ФИЗИЧЕСКА ЧИСТОТА И ПРЕЧИСТВАНЕТО ОТ МРЪСНО СЪСТОЯНИЕ (ЗА КОЕТО РЕЛИГИЯТА Е ДАЛА СТАНОВИЩЕ, ЧЕ Е ТАКОВА)

Без съмнение критерия за физическата чистота и начините за почистване са много тясно свързани с културата и традициите, с условията и възможностите на обществата. По тази причина и Ислямската религия, акцентирайки често върху необходимостта и важността й е отдала важност както главната идея на тази тема да бъде поддържана жива, така и за развиването на културата и начините на чистотата на обществата в рамките на възможностите й.
Понеже това е така, главната идея за чистотата в ислямските общества е представлявала един от основните елементи на ислямската култура. Това трябва да е и една от причините водата да придобие специална важност в ислямската цивилизация. От друга страна ясно е че като се започне от чистотата на водата, и почистването с вода, средствата и способите за чистота в размера на условията и възможностите на обществата и на приноса на позитивните науки на тази тема, постепенно са се променили и подобрили. По тази причина различните мерки и способи на тема чистота на тялото и заобикалящата среда, които заемат място в книгите по фъкъх, от една страна отразяват важността, която отдават ислямските учени на темата чистота и техните усилия насочени към осъществяването на тази цел, а от друга страна зависимостта към условията и възможностите, в които се намират.
Чистотата освен че е едно религиозно задължение, на което Исляма отдава голямо значение и че е едно важно условие за задраво-словния живот, то е и едно естествено състояние, наложено от достойнството и честта да бъдеш човек.

Като един фъкъхски термин, тахарег (чистотата) обхваща какго пречистването от материалните нечитотии и мръсотии, така и от състоянието на невидимата или считана за мръсна от религията нечистотия (хадес). Казано по друг начи, почистването на тялото на индивида и на заобикалящата го среда от материалните мръсотии по принцип е предспоставка за пречистването от мръсното състояние. Естествения способ за материалната чистота е почистването с вода. По тази причина се отдава важност и приоритет на темата за това самата вода да е чиста и да се използва в чистотата.
В положенията когато не се намира вода или водата няма свойството да пречиства, се насочва към останалите средства и способи за почистване. От друга страна, за да може да се извърши почистването, по начин, който е необходим, освен положенията за пречистването от мръсно състояние, трябва да се знаят и нещата, които се смятат за мръсни и нечисти от религията, и за способите за почистването им. Една част от познанията в тази насока дори и да налагат научно изследване, анализ и експреримент, то една важна част от тях, са в положение да бъдат узнати и приложени лично от страна на индивидите. По тази причина и основните знания свързани с физическата и постановената чистота и пътищата за практични решения са заели място сред вероученскиге познания в обхватностга на индивидулната отговорност.


А) РЕЛИГИОЗНОТО СТАНОВИЩЕТО ЗА ВИДОВЕТЕ ВОДИ


Както е зивестено в Корана, че Аллах е създал човека и останалите същества от вода (ел-Енбия, 21/30: ен-Нур, 24/45; ел-Фуркан, 25/54), и че низспослава вода от небето поради много мъдрости сред, които и почистването (ел-Бакара, 2/22, 164; ел-Енфал, 8/11; ел-Фуркан, 25/48), се обръща внимание на важността на водата от гледна точка на живота на съществата по земята и че тя е основното средство за чистота. И в хадисте на пратеника, които често акцентират върху важността от почистването с вода, заемат място основни разяснения, свързани с използването на нетечащиге и течащите води, на дъждовните, изворните, морските и язовирните води в материалната и постановената чистотата.
Осигуряването на чистота и опазването на нетечащите и течащите води, препоръчаните мерки на тази тема, и поставените забрани, заемат важен сбор в областа на хадисите. Подробните сведения в фъкъхската литература по темата за считането на водите за чисти и пречистващи (да могат да се използват в постановената чистота), са плод на запасите от знания и опит на мюсюлманските

бщества, които са се образували векове наред в светлината на гс респоменатите хадиси.
В Ханефитската фъкъхска култура спрямо това дали притежав свойството на естествена вода, водата, се разделя на мутлак (чиста пречистваща) и мукаййед. А спрямо свойнствеността й да се обновяв и тече, тя се разделя на нетечаща и течаща вода. В литературата би ли направени опити практичните сведения относно водата да бъда дадени в тези разделения и наименования.


а) Мутлак и Мукаййед води


Водата, която пази своето естествено състояние и в която не сa се смесили други вещества, които да променят нейното естество, сe нарича мутлак. Такива по принцип са дъждовните, снежните, морските, речните, изворните и водите от кладенците (бунарите). Водата мутлак има три свойнствени и две характерни черти. Нейните свойства са цвета, мириса, и вкуса й. А естествата й са плътност и течност От гледна точка на това дали водата мутлак е чиста и почистваща, тя се дели на S части. Това водата да е пречистваща означава, че може да бъде средство за пречистване от мръсно състояние (което според становището на религията, е такова) като абдест и гусюл, а това тя да е чиста означава, да бъде средство за останалите физически пречиствания и използвания.

  1. Водите, чиито цвят, мирис и вкус не е развален, и няма смесени мръсни вещества, чиито използване не е съмнително или мекрух, се считат както за чисти, така и за пречистващи. По правило водите мутлак, които се намират в нормално природно състояние, са такива. А във водите, в които има изпражнения от човек, кон, крава, овца, коза, птици и други животни, чиито месо се яде, докато не се появи някаква материална мръсотия, по правило са както чисти, така и пречистващи.
  2. Водите, които въпреки, че са чисти и пречистващи, тяхното използване е мекрух:
    Такива са водите, които са омърсени от питомни животни като кокошката, чието месо се яде, котката, чието месо не се яде и хищните птици като ястреб и сокол. Пратеникът, казвайки за котката “Тя не е мръсна, защото тя е от животните, които обикалят и се разхождат сред вас.” (Ебу Дауд, Тахаре, 38), е показал невъзможността за предпазване от тях. Поради това, че човките на хищните птиците, чието месо не се яде, са кост, то водите, които са замърсени от тях, са разгледани различно от тези на останалите хищни животни. Вземането на абдест или гусюл с този вид вода е мекрух. Но когато не може да бъденамерена нормална вода, този вид води може да се използва както в пречистване от мръсно състояние като абдест и гусюл (които според становището на религията, са такива), така и материалната чистота.
  3. (Ма-и муста’мел) Водите, които веднъж са използвани в пречистване от мръсно състояние – като абдест и гусюл, дори и от материална гледна точка да се смятат за чисти, те не могат да бъдат използвани повторно в постановено почистване. Именно това е, което искат да обяснят факихите казвайки, че тези води не са пречистващи. Но според мнозинството от факихите смятат използваната вода за чиста, при положение че тя не е изгубила основните си качества и не носи някаква материална мръсотия, като казват, че е възможно използването на този вид вода в физическото почистване. Някои ст учените пък, подхождайки към темата по-предпазливо са приели използваните води в групата на считаните за нечисти (неджис) ст религията води. Поради това, че съдържат някои разрешения (рухсат), тези различни виждания не са безполезни, и могат да бъдат използвани в трудни положения като недостьк на вода например. Иги пък ако някой, който е джунуб или без абдест пъхне ръката си във водата с цел да вземе от нея или да види нейната топлина, то тази вода не се счита за използвана.
  4. Водите, които не са чисти и почистващи; водите, за които се знае категорично или с голяма вероятност, че е паднала мръсотия в тях. Такива са малките количества води – чието определение ще дойде по-долу – и големите водни образувания и течащи води, чиито цвят, вкус и мирис са се променили поради мръсотия, която е попаднала в тях. И водите, които са замърсени от куче или диви животни, чието месо не се яде, не са чисти.
  5. В пречистването от мръсно състояние (което според становището на религията, е такова), използването на водите, в които има изпражения от магаре или муле – родено от магарица е спорно. Когато не се намира чиста вода, с тях може да се взема абдест и гусюл. Освен това може да се прави тейеммум.
  6. Водите мутлак, които с прибавянето на чисто вещество вътре в тях, губят своята плътност или течност, и водите, образували се по един естествен начин, и наименовани със специални имена, се наричат “мукаййед”. Такива са например розовата вода, плодовия сок, минералната вода и останалите видове напитки, които са хелял, или водите, в които е свърено нещо чисто като нахут, леща и др. и по този начин са загубили своята плътност и течност. Докато мутлак водите, при положение че не са изгубили свойствеността си да са чисти и пречистващи, могат да се използват както в почистването на физическата мръсотия, така и в пречистване от мръсно състояние, то когато не се намира нормална вода, водите мукаййед могат да се използват само в материалната чистота.


В останалите мезхеби, извън Ханефитския.по принцип водите дори и да се разделят и разглеждат на три части като: 1. Чисти и пречистващи води, 2. Чисти, но непречистващи води, 3. Нечисти, тоест мръсни води, поради тсва, че са използвани сведения, които по принцип се базират на опит и наблюдение, то сред мезхебите няма разногласие, заслужаващо да бъде отбелязано.

б) Нетечаща и течаща вода


Това дали водата е течаща или не течащта, ако е течаща пък количеството й, играе значителна роля в определянето на свойството на тази вода дали е чиста и пречистваща. Течащите води и нетечащите води, които са в качеството на голям басейн, докато не променят своите три основни свойство, тоест докато не се промени тяхния вкус, цвят и мирис, не губят своето свойство на чисти и почистващи поради мръсотия, която е паднала в тях. Съответно на това пък нетечащите води, които са в състояние на малки басейни, с попадането на мръсотия вътре в тях, без да се гледа дали има промяна в нейните три основни качества или не, излизат от качеството си на чиста и пречистваща вода.


Въпреки че това е основното правило, то съществуват и разногласия между фъкъхските мезхеби в това каква мярка ще се използва в разделението на големия и малкия басейн. Според Ханефиите по- важна е ширината на повърхността, отколкото дълбочината и обема. Като според тях, при положение че водата в басейна е дълбока толкова, че когато тя бъде загребана с ръка, ръката да не докосва дъното, и повърността й да бъде широка около 50 квадратни метра, тя взема становището на голям басейн. А според Шафиите и Ханбелиите, при положение че количеството й е приблизително 206 литра и повече от това, то тя се приема като голям басейн. А според Маликиите ако водата е толкова, колкото поема един нормален съд за абдест и гусюл, то тя се счига за малко количество.
Когато бъдат внимателно изследвани критериите и подхода на факихите на тази тема, се вижда, че те отдават значение както на това водата да пази своето основно естество, така и да предотврадя” превръщането на голямо количество вода в неизползваема, поради попадането на малко количество мръсотия в нея. След като е така, при условие, че се вземат впредвид леснотата и затруднението при осигуряването на водата и вида и количеството на мръсотията, която е паднала в нея, може да се каже, че различните виждания на мезхебите върху тази тема могат да бъдат приети като един рухсат (улеснение), и че хората могат да изберат един от тези рухсати, от гледна точка на личната им култура, възможностите и дори убедеността им. От друга страна, когато стане дадена промяна в основните свойства на водата, или когато вследствие на направените научни изследвания и лабораторни анализи се установи, че е вредна за човека и за околната среда, то е ясно, че използването на тази вода не ще бъде разрешено и от религията. Това се обяснава с факта че живота, здравето и сигурността на човека освен че са една от общите цели на религията, но и представляват главната цел на науката. По тази причина условията, които се търсят в книгите по фъкъх, за да може водата да се използва в физическото пречистване и пречистване от мръсно (според религията) състояние, не трябва да бъдат приемани като един последен критерий и решение, свързано с религиозното постановление за използването на водата, а трябва да бъдат разбрани като приноси и предложения, целящи да осигурят услеснение за индивидите в тяхното ежедневие и да поставят една средна мярка. Впрочем знае се, че някои факихи смятат за мекрух използването на вода, която се затопля, поставяйки се в метални съдове, и че когато казват това, те се оповават на това, че този вид води са вредни за здравето. След като е така, оценявайки този вид разбирания по темата за чистотата на водата, които по принцип са нашата фъкъхска култура, то максималното възползване от технологичните иновации в наши дни, от почистващите и анализиращите възможности, и от резултатите на позитивната наука е придобило неизбежна важност.


Б) ФИЗИЧЕСКАТА МРЪСОТИЯ И МРЪСНОТО СЪСТОЯНИЕ, ЗА КОЕТО РЕЛИГИЯТА Е ПОСТАНОВИЛА, ЧЕ Е ТАКОВА


Заради това, че ислямската религия желае да бъде показана максимална взискателност към материалната чистота във всяка сфера на индивидулния и социалния живот, и понеже е поставила като условие за определени ибадети като допълнение на това и постановената чистота, то понятията “физическо пречистване и пречистване от мръсно състояние (за което религията е дала становище, че е такова) ”, и срещуположната на тях “физическата и мръсното състояние, за което религията е постановила, че е такова”, са заели място сред основите понятия на фъкъхската и вероученската култура. В фъкъхската литература докато понятието “тахарет” притежава една широка об-хватност, която да обхване всяка една от двата вида чистоти, то материалната мръссотия по принцип се изразява стермина “неджасет”,а шериатска мръсотия с термина “хадес”. Почистването от истинсю мръсотии, тоест материални мръсотии, които са по тялото, дреха i мястото където ще се кланя намаз, и които са пречка за валидностт; на намаза и подобни ибадети, се нарича “почистване от неджасет’ А почистването от постановена мръсотия, като вземането на абдес и гусул, се наричат “почистване от хадес”. Всеки един от тези видов< чистота е в положение на предподпоставка за намаза и подобни н; него ибадети.


а) Неджасет


Неджасет означава естествена и материална мръсотия, а даденс нечисто вещество, се нарича “неджис”. Основното в исляма е, че всяко нещо е чисто, а неджасетът е едно възникващо качество. По тази причина в книгите по фъкъх се задоволява със споменавенето на веществата, които се считат от религията за неджис и за критериите зг считане за неджис.


Ако трябва да бъде изразено в общи линии, то месото на сухоземните животни, които имат течаща кръв, и не са заклани по съответстващ на религията начин, а са самостоятелно умрели или убити, тяхното месо е мръсно, независимо от това дали яденето на месо им е хелял или харам. Веществата за които е постигнато единогласие, че са шериатско мръсни са следните: кръвта, свинското месо, месото, урината и изпражненията на животните, чието месо не е хелял за ядене, опияняващите напитки, човешката урина, изпражнения и повърнатото от пълна уста. Повечето от ислямските учени факихи са сметнали и виното за едно от тези мръсни вещества.
Маликиите и Ханбелиите не смятат урината и изпражненията на животните, чиито месо се яде, за мръсни, а при Шафиите се смятат за такива.


Що се отнася до Ханефиите те окачествяват изпражненията на животните от рода на кокошката и гъската, като “неджасет-и гал иза”, тоест тежки мръсотии, а тези на четирикраките животни като кра-ватата, овцата, еленът се окачествавят като “неджасет- и хафифе”, тоест леки мръсотии. Също така според Ханефиите урината на коня, магарето и мулето, и изпражненията на животните, които се изхождат във въздуха като ястреба, орела и гълъба, пожене предпазването от тях е трудно, се приемат в групата на леката мръсотия. Въпреки че има разногласия за прасето и кучето, защото самите тела на живите животни не са мръсни, то следвайки правилото за тяхното месо (дали е позволено или не), слюнката, урината и изпражненията и ги, се приемат за тежки или леки мръсотии.

Когато животинската кожа бъде обработена, тя става чиста. Ханефиите, правейки изключение за кожата на свинето, а Шафиите, изключвайки кожата на свинето и кучето, са на мнение, че когато кожата на дадено мъртво животно бъде обработена, тя също става чиста.


Според Ханефиите твърдите части на мъртвото животно, в които не е проникнала кръв, като рогата, костите, космите, зъбите, също са чисти.


Според Ханефиите и Маликиите спермата (мени) дори и да е мръсна, то ако е изсъхнала, с триене, тя се счита за почистена.


Ислямската религия е отдала голяма значение на чистотата, а това в същото време е и необходимост за здравословното съществуване на човека. Почистването по най-добрия начин на всяка една прашинка от мръсните вещества по тялото, дрехите и околната среда на човека е нещо препоръчително. Въпреки че това е иделното положение, то такава чистота не винаги може да бъде възможна. По тази причина ислямските учени, тръгвайки от принципа в Корана за леснотата и улеснението, се опитали да приведат някои мерки в определянето на долната граница на необходимата за ибадетиге, физическа чистота. Понеже това в същото време определя и границата на компромиса за чистота в намаза, то има значение и от гледна точка на индивидуално-религиозната отговорност. Разделенията на мръсните вещества под формата на тежка и лека мръсотия от страна на Ханефитските факихи е продукт именно на това разбиране.


Няма разлика между тежката и леката мръстия от страна на това, че причиняват замърсение. И двата вида са причина за нечистотия. Това разделение се разглежда повече от страна на това дали дадена мръсотия е пречка за валидността на намаза или не.


Ако мръсното вещество, което се смята затежко,етвърдо и с количеството на приблизително 1 дирхем (средна монета с тежина 3,5 грама), тогавато става пречка за валидността на намаза. А ако е течност, в количество обхващащо вътрешността на една човешка длан или повече от това, и се намира по тялото, дрехата или мястото, където ще се кляна намаз, то също става пречка за валидността на намаза.
Ако леката мръсотия е замърсила по-малко от 1/4 на даден орган или дрехата, кояго го покрива, то тя не пречи за валидността на намаза. Понеже кланянето на молитва намаз с нечисто вещество, в количество, което не минава границата на компромиса, се счита за мекрух.то преди да се започне намаза, се налага пречистване от всякакъв вид мръсни и нечисти вещества.

От друга страна, понеже предпазването от тях е трудно, то за да се премахне затруднението и да се осигури улеснението в религията, уринните прьски, които се пръскат по дрехите и тялото; частиците кал, които се полепват, когато вървим по улиците; мръсотиите, които се полепват върху нас от мухите и подобните същества; праха на мръсните вещества и парите, също са приети в граница на компромиса. Заедно с това възползването от този вид рухсати (улеснения) трябва да бъде само в състояние на нужда. И да се показва максимална прецизност в чистотата на тялото, дрехите и околната среда, в намаза и извън намаза. А и без това, поради това че молитвата синволизира извисяването към Аллах и заставането пред Него, то е препоръчано мюсюлманина да застава в намаз с най-чистите и красивите си дрехи. Онези, които говорят за ползата от сдобиването на специални дрехи, които да се използват само в намазите от хората, които имат възможност, – дори и да са съблюдавали приоритетно тази материална чистота -, дали със съображението, че това не съответства със стила на пратеника и неговите сподвижниците, или със съображението, че това може да повреди разбирането, че ибадетът е една естествена част от ежедневието, то това виждане не се е посрещнало добре и на негово място се е акцентирало върху това, че трябва по всяко време и колкото е възможно, да се внимава за чистотата.


б) Хадес


Според езика на фъкъха думата “хадес” изразява мръсното състояние, за което се предполага че е възникнало у човека по причина на безабдестност или джунубство, или че то е причината за това мръсно състояние. Хадесът се разделя на две: малък и голям хадес. Състоянията, които могат да се премахнат с гусюл като дженабет81, хаиз82 и нифас83, се наричат голям хадес. А мръсното състояние, която може да се при махне чрез абдест, се нарича малък хадес. Съобразно на товагусулът се наименова като голямо пречистване от мръсно съсъто-яние, а абдестьт, като малко пречистване от мръсно състояние. Според това състоянията на дженабет, хаиз и нифас, пораждат състоянието на голяма мръсотия, а съществуването на причините, които развалят абдеста, поражда малки състояния на мръсотия. Религиозните задължения и разпоредби, които трябва да следват тези хора, ще бъдат обяснени долу поотделно.

В) СРЕДСТВА ЗА ПОЧИСТВАНЕ


Почистването от хадеса, което означава мръсно душевно състояние, става чрез абдест, гусюл и тейеммум, които са методи за пречистване от мръсно състояние, и за които има подробни разпоредби, които са предназначени за всеки един от тях. А физическата мръсотия, която не се счита за чиста от религията, може да бъде премахната чрез различни начини и средства.


Мезхеба Ханефи, вземайки впредвид социалните условия и нужди, се е отнесъл по-толерантно по темата за средствата за почистване на материалната мръсотия, и наблегнал на принципа за леснотата. Отношението на мезхеба Малики по тази тема е близък до този на ханефитския мезхеб. А в шафиитския иханбелитскиямезхебс мисълта, че ще стане пречка за валидността на намаза, са били приведени по-твърди условия по темата за чистотата.


Ако това трябва да бъде казано накратко, най-общите и най-ес-тествените методи за чистотата е измиването с вода, варенето във вода, изгаряне с огън, изтриването, търкането, стържането, изсушаването, поръсването с пръст, опразването на една част или цялото количество вода (от кладенец или извор), промяната на структурата (истихале), заклаването на животните и обработване (на кожи), могат да бъдат споменати като основни начини и средства за почистване. Сред тях спецаилно значение имат пречистването на басейните, ре-зервуарите и кладенците, в които е паднало мръсно вещество, и телесното почистване, което трябва да се направи след ходене по малка и голяма нужда.


а) Почистването на резервуарите и кладенците


В фъкьхската литература с важност се е наблегнало върху опазването на водите в кледенците, резервуарите и басейни по начин, съответващ на здравните правила, да не бъдат замърсявани и да бъдат държани чисти, и върху способите за почистване, когато вътре попадне някаква мръсотия. Ханефитските факихи, разделяйки нете-чащите води на две – като малък и голям басейн, в определянето на количеството на големия басейн, тоест на “многото вода”, са взели за основно ширината на повърхността на водата.
Поради това че по силата на този критерий на ханефиите, кладенците са считат като малки води, когато вътре попадне някакво мръсно вещество, то за да се почисти определения кладенец, според положението, се смята за нужно да се източи определено количество от водата, а понякога и да се опразни напълно.

Ханбелиите и шафиите пък в разделението на голям и малък басейн, са взели за основно обема на водата. Каквито и да са вижданията и критериите им, то основната позиция на факихите е била да предотвратят считането на водата за мръсна, докато това не се наложи и нейното разточителството. И заедно с това при положение, че водата, в която е попаднала мръсотия, е в такова количество, че да не се повлияе от нея, и че вероятността за допир с мръсотията от страна на този, който използва водата, е доста слаба, да счетат тази вода за голям басейн. Заедно с това възприетите мерки и количества по тази тема, се състоят от иджтихадски мнения, които са открити с умствени заключения и опити, направени отстрана на тези прависти. След като е така, въпросът при какво опразнено количеството от кладенеца, басейна и резервуара и при използването на кои способи те ше се считат за чисти от религията, не може да бъде мислен отделно от необходимостта водата да отговаря на здравните правила и на критериите за физическа и материална чистота.


Мерките и препоръките на факихите, свързани стемата, целят да приведат яснота както за подсигуряването на чистотата на водата от материална страна, така и за това, тя да бъде чиста и пречистваща от страна на религията. Следователно по този начин се е опитало да се развият обективни и разумни мерила, свързани с валидността или изпълнителната отговорност на правеното с вода пречистване от мръсно състояние за което религията е дала становище, че е такова, и свързаните с него направени ибадети, да се предотврати безредието и произволността, да се осигури леснота и вътрешно спокойствие на мукеллефите. Дори и да се мисли, че в първите периоди фъкъхът се е насочил към всички проблеми, свързани с индивидуалния и социалния живот, и че сякаш е обхванал знанието и опита за живота на мюсюлманските общества, то по-правилно е тези виждания, свързани с чистотата на водата и със способите за почистване да бъдат възприемани каго отразяващи знанията и запасите от опитните мнения на факихите, и като мнения целящи да приведат една средна превантивна мярка за материалната чистота.


В тази тема трябва да се спомене за това, че трудностите в осигуряването и опразването на водата, количеството на мръсното вещество, което е паднало във водата, количеството на водата и убедеността на хората са по отделно важни. В крайна сметка когато във водата падне едно вещество, което се смята за мръсно от религията, или пък вещество, което е вредно за здравего, резервуара, басейна и кладенеца, трябва да бъдат изпразнени, колкото е възможно, и да се осигури чистота, която от гледна точка на природните науки и здравето да ена едно компетентно ниво и да бъде направена по един естествен начин.

б) Истибра и истинджа


Поради това, че ислямските доктрини имат свойството на обхващащи целия живот, в тези докрини от време на време се случва и да се засегнат с най-личните и изглеждащи интимни положения на хората и да бъдат дадени някои заповеди и съвети на гази тема. Така е със съществуването на една дозина правила и предложения, намиращи се в хадисите и фъкъхската кулкура, които са свързани с порядките при ходене на тоалетна.


Физическата чистота, която трябва да бъде направена след като се отиде по малка и голяма нужда, е важна както от страна на валидността на пречистването от мръсно състояние, за което религията е постановила, че е такова,и ибадетите, които ще бъдат направени след това, така и от страна на чистотата на тялото и дрехите. Изчакването на един период от време, за да може напълно да прекъснат капките урина и течността, които могат да останат в пикочния път, след ходене по малка нужда и действието за почистването науринните сълзения след това, в езика на фъкъха се нарича “истибра”.


Определено важна е истибрата при момчетата. Ако не става въпрос за извинено състояние,то докато има уринна теч (сълзене), течаща от половият орган, абдестът не е валиден. За това може да се наложат определени движения, като ходене или кихане и изчакването за напълното излизане на урината от тялото. Дори е предпочетано да не се взема абдест веднага след уринирането, поради това, че когаго почистването не бъде добре направено, уриннага течност ще зацапа дрехата, за това обръщането на внимание към тази чистота винаги пази своята важност. Ето за това Пратеника на Аллах е заповядал да се предпазва от урината, и е известил, че повечето от наказанието в гроба ще бъде поради непредпазливостта от урината (Бухари, Вуду 55; Ибн Мадже, Тахарет, 26).


Понеже колкото е важна чистотата на околната среда, толкова е важна и чистотата на тялото и дрехите, както за здравето на човешките взаймоотношения на човек, така и за неговия живот в сферата на служенето (ибадет),то изразяваната в литературата с термина “истинджа” чистота, тоест почитсването на урината и изпражненията, което се прави по уриния и аналния път, след ходене по голяма нужда, също има голямо значение в живота на мюсюлманина. Основното за това почистване е да бъде правено с вода. Дори вижда се че почистването с вода е едно от най-ярко изразените качества на ислямското общество и цивилизация, и че по тази причина чистота на тялото и дрехите, до която достигнали мюсюлманите била изразена с удивление от страна на хората живеещи в запада.


При положение че не се намира вода, то това почистване трябва да стане със най-съответстващите средства за почистване. Почистването трябва да става с лявата ръка, трябва да се избягва разточителството в използването на водата и другите почистващи средства, но не трябва да се правят компромиси в това, почистването да бъде правено прецизно. Въпреки че в книгите по фъкъх използването на хартията в ис-тибрата и истинджата не е било намерено за добре, защото е средство за възпитание и наука, то в наши дни поради това, че тези два вида хартия, се разделят един от друг, и производството и подсигуряването на хартията се е улеснило, то използването на вода и подсушаването, особено в почистването след ходенето по голяма нужда, е станало неизбежно. Съобразно на това, тук трябва да се поясни, че почистването само с тоалетна хартия, както е в Западните общества е недостатъчно. След като бъде направено почистването с вода, подсушаването на срамните части с тоалетна хартия или платно, е по-подходящо и дори необходимо от гледна точка на чистотата.

относно Mustafa

Проверете Също

ЧИСТОТА

ПРАВИЛА И ЦЕЛИ В много айети от Корана, в хадисите на пратеника и в неговия …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir