ЧИСТОТА

ПРАВИЛА И ЦЕЛИ


В много айети от Корана, в хадисите на пратеника и в неговия примерен живот се е силно акцентирало върху важността и необходимостта от чистотата. Приведени са една дозина правила и мерки, които са свързани с чистотата в общ смисъл на думата и чистотата с цел ибадет. Чистотата е била счетена за предпоставка за някои ибадети. Това е един естествен резултат от това, че ислямската религия отдава значение на земния живот както като един мост, който се извисява към отвъдното, така и като една сфера за осъществяване на висшите цели и мъдрости, които се очакват от сътворяването на човека. Един естествен резултат от това, че тя разглежда човешкия живот като едно цяло с неговите материални и духовни страни, и накрая, оттова, че тя помага на индивида в постването на порядък в този живот.


Понеже религията дори и да изглежда, че по същност, се състой от пречистване от душевните мръсотии, опознаване на Аллах, под-слушание и ибадет към Него, то за да се извиси духа и за да може да се премине към една такава среда за духовна връзка, трябва и физическите условия, които обграждат човека да са в съответствие с това. Изграждането на една здрава връзка между богослуженския живот (ибадета) и душевното пречистване и телесната и околната чистота, и дори говоренето за чистотата в Корана с един общ израз, който обхваща както материалната, така и душевната чистота, има точно такова значение.


От друга страна, поради това, че ислямската религия желае индивида да бъде щастлив и спокоен и на двете места, както в отвъдното, така и на земята, и понеже вижда изграждането на едно здраво и сигурно общество, като е едно предпоставка за религиозен живот, то тя започвайки от телесната чистота е счела и физическата чистота в обхватността на религиозната отговорност, и в тази насока тя е натоварила индивида с една дозина задължения и отговорности.


Б ислямската култура чистотата в общ смисъл и чистотата с цел ибадета се допълват взаимно, и изразяват даден смисъл. По тази причина ислямските учени са сметнали читотата като едно трифазово действие разделяйки я на физическа, постановена и духовна чистота. Това, че по принцип физическата чистота, която може да се изрази като чистота на тялото, дрехите и околна среда, е сметната като подготовка и предусловие за ибадет, а понякога и като ибадет, показва че в ислямската култура и е била придадена една ибадетска същност. Абдестът и гусулът са степента на постановената чистота. А третата степен е това човек да пречисти своите органи от грехове като зло-словие, лъжа, ядене на харам, предаване на имуществото, да пречисти сърцето си от лоши нрави и болести като завист, горделивост, показност, алчност и подобни, и дори да пречисти своята същност и съзнание от друг освен Аллах. Съветва се мюсюлманинът да се пречиства и почиства степен по степен и да застане пред Аллах с една такава чистосърдечност и чистота.


Физическата чистота е една тема, на която Ислямът отдава изключителна важност. В Корана се споменава за чистотата на околната среда и на мястото за служене, и се оповестява, че Аллах обича онези, които показват взискателност относно чистотата (ел-Бакара, 2/125; ет-Теубе, 9/108 ;ел-Хадж, 22/26). Пратени кът ни е повелил: “Чистотата е половината от вярата.” (Муслим, “Тахарет”, 1), “Аллах е чист, и обича чистотата”. (Тирмизи, “Едеб”, 41), “Ключът към молитвата (намаз) е чистотата.” (Ебу Дауд, “Салят”, 73; Тирмизи, “Тахарет”, 3) Пратеникът ни е заповядвал или е поощрявал чистотата на тялото и околната среда по различни поводи и с действията си на тази тема е станал пример за сподвижниците си и за всички мюсюлмани. В следствие на този постоянна грижа на Исляма чистотата се е настанила в живота на мюсюлманите като култура и традиция, която има и религиозна страна, и темата чистота (тахарет) е образувала първия раздел на фъкъхскиге книги. В този раздел заедно с постановената чистота като абдест, гусул и теуаммум, които са в ролята на подготовка за ибадетите и предпоставка за тях, се вижда че са разгледани с подробности и теми като чистотата на водите, нещата, които материално и религиозно се считат за мръсни (неджис), начините за почистване.

Прамахването на забележимата мръсотия и нечистотиите се нарича “външна (физическа) чистота”, а премахването на състоянието без-абдестност, се нарича “вътрешна чистота”. Въпреки, че и двата вида чистота са подготовка за ибадет,то явно е че помежду им съществува разлика по естество. За да се покаже тази разлика в книгите по вероучение на Турски език, първия вид бил наречен “физичесла чистота”, а втория “религиозна” или “духовна чистота”. И двете окачествявания, освен че са непълни, са и склонни да бъдат грешно разбирани.


Ислямскат религия както заповядва чистотата на тялото и дрехите, така заповядва и чистотата на сърцето и съвестта/душата. Чистотата на тялото и дрехите означава почистване на забележимите мръсотии и нечистотии, която се нарича “физическа” (външна) чистота. А чистотата, върху която религиията ни набляга с повече важност и претенциозност е сърдечната и душевната (вътрешната) чистота. Сърдечната чистота в измерението на земните взаймоотношения означава както недавене от страна на човека на място в сърцето си на негативни чувства като зло, омраза, завист към неговите себеподобни, така и от тасаввуфска гледна точка означава пречистване на сърцето от всичко останало освен Аллах. Пречистването на сърцето с всяко едно от тези измерения е една “истинска” чистота.


Заедно с това, поради това, че нещото, което е премахнато от сърцето, не е една мръсотия, която може да се усети със сетивата, тази чистота била окачествена като “духовна” чистота, тоест, че е не физическа. Поради това, че ислямската религия заповядва с важност и настоятелно както материалната, така и духовната чистота, то за тези два вида чистота в общ смисъл може да се направили окачествяна-ето им като “религиозна чистота”.

Третият вид чистота е чистотата с цел ибадет, която особено се предвижда за ибадета намаз, и която в книгите по фъкх се нарича “хадестен тахарет”/почистване от невидима нечистота. Заради това, че този вид чистота е различна по същност от споменатите два вида, то тя е преживяла някои трудности в нарицанието си. Не е уместно само това да се нарича с названието “религиозна чистота”, по начин по който да се избута на втори план това, че материалната и духовна чистота са заповед на религията. Това се дължи на факта, че изразът “религиозна чистота” може да се използва по начин, който да обхване вътре в себе си и материалната и духовната чистотата, и този специален вид чистота, който се предвижда за ибадета. Определянето/окачествяването на чистотата с цел ибадет като “постановена чистота” също е непълна и носи някои проблеми, защото израза “постановена чистота” всъщност се използва като противоположен на “истинската чистота” и следователно не съдържа истинската чистота. От тази гледна точка израза “постановена чистота” въпреки, че е само с цел ибадет, може да се използа и за “тейеммума”, който не съдържа истинска чистота.


За да се разгреничи от останите видове чистоти, дори и използването на понятието “чистота за ибадет” или “чистота с цел ибадет” за абдеста, гусула и тейеммума, които поради това, че са подготовка за ибадета, се приемат като помощен ибадет, то, следвайки разпространеното използване, засега ще продължим да използваме израза “постановена чистота”.

ОЩЕ ЗА ТЕМАТА…

ФИЗИЧЕСКА ЧИСТОТА И ПРЕЧИСТВАНЕТО ОТ МРЪСНО СЪСТОЯНИЕ (ЗА КОЕТО РЕЛИГИЯТА Е ДАЛА СТАНОВИЩЕ, ЧЕ Е ТАКОВА)

АБДЕСТ

ГУСЮЛ

ТЕЙЕММУМ

СЪСТОЯНИЯ, СПЕЦИФИЧНИ ЗA ЖЕНИТЕ

относно Mustafa

Проверете Също

ФАРЗОВЕТЕ НА НАМАЗА

Намазът има 12 фарза, които се разделят на две групи; външни вътрешни фарзове. Външните фарзове …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir