Д-р Сефер Хасанов: Диалогът за мюсюлманите има практически измерения – милост и добротворство

Свързани Cтатии

ИМУЩЕСТВА, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА ЗЕКЯТ

6 Mart 2023

Мюсюлманското изповедание изпрати хуманитарни пакети в Сирия

20 Şubat 2023

СТЪЛБОВЕТЕ (РУКУН) И УСЛОВИЯТА (ШАРТ) НА ОРУЧА

8 Şubat 2023

Подкрепяйки идеята за междурелигиозен диалог и мирно разрешаване на съвременните конфликти. Сдружение „Мостове” и „Академия толерантност” организираха миналият петък кръгла маса  посветена на толерантното отношение между различните вероизповедания в България.

Целта на събитието  бе да се координират и да се обединят силите на всички религиозни групи за да работят по конкретна тема веднъж годишно, като по този начин се увеличи техния колективен импулс и се избягва многословието. „Събрали сме се тук да пропагандираме посланието за хармонични религиозни отношения  между църквите, синагогите , джамиите храмовете и всички други богослужебни места, основани според любовта към Бога и любовта към ближния според разбиранията на всяка една религиозна традиция”, заяви Ангелина Владикова от сдружение ”Мостове”. На събитието представителите на различни религиозни деноминации споделиха своята гледна точка за толерантността.
„Необходимостта от диалог винаги е съществувало до ката съществува невежеството и ще продължава да съществува”, заяви д-р Сефер Хасанов преподавател от Висшия Ислямски Институт (ВИИ). Той е убеден, че нито една от религиите чрез диалога не цели премахването на другостта точно обратното познаването на другостта. От ислямска гледна точка диалога е изключително необходим, за да се гарантира, че ще бъдат отдадени правата на другия. За да може да толерираш и уважаваш един човек трябва да го познаваш. „Ние възприемаме диалога, като средство за опознаване на другия”,  каза още д-р Хасанов. По думите му нито един вярващ не би склонил да използва диалогът за мисионерска дейност. Още повече, че това противоречи на същността на Ислямът. То тази тема в Коранът се казва: „Не е твое задължение освен предаването. Ти не си насилник над тях. Няма насилие в религията. Ти наистина не напътстваш онзи когото обичаш, само че Аллах напътства когото пожелае.” Според д-р Хасанов толерантността в исляма има практически измерения. Проява на милост, добротворство, проява на справедливост и уважение на правото на другия на избор. Като тук не се изключва възможността и правото да обичаме другия. „В висшето измерение на ислямът-суфизмът е застъпена идеята, че никой мюсюлманин не може да мрази другия. Не може да мрази дори този човек да е неверник. Това, което един мюсюлманин мрази винаги е греха, а не самия човек”, изтъква преподавателя от ВИИ. По думите му и най-върлият враг на ислямът може да се превърне в мюсюлманин, какъвто е примерът с втория халиф Омар бин Хаттаб. Стремежът на мюсюлманите трябва да бъде  премахване на греха.
„Ако православния християнин познава добре своята вяра, той би могъл да намери библейските основания за да води междурелигиозен диалог, както и духовните предпоставки, които ни позволяват да опознаваме, а защо не да обичаме различния и другия”, заяви д-р Клара Стаматова от богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. По думите й, има три основни смислови значения на толерантността. Първия е пасивната толерантност или проявяване на търпимост по отношение вярата на другия. Втория вариант е активна толерантност – признаване и уважение на  другостта на другия. Третия вариант е да изразяваш доверие и любов към другия именно като друг.

Из: www.genmuftibg.net