Значението на Рамадан

Свързани Cтатии

ИМУЩЕСТВА, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА ЗЕКЯТ

6 Mart 2023

ЗЛАТО И СРЕБРО (ЗЕКЯТ)

6 Mart 2023

ТЪРГОВСКИ, СТОКИ

6 Mart 2023

Говеенето през Рамадан, свещения месец за мюсюлманите, е било заповядано през втората година от Хиджра. Защо не по-рано? В Мекка икономическото състояние на мюсюлманите било лошо. Те били преследвани. Често дните им минавали без да имат нищо за ядене. Лесно е да пропуснеш яденето,ако няма какво да ядеш. Очевидно говеенето било лесно при тези условия. Защо не тогава?

Отговорът може би е, че Рамадан е не само пропускането на храненето. Докато говеенето е съществена и най-важна част от него, Рамадан предлага една обширна програма за нашия духовен преглед.  Пълната програма изисквала мястото и сигурността, които били предложени от Медина.

Да, Рамадан е най-важният месец от годината. Той е месецът, който вярващите очакват с трепет. В началото на Реджеб—два пълни месеца преди Рамадан—Пратеника Мухаммед /с.а.с./ се е молил: „О, Аллах! Благослови ни през Реджеб и Шабан и нека достигнем Рамадан (в добро здраве).”

По време на Рамадан, вярващите се заемат да искат милостта на Аллах, опрощение и защита от Огъня. Това е месецът на подновяване на нашите задължения и възстановяване на нашата връзка с нашия Създател. Той е пролетния сезон за доброта и достойнство, когато праведността се развива в мюсюлманските общества. „Ако комбинираме всички благодати на останалите единадесет месеца, те не биха се равнявали на благодатите на Рамада”, е казал големия учен и реформатор Шейх Ахмед Фаруки (Муджеддед Елиф Сани). Рамадан предлага на всеки мюсюлманин една възможност за усилване на неговия Иман, пречистване на неговото сърце и душа, и премахване на злият ефект на греховете извършени от него.

„Всеки, който говее през този месец с чиста вяра и с очакване на добра награда (от неговия Създател), ще му бъдат опростени неговите предишни грехове.”, казва Пратеника Мухаммед /с.а.с./. „Всеки, който остане в намаз през нощите на Рамадан с чиста вяра и очакване на награда, ще му бъдат опростени предишните грехове.” Както се казва в друг хадис, наградите за добри дела са много разнообразни по време на Рамадан.

Заедно с възможността за голяма награда, има риск и от ужасна загуба. Ако прекараме всеки друг  месец безгрижно, то губим само един месец. Ако направим същото през Рамадан, ние губим всичко. Човек, който пропусне един ден говеене без основателна причина, не може наистина да го компенсира, дори ако говее всеки ден до края на живота си. А от тримата, които Пратеника /с.а.с./ е прокълнал, един е нещасния мюсюлманин, който завари Рамадан в добро здраве, но не използва възможността да потърси  Милостта на Аллах.

Онзи, който не говее, очевидно е в тази категория, но същото се отнася и за онзи човек, който говее и кланя, но не прави усилия да се отдалечи от греховете или да достигне до чистотата на сърцето  чрез многобройните възможности, предложени му от Рамадан. Пратеника /с.а.с./ ни предупреждава: „Има хора, които не ще получат нищо от тяхното говеене, освен глад и жажда. Има хора, които не ще получат нищо от техния нощен намаз, освен загубата на сън.”

Тези, които разбрали това, за тях Рамадан наистина е бил много специален месец. В допълнение към говеенето задължителния намаз, и допълнителния Таравих намаз, те прекарват целия месец в ибадет, като допълнителен намаз, тилявет (четене не Куран), зикр и т.н. След споменаването, че това е била традицията на благочестивите хора на тази Умма през вековете, Абул Хасен Али Недви отбелязва:” Видях със собствените си очитакива улема и шейхове, които довършваха четенето на целия Куран всеки ден през Рамадан. Те прекарваха почти цялата нощ в намаз /молитви/. Ядяха толкова малко, че е чудо как издържаха на всичко това. Те оценяваха всеки един момент от Рамадан и не хабеха нищо от него в други занимания…  Гледайки ги ме накараха да повярвам на поразителните истории на Ибадета и предаността  на нашите предци, записани от историята.”

Този акцент върху тези актове на поклонение /ибадети/ може да звучи странна —дори неуместно — за някои. Това изисква някакво обяснение. Знаем, че термина Ибада (преклонение и послушание) в исляма включва не само официалните действия на обожание и преданост като салят /намаз/, тилява и зикр, а също така включва светски деяния, когато те се извършват в подчинение на Шериата и с намерение /цел/ за задоволството на Аллах. Така един вярващ човек отивайки на работа ще извършва ибадет, когато той търси халал доход да се освободи от отговорността му като печелещ препитанието за семейството.  Обаче трябва да бъде направено разграничение между двете. Първата категория се състои от директен ибадет, деяния, които се изискват сами по себе си. Втората категория се състои от индиректен ибадет —светски дела, които стават ибадет чрез правилно намерение и съблюдаване на Шериата. Докато втората категория е важна за разпространението на идеята на ибадета в целия наш живот, също така има опасност, защото по своята същност тези актове могат да бъдат камуфлаж на други мотиви. (Ходенето ми на работа наистина ли е ибадет или всъщност аз съм в едно състезание на плъхове?) Тук идва директния ибадет като спасение. Чрез тях ние можем да пречистим нашите мотиви и да възстановим връзката ни с Аллах.

Исляма на одобрява монашеството. Той не изисква от нас постоянно да изолираме себе си от отзи свят, тъй като нашият изпит е да живеем тук според повелите не нашия Съдател. А изисква от нас да си вземем периодична почивка от него. Задължителния салят /намаз ( петкратния намаз) е един такъв пример. За няколко минути в тоолкова много часове през деня, ние оставяме делата на този свят и се явяваме пред Аллах да напомним на себе си, че никой освен Него не заслужава преклонение и напето непоколебимо послушание. Рамадан прави това на по-високо равнище, предоставя ни интензивни тренировки за цял месец.

Този дух е изразен в и’тикяф, един уникален ибадет свързан с Рамадан, в който човек оставя всички негови естествени дейности и влиза в джамия за определен период. Има огромна полза от него и всяка мюсюлманска общност се насърчава да осигури поне един човек, който ще извърши и’тикяф за последните десет дни на Рамадан. Но дори и тези, които не могат да отделят десет дена се насърчават да прекарат колкото е възможно повече време в джамията.

Чрез директния ибадет ние „зареждаме батериите си”; индиректния ни позволява да използваме акумулираната енергия да караме превозното средство на нашия живот. Рамадан е месецът за възстановяване на нашата духовна сила. Колко много ще се възползваме от него зависи от нас.

Със съдействието на: Халид Беиг

ОЩЕ ЗА РАМАЗАНА:

– РАМАДАН И ПРАЗНИЧНОТО МУ ПОСЛАНИЕ

–Значението на Рамадан

–Посрещане на Пристигащия Рамадан

–ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА ПРЕЗ РАМАЗАНА

–Хранене преди излизане за празничната молитва на Рамазан Байрам (Еид ал-Фитр) и след празничната молитва на Курбан Байрам

–ГОВЕЕНЕТО НА ШЕСТ ДЕНА СЛЕД РАМАДАН ПРЕЗ МЕСЕЦ ШЕУУАЛ