Хелял Печалба В Исляма

В исляма печеленето, придобиването на богатство и имущество, също като науката, било възприето като фарз за човека.

Работата и печеленето по честен и законен път, за да продължава живота и да осигурява препитанието на семейството си, са били окачествени като свещено и стойностно действие, равно на ибадета и джихада. Въпреки че в исляма работата и печалбата се поощрявала по този начин, пътищата за печелене не са били изброени един по един и между тях нее имало подредба спрямо приоритетите. Но ислямът, вземайки за основа прнципа за законност на печалбата и придобиването на богатство и имущество, е забранил в религиозен, морален и правен план пътищата за незаконната облага като кражба, грабеж, лихва, прелюбодеяние, хазарат, рушвет.

   В исляма основният естествен път за печалба е трудът. В периодите, когато населението на света било малобройно и природните богатства и възможности са били доста, методите като обработването наи изоставената земя, приобщаването й към собствеността на някого; добиването на дърва и сено, които нямат собственици; ловуването и така нататък в крайна сметка били приемани като печалба чрез труд и били поощрявани. В по-късните периоди обаче разработването на тези методи било обвързано с определени правила. И имуществата, придобити като наследство, завещание, нафака (издръжка), зекят и дарение също били печалби, които се базирали на труда.

   В свой хадис Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: Никой нееял нещо по-хубаво от това, което е спечелил свс собствените си ръце” (Бухари, Бую, 15; Енбия, 37). А когато бил попитан коя е най-чистата печалба, той отговорил: “Трудът на човека от собствената му река и печалбата от честната търговия” (Муснед, ГУ, 141). Веднъж по време на завръщането му от похода Тебук, Пратеника (с.а.с.) се срещнал със Саадибн Муаз и се ръкувал с него. Когато видял, че ръцете му са загрубели и са с мазоли, той го попитал за причината. Когато му отговорил с думите Работя в палмовата градина, за да осигуря прехраната на моето семейство”, Пратеника (с.а.с.) целунал ръцете на Саад ибн Муаз и казал: “Ето, тези ръце са ръцете, които Аллах обича” (Серхаси, Мебсут, том, 30, стр. 245).

   Работата, за която се говори с похвала в тези хадиси, не трябва да бъде разбирана само като физическа на нивата, в градината и лозята, а като всякакъв вид усилие и труд както на телесната, така и на умствената сила. В Корана е повелено: “И не възжелавайте онова, с което Аллах предпочете едни от вас пред други! За мъжете има дял от онова, което са заслужили, и за жените има дял от онова, което са заслужили. И молете Аллах за Неговата благодат! Аллах всяко нещо знае.” (ен-Ниса, 4: 52) Така хем се акцентира върху важността на труда, хем се сигнализира за печалбения дял на капитала. Земеделието, занаятите и професията са пътищата за печалба, които директно се основават на труда. Методите за печалба чрез размяната на имуществото или прехвърлянето му като търговия, посредничество, комисионерство, съдружие, трудово и наемателно споразумение, са пътища за облага, които индиректно се базират на труда. Като правило всеки един от тях е бил одобрен и със стойност, докато е законен. Вместо поотделно да пояснява формите и методите, които са хелял и законни, ислямът е означил само забранените и незаконните, дал е възможност на търговията и печалбата да се развиват в естествения им процес. Поставил е като основен принцип, свързан с работния и търговски живот, взаимното съгласие и вътрешното удовлетворение, заповядал е спазване на споразумението и дадената дума, забранил е печалбата чрез измама, лъжа, принуждение, търговия на черно, възползване от затруднението на отсрещната страна, чрез неяснота и рискова експлоатация. Харам са лихвата, която е печалба на капитала, без труд, не е участвала в рискове, кражби, грабежи, подкупи иизмами при мерилото и кантара – това са основните пътища за неСправедливата печалба. Забранено е придобиването на приходи, извършвайки директно Харам като прелюбодеянието или като продажбата на алкохол. А приходът, придобит от тези пътища, се приемал за нестойностен и правно беззащитно имущество. А и търговията, в която има рискове и измами за едната страна, също не е била за джайз, дори да е било налице взаимно съгласие. В този вид търговия влизат следните неща: купуването на евтина цена на стока от ръцете на онези, които я доставят в града отвън, възползвайки се от тяхното незнание за цените; предварителното продаване на плод и реколта, чието придобиване не е категорично; продажбата на имущество, което не е под ръка или има малка вероятност да бъде предадено (на купилия го); даването на цена за нещо, докато продължава пазарлъка му с друг, предизвикването на клиента. Индивидулната и моралната зрелост, чувствителността му да страни от нарушението на правото му и да има чувство за отговорност спрямо себе си и Създателя си, също изграждат здрава основа за търговския живот в мюсюлманските общества. Печалбата, която е придобита, спазвайки този вид забрани и ограничения в исляма, е също толкова неприкосновена и заслужаваща почит както свещените месеци, свещените места, живота и честта на мюсюлманите, както Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал в Прощалната си проповед (Ибн Мадже, Икаме, 78). Ясни са ползите и мъдростите за превръщането в позволение на някои правни действия и методи за печалби, които по начало се базират на труда, но нямат трудов елемент от гледна точка на съответното лице. Такива са: издръжката, наследството, зекятът, садаката, дарението, завещанието, наградата, плячката, икта , кръвният данък (дийет), мехирът, платата мухалеа и намереното имущество. В превръщането на тези постановления в законни, има различни мъдрости и цели като: опазване на връзката и подпомагането сред близките, осигуряване на социалната справедливост в обществото, премахването на потребностите на хората или посрещането на техните права.

   Засегнатите и посочените в двата основни източника на ислямската религия Корана и сюннета забрани и ограничения, свързани с търговския живот и пътищата за печалба, дори и да носят определена ограниченост по примерни събития и понятия, но от гледна точка на ползите и принципите, които съблюдават, загубите и несправедливостите, от които искат да се предпазят, са толкова обхватни, че дават възможност за подредба на търговския живот във всяко време. Следователно, мюсюлманите вместо да вземат за критерий в трудовия итърговския си живот, събитията и примерите, регистрирани в класическата фъкъхска литература и да се чувстват обвързани само с тях, трябва да се придържат към основните принципи, които религията е поставила. Например: откритост, доверие, честност, правдивост, удържане на дадената дума, придържане към условията и споразуменията, незлоупотреба със слабостта, незнанието и затруднението. В наши дни, Където сферата на влияние на законите, полицията и правните санкции, емного ограничена и търговският живот е затворен кръг под формата на двустранни взаимоотношения, придобиването на хелял и законна печалба е възможно единствено при съблюдаването и спазването на тези принципи. Ислямските учени, тръгвайки както от религиозните си знания, така и от житейския си опит, казват, че ибадетите и действията на тялото, което се храни със залък, спечелен от харам, ще бъдат безполезни и неблаготворни, че печалбата и ползата на капитала, който е събран по незаконни пътища, ще бъде без берекет, а незаконната печалба не ще донесе на човека нищо друго, освен неспокоен и нещастен живот на земята, а в отвъдносто – мъчителна равносметка.

относно Mustafa

Проверете Също

17.Тефсир на сура ел-Кехф с лектор д-р Сефер Хасанов

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir