Свързани Cтатии

От прекрастните имена на Аллах – Ел – Му’мин

27 Şubat 2021

Разкази от Корана #27

27 Şubat 2021

Коранът – източник на енергия и мъдрост

30 Ağustos 2013

Науката за кираат

(различните четения на Корана)

Кираат от езикова гледна точка е множественото число на кираа (четене) и идва от глагола карае (чета, рецитирам).

Кираат като термин означава произнасяне думите на Корана, както са били произнасяни от Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и са били научени и чути от сподвижниците му.

Предмет на тази наука е методът на произнасяне думите на Свещения Коран, както и прилагането на посочения метод. Това е една от най-благородните науки, тъй като тя предпазва човек от грешки при четенето на Корана и от изопачаване и промяна.

Кираат и откровение. Единственият източник на кираат е откровението, низпослано на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), който предавал на сподвижниците си полученото откровение с най-малките подробности. Той рецитирал пред сподвижниците си, както му е било разкрито. Ибн Месуд (радийаллаху анх) разказва: „Той им прочиташе десет [айета] и те не продължаваха с други десет, докато не научеха това, което се съдържа в тях, от знания и действия. След това, ако той им бе преподал Коран и те се бяха усъвършенствали в четенето му, той искаше да ги чуе, за да потвърди [способността им да четат правилно].“

Кираат и изменение. Всяка кираа следва сунната. Тя е предадена устно и писмено от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Тя е самият Коран, по никакъв начин не е разделена от него и не може да се прави разлика между различните четения. Кираа е различен подбор на думи и/или произношение, с което Джибрил (алейхисселям) е бил изпратен по различни поводи при Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем).

Имам Муслим предава от Убей ибн Каб (радийаллаху анх): „Бях в джамията и един човек дойде да се моли, но чете по начин, който ме накара да го порицая. След това друг мъж дойде и чете по начин, различен от начина, по който първият чете. След като всеки от нас приключи намаза, отидохме при Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и аз му казах: „Този човек чете така и аз го порицах. После друг дойде и чете различно от първия.“ Тогава Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) нареди на двамата да четат. Те четоха и той одобри начините на четене и на двамата.“

Учените по кираат са разделили четенията на Корана в две основни категории: приемливи и неприемливи четения.

Що се отнася до приемливите четения, те са тези, в които са изпълнени три условия:

1. Да са в съответствие с правилата на арабския език.

2. Да са в съответствие с ръкописите, събрани от Усман (радийаллаху анх).

3. Да са достигнали до нас чрез достоверни последователни вериги на предаване.

Всяка кираа, в която тези три условия са изпълнени, се счита за четене на Корана. Това е мнението на мнозинството от хората на знанието.

Що се отнася до неприемливите четения, те са тези, в които едно или повече от посочените условия не са спазени.

Онези кираат (четения), които са достигнали до нас чрез достоверна последователна верига на предаване, са десет на брой. Те са разказани от група четци, които били известни с точното си предаване и с правилното си произношение, както и с отличното си владеене на езика. По-долу са посочени разказвачите на тези четения заедно с най-известните им ученици:

1. Четенето на Нафи ел-Медени. Най-известните от тези, които предават от него са Калюн и Уарш.

2. Четенето на Ибн Кесир ел-Мекки. Най-известните от тези, които предават от него са ел-Баззи и Кунбул.

3. Четенето на Ебу Амр ел-Басри. Най-известните от тези, които предават от него са ед-Дури и ес-Суси.

4. Четенето на Ибн Амир еш-Шами. Най-известните от тези, които предават от него са Хишам и Ибн Секуан.

5. Четенето на Асим ел-Куфи. Най-известните от тези, които предават от него са Шу`ба и Хафс.

6. Четенето на Хамза ел-Куфи. Най-известните от тези, които предават от него са Халяф и Халляд.

7. Четенето на ел-Киса`и ел-Куфи. Най-известните от тези, които предават от него са Ебу ел-Харис и Хафс ед-Дури.

8. Четенето на Ебу Джафер ел-Медени. Най-известните от тези, които предават от него са Иса ибн Уардан и Джимаз.

9. Четенето на Якуб ел-Басри. Най-известните от тези, които предават от него са Рууайис и Рух.

10. Четенето на Халяф ибн Хишам ел-Беззар ел-Багдади. Най-известните от тези, които предават от него са Исхак ибн Ибрахим и Идрис ибн Абдулкерим.

Когато приписваме предание на разказвач измежду посочените по-горе, наричаме това предание риуайе. Например бихме казали: това е четенето (кираа) на Асим с предание (риуайе) от Хафс, или четенето (кираа) на Нафи с предание (риуайе) от Уарш и т.н.

Различните четения се основават на учене и предаване, а не на мнение и тълкуване. Всички четения, които са достигнали до нас, чрез достоверна верига, са откровение от Аллах Теаля, низпослано на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем). Именно поради тази причина, учените ни съветват да не учим Коран по метод, различен от този, който се основава на обучение, прослушване и устно предаване.

Из: http://bgislam.wordpress.com