İslamofBulgaria.Net – Вярващите са Братя Вярващите са Братя
Свързани Cтатии
Байрямската молитва е намаз, който се състой от два рекята и се кланя два пъти в годината – веднъж на Рамазан байрама и веднъж на Курбан байряма. Според ханефиите байрямската молитва е ваджиб за тези, които притежават условията за задължителността на петъч ната молитва. Според Шафиите и Маликиите тя е муеккед суннет, а според Ханбелиите – фарз-ил кифайе.
Усдовията за валидността на байрямския намаз, според ханефи-ите, освен хутбето са еднакви с условията за валидност на петъчната молитва. Единствено има разлика от гледна точка на становището на хутбето. Тоест докато то е условие за валидност в петъчната молитва, то в байрямската, е суннет. Също така хутбето в петъчната молитва се чете преди намаза, а в байрямската – след намаза.
Според шафиите жените също са задължени с байрямският намаз. Но кланянето му с джамаат не е условие, а може да се кланя и самостоятелно, като кланянето му с джамаат в джамията е прието за по-достойно.
Разликата от гледна точка на начина на изпълнение на байрам-ската молитва от останалите намази е, че при нея във всеки рекят се правят по три текбира вповече. Тези текбири се наричат “зайд” допълнителни текбири. Тези допълнителни текбири са ваджиб, като в първия рекят се вземат преди кираета, а във втория – след кираета. С текбира се вдигат и ръцете, после се отпускат настрани (реф’ и ир-сал). В първия рекят след първият текбир ръцете се връзват (итимад) и се чете “Субханекеллахумме”. След това заедно с имама се преминава към допълнителните текбири.
Текбирът на имама както при останалите текбири е наглас, а текбирите на джамаата са с тих глас. Казвайки Аллах екбер, ръцете се повдигат, после се спускат настрани. След като се изкача, кол-кото да се каже три пъти “субханеллах”, отново се взема текбир. По същият начин ръцете се вдигат, спускат настрани и след като се изчака малко се взема третия текбир, който е последният от допълнителните текбири в този рекят. Като този път ръцете се връзват. Джамаатът мълчи. А имамът след като прочете наум еузу-бесме-лето, започва да чете на глас. След Фатиха се чете още една сура и след руку’то и седждетата се става за втория рекят. Във втория рекят, след като имамът прочете Фатиха и една сура след нея, се взема три пъти текбир и ръцете се спускат настрани. Четвъртият текбир е преминаващ към руку’то текбир, с него се отива на руку’ и по този начин намазът се завършва.
В останалите мезхеби съществуват различни практики относно броя на текбирите.
След намаза имамът се качва на минбера и без да сяда, чете хутбе. Като равностойни на възхвалата в петъчното хутбе, в това хутбе имамът казва: Аллаху екбер, Аллаху екбер; Ля иляхе иллаллаху уаллаху екбер. Аллаху екбер уе лилляхи’л- хамд. Джамаатът съпровожда имама в тези текбири. Имамът също както при петъчното хут-бе, прави хутбето си на две части, разделяйки ги с кратко сядане.
Когато се отива за байрямската молитва, по пътя се правят текбири. Тези текбири в Рамазан байрям се правят наум, а през курбан байряма – на глас. След като се пристигне в джамията, и в двата байрама хората всички заедно вземат текбир до настъпването на времето за намаз. А ако в джамията се прави вааз122, всеки сяда и слуша ваазът.
Времето за байрямския намаз е след изгрева на слънцето в бай-рамският ден. Ако поради някакво извинено състояние на дадено място не е било възможно да се кланя байрямския намаз в първия ден, то ако е рамазан байрям, може да се кланя на втория ден. Ако е курбан байрям и не може да се кланя и на втория ден, то тогава може да се кланя и на третия ден. Но ако байрямският намаз е бил изоставен без оправдание, тогава вече не се кланя. Ако е курбан байрям, то с керахет (нежелателност) може да се кланя на втория или третия ден.
Онзи, който е сварил първия рекят на байрямския намаз след вземането на допълнителните текбири и е последвал имама след вземането на встъпителния текбир, не чете Субханеке, а веднага взема допълнителните текбири. Ако е сварил намаза, когато имамът е в руку, то при това положение, взема текбир на крака и се присъединява към имама. Той веднага отива на руку’ и вместо тесбихите на руку’то там прави допълнителните текбири, без да вдига ръцете си. Ако не свари да направи и това, тогава допълнителните текбири отпадат от него. Онзи, който е настигнал имама във втория рекят, то след като имамът даде селям, когато стане да откланя първия рекят, който не е заварил, той оставя допълнителните текбири за след кираета.
Текбирите Тешрик
Съществуват предания, че пратеникът (с.а.с.), започвайки от сутрешната молитва на денят арефе на курбан байряма до следобедната молитва на четвъртия ден от байряма, включително и следобедната молитва,след фарзовете на всеки намаз, е изричал текбирите тешрик. Според Ебу Юсуф и Мухаммед изричането на текбирите тешрик след селяма на всеки един фарз намаз, през този период, тоест 23 молитвени времена, е ваджиб за всеки мукеллеф, без да се прави раздле-ние между мъж или жена, пътник или непътник. Това е становището и фетвата на учените отханефииският мезхеб. Ако има пропуснат намаз, останал за каза в дните на тешрика, и се откланя в тези дни, то трябва да бъде направена каза и на тешрик текбирите. В случаите извън този не се прави каза на текбирите тешрик.
Според Ебу Ханифе тези текбири са ваджиб от денят арефе на курбан байряма до следобедната молитва на първия ден, тоест осем ва-кита след задължителните намази, които са кланяни с джамаат. Следователно тази задълженост не се отнася за пътниците и хората, които не трябва да се присъединяват към джамаата.
Според мезхебите Шафии и Ханбели текбирите тешрикса суннет, а според мезхеба Малики – мендуб.
