Разказът на Абдуллах Вахид ибн Зейд

Свързани Cтатии

ИМУЩЕСТВА, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА ЗЕКЯТ

6 Mart 2023

ТЪРГОВСКИ, СТОКИ

6 Mart 2023

ИНДУСТРИАЛНО СЪСТОЯНИЕ, ИВЕСТИЦИИ
И ПРОИЗВОДСТВО И ТЕХНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ

18 Şubat 2023

Пътувах с кораб за Басра. Един ден излезе страшна морска буря, и вятърът започна да тласка на ляво на дясно останалия без контрол кораб към далечни и незнайни води.

Бурята продължи дни на ред, а когато престана, ние се озовахме близо до малък и красив остров. Всички бяхме доста уморени за това, капитана нареди да разтоварим това, което ни е нужно и отпочинем за няколко дни на острова.

След като слязохме на сушата всеки от нас започна да търси удобно място за отпочивка. Отделих се от групата и реших да се поразходя. Тръгнах по крайбрежието на острова, и не след дълго се озовах пред малка обградена с плет колиба. Приближих се любопитно и предпазливо! Пред колибата видях човек, който правеше разни движения и говореше на висок глас. Да , той говореше на чист арабски език! Молеше се на идола пред него, който сам беше изработил от дънера на отрязано дърво.

Събрах сили и се приближих съвсем близко до него и казах:

– “Селям! Мир за теб”. Но човекът се направи, че не ме чува и продължи с молитвата си. Попитах го:

– “Кой си ти страннико, и какво правиш тук?” Човекът ме погледна и одигравателно отговори:

– “Аз съм си аз! Ти кой си, и какво правиш тук?” Казах:

– “Аз съм Абдуллах от Басра”……и го попитах:

– “Кажи ми страннико, защо се молиш на този идол, който не е способен да направи нищо за теб, а дори и за себе си?!” А той ми каза:

– “Това е духът на моите прадеди, духът, който ме пази и ме дарява с прехрана и препитание…..” Казах:

– “Субханеллах! Аллах е този, Който те пази и те дарява с препитание.” Човекът ме погледна и попита учудено:

– “Че кой е този Аллах и каква е Неговата сила?” Казах:

– “Господа и Сътворителят на световете, Всемогъщия, Милосърдния”.

– “Покажи ми го, да го видя.” Каза той. А аз му отвърнах:

بسم الله الرحمن الرحيم

– لاَّ تُدْرِكُهُ الأَبْصَارُ وَهُوَ يُدْرِكُ الأَبْصَارَ وَهُوَ اللَّطِيفُ الْخَبِيرُ –

– “Не Го достигат погледите, ала Той достига погледите..” (Енам-103) Човекът искренно каза:

– ” Господ Създател, Всемогъщ и Милостив – Научи ме тогава как да Му се моля!!” Отвърнах:

– “Става, но ела с мен, там в Басра ще те науча.”

– “Идвам!” Каза той, а аз го помолих да приготви багажът си… След няколко дни потеглихме за Басра, а с нас, нашият нов брат мюсюлманин, който нарекохма Хасан.

Когато пристигнахме здрави и живи в Басра, аз и приятелите ми решихме да съберем подаръци за нашия нов брат, с които (подаръци) да му помогнем, да се установи тук в Басра.

Подаръците бяха събрани, и аз му ги поднесох, като му казах:

– “Заповядай браткo! Приеми това от нас”. Хасан ме погледна и учудено попита:

– “Какво е това приятелю мой!?”

– “Помощ от братята мюсюлмани. Сметнахме, че ще имаш нужда от тези неща!” Казах аз. А той ме погледна с насълзени очи и каза:

– “Благодаря ви много, братя мой! Но как да имам нужда от всички тези подаръци?! Tа вие знаете, бях в заблуда, и се молех на друг освен на Него, а Той Всемилостивият ме хранеше и поеше. Днес когато се моля само на Него! Смятате ли, че ще ме изостави!?”

Колко право е словото на Аллах, в което казва:

بسم الله الرحمن الرحيم

– وَمَا مِن دَآبَّةٍ فِي الأَرْضِ وَلاَ طَائِرٍ يَطِيرُ بِجَنَاحَيْهِ إِلاَّ أُمَمٌ أَمْثَالُكُم مَّا فَرَّطْنَا فِي الكِتَابِ مِن شَيْءٍ …..-

“И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах .Той знае нейното обиталище и хранилище . Всичко е в ясна книга….” (Худ-6)

Хвала на Аллах Господа на световете!

(от Kъсас Ат-Тааибин – Мухаммед Абдух). Превод: Д.Хатип