелил голям севап заради това, че е показал обвързаност към религията си. Но мнението на учените, което надделява, е в посока, че в това положение развалянето на оруча е по-правилно. Дори ако онзи, който е останал под заплаха, има извинено състояние, което се дава за оруча като пътуване и болест, и ако не развали оруча си срещу принуда, то той става грешник. Онзи, който е поканен на пиршество като сватба или ядене, което се дава, когато се прави сюннет, откликването на тази покана, както по принцип и при другите покани, е поощрено, защото това спомага за цели като усилването на приятелските връзки или за развиването на взаимоотношенията. Онзи, който е поканен на едно такова пиршество в ден, в който държи нафиле оруч, ако е сигурен, че това ще спомогне за споменатите положителни цели, то е казано, че откликването му на тази покана ще бъде едно уместно поведение. Но предвид на това, че може също да причини неочаквани ползи и добрини, е казано, че по принцип няма пречка в развалянето на оруча и в откликването на този вид покани. По причина на правилото, че трябва да се завърши нафилето, което е започнато, той по-късно прави каза на този оруч, който е развалил.
