НАМАЗЪТ С ДЖАМААТ (ГРУПОВАТА МОЛИТВА)

Mustafa 8 Kasım 2021 ТЕУХИД, ФЪКЪХ, ХУТБЕТА Оставете коментар 336 Прегледи

Свързани Cтатии

А) НАМАЗЪТ С ДЖАМААТ

а) Добродетелството на молитвата с джамаат

Ислямската религия отдава голямо значение на единството и заедността. Поощряването за колективното кланяне на петкратната молитва, колективното кланяне на петъчната молитва един път в седмицата, и двата байрямски намаза през годината, са повод за вярващите да се видят един с друг, да споделят проблемите си, и да си помагат един с друг. От тази гледна точка колективната молитва е като показател за създаването на желаното единодушие и единство, и играе ролята на заздравяващият фактор на тази идея.

В айета “И когато си сред вярващите и им водиш молитвата, нека с теб стои група и да вземат своите оръжия…” (Ниса, 4/102) Аллах акцентрира груповото кланяне дори и в моментите на страх по време на джихад. Поощряването на кланянето с джамаат в моментите на страх, пояснява, че спазването на джамаата в нормалните моменти е още по-приоритетно и важно.

Причините намазът да бъде кланян в битките по различен от нормалният начин, са важността на намаза и сигурността. Но в това има роля и силното желание, което съществувало при сахабета да кланят намаз заедно с Пратеника на Аллах (с.а.с.). Хората редувайки се в две отделни групи кланяли намаз заедно с Пратеника (с.а.с.), по този начин, както битката не била изоставяна, така и всички сподвижници кланяли намаз заедно с Пророка (с.а.с.), а това възпрепятствало вероятното грешно разбиране, което можело да възникне при полжоение, че пратеникът (с.а.с.) кланял с една определена група.

По въпроса за поощряването на намаза с джамаат, пратеникът е известил, че кланяният с джамаат намаз е 25 или 27 пъти по-добро-детелен от намаза, който се кланя сам. (Бухари, Езан, 30; Муслим, Месаджид, 42) Самият той е откланвал джамаата зад него през целия си живот, а когато се разболял, пръсъединявайки се към джамаата, е кланял зад Ебу Бекир.
По причина на смисъла за спомагане и подкрепа, която съдържа намазътс джамаат, той е станал синвол на Исляма и така е продължил като една отлъчна практика.
Най-силният джамаат по степен извън петъчната молитва, е джамаата на сутрешния, после на нощния и после на следобния намаз. Според предание от Ебу Хурейре, пратеникът (с.а.с.) е повелил следното:

“Ако хората знаеха севаба на първият саф (ред в джамията), нямаше да могат да намерят друг път (решение на въпроса) освен тегленето на жребий. Ако знаеха севаба за кланянето на намаза в първото му време, те щяха да се надпреварват за това. Ако знаеха благсдетелността (добродетелността) на нощната и сутрешната молитва, те щяха да идват да кланят тези молитви групово, дори и пълзейки.”(Бухари, Езан, 9,32; Муслим, Салят, 129,131). В един друг хадис, той (с.а.с.) е повелил следното: “Онзи, който кланя нощната молитва с джамаат, взема севап сякаш е кланял до средата на нощта. Ако кланя и сутрешната молитва с джамаат, взема севап сякаш е прекарал цялата нощ, кланяйки намаз.” (Буахри, Езан, 34; Муслим, Месаджид, 260)
Най-достойната редица е първият саф.Това достойнство е в нивото на близост до имама. Но тези, които стоят до имама, трябва да бъдат хора, които са компетентни за имамлъка, за да може, когато абдестът на имама се развали, веднага да постави някого на мястото му.

б) Становището за груповата молитва

Достойнството на джамаата, колкото и да се придобива с един човек или група хора кланящи се в дома, то той не може да бъде равен на севаба от излизането към джамията и участието в джамаат, които е по-многоброен. Понеже клянето на задължителните намази с джамаат в джамиите и месджидите е един синвол и белег на ислямската религия, то изоставянето на този шиар114, никога не е било сметнато за джайз.
Съществуват доста хадиси, които показват важността на груповата молитва.

В един от тях Пратеника на Аллах (с.а.с.) повелява следното: “Ако в едно село или равнина (пустиня) има три човека и не кланят намаз с джамаат, шайтанът се присъединява към (властва над) тях. Следователното не се отделяй от джамаата, защото вълкът изяжда единствено онази овца, която се е отделила от стадото.” (Ебу Дауд, Салят, 47)
В един другхадис пък, казвайки: “Кълна се в Аллах, в чиято ръка е моята душа, че помислих да заповядам да бъдат събрани дърва за запалване на огън, после да бъде четен езан за молитва, а след това да заповядам на някого да кланя с хората, а аз да отида и да запаля къщите на тези, които не са дошли за намаза с джамаат.” (Бухари, Езан/29,34; Муслим, Месаджид, 251-254), изразява, че изоставянето на груповата молитва е едно грешно действие, което налага прилагането на най-тежка санкция.

Тръгвайки от тези и подобните на тяххадиси относно важността на джамаата и свързаните с това айети, ханбелиите са казали, че кланянето на намаза с джамаат е “фарз-ул айн” за мъжете, а ша-фиите, че е “фарз-ул кифайе”. А според ханефиите и маликиите, кланянето на задължителните намази с джамаат извън петъчната молитва е “суннет-ул муеккеде” – потвърден суннет за мъжете, които имат сила за това. Кланянето на намаз с джемаати ходенето към джамията не е задължително за жените, болните, много възрастните и непълнолетните деца.

Според Ханефиите и Шафиите, най-малкият брой хора за джамаат е двама – имамът и човек, който го следва. Дори следващият може да бъде и дете, защото в нощният намаз Патеникът (с.а.с.) станал имам на Ибн Аббас, който бил все още дете, а в един хадис е повелил следното: “Двама човека и повече от това са джамаат.” (Зейляи в Насбу’р-райе, II, 198)

в) Ходенето на жените към месджида и подредбата на сафа

Пратеникът (с.а.с) е казал по различни поводи, че жените могат да идват към месджида, но добавил, че техните ибадети във вкъщи, са по-благоприети. Някои от хадисите, отнасящи се до това, са следните:
“Не пречете на жените да ходят към месджидите. Но техните домове са по-благотворителни (добри) за тях.”(Муслим,Салят, 134-137; Шевкани, Нейлю’л-евтар, III, 148-149)

“Когато вашите съпруги искат разрешение да отидат към месджида през нощта (т.е. за молитва Иша), разрешете им.” (Превод на Турски език на Теджрид-и Сарих, II, 944-945; Муслим, Салят, 139)

“Когато жените поискат да се пресъединят към джемаата, нека не се пръскат смиризми (парфюми).”(Муслим, Салят, 141-142)
Заедно с преданията относто това, че жените по времето на Пратеника (с.а.с.) са ходили на сутрешна молитва, съществуват и предания от Пратеника (с.а.с.) поущряващи жените да участват в байрямския намаз (вж. Теджрид-и Сарих, с превод на турски език – II, 222-223, 311, 510-511, 891). В един от тези хадиси Пророкът (с.а.с.) е повелил следното: “Жените, които все още не са омъжени, които живеят зад завеса и тези, които са в менструация, нека не излизат от домовете си; но могат да станат свидетели на зова за добро и дуата на вярващите. А жените, които са в цикъл, да стоят далеч от мястото, където се кланя намаз.” (Теджрид-и Сарих от превода на турски език, 1,234-235)

Въпреки че кланянето на задължителните молитви в джамията с джамаат е по-достойно, в класическият период с опасението за раздор не се е гледало много добре към ходенето на жените на джамията. Ебу Ханифе не е видял някаква пречка за ходенето на джамията от възрастните жени на сутрешната, вечерната и нощната молитва с мисълта, че това време е сигурно, защото непокорните и злонамерените са в сън. Според Ебу Юсуф и Мухаммед възрастните жени могат да ходят на джамия на всички петкратни молитви.
Според факихите следващи ханефитския мезхеб, поради развалата на хората на последък и възникването на нечестивостта, ходенето на жените, дори и за възрастните от тях на байрямските и петъчните намази било сметнато за мекрух. Според шафиите и ханбелиите мек-рух е красивите и представителните (т.е.имащите красив външен вид) жени, независимо дали са млади или възрастни, да ходят на джамия, за да кланят с джамаат. А според маликиите това е мекрух дори и за възрастните жени, към които мъжете не усещат интерес.

В наши дни и в нашата държава улиците са пълни с забрадени и незабрадени жени. В това положение идването на забрадените жени на джамия не може да бъде показано като причина за раздор. Даже напротив кланянето с джамаат подсилва знанията и съзнанията на майките и кандидатките за майки, които са на първо място отговорни за възпитанието на децата.

Подредбата на сафа и заставеното на жената
на равно с мъжа в намаза

Подредбата на жените в намаза с джамаат и застването им в една редица, се изразява в книгите по вероучение стермина “Мухафизату’н-ниса”. Ако сред следващите имама, има само един мъж, той застава

от неговата дясна страна. А заставенето му от лявата страна или зад имама пожене е противоречащо на суннета, е сметнато за мекрух. Ако тези, които ще следват имама, са повече от един, застават зад него в саф. А ако този, който ще следва имама, е само една жена, тя застава зад него.

Ако джамаатът се увеличи, така че да се образува саф, подредбата на сафасе прави под следната форма: Първо е сафът на мъжете, после зад него на децата, а зад него сафът на жените.

При положение, че жените се присъединят към джамаата, има единодушие относно това, че трябва да се съблюдава подредбата на сафа. Според това е казано, че жените трябва да застанат за намаз в най-последния саф, зад мъжете, а ако има деца и зад тях.
Тази практика не трябва да се разбира по начин, че жените се подценяват и броят като хора от втора класа. Напротив, те не се изхвърлят извън джамийте, а остават в покоите на Аллах (с.т), а там няма значение къде се намираш – отпред или отзад. А това те да кланят в редиците зад мъжете е поради природни и естесвени причини, които всеки може да разбере,
Подредбата на сафа по този начин е една доста подходяща практика за кланянето на намаза в спокойствие и хушу (смиреност, съсредоточеност), както за тях самите, така и за мъжкият джамаат в джамията. Поради това, че са се подчинили на заповетта жените в това положение не стават лишени и от севаба за първия саф. Защото смятането на първия саф за по-достоен в гроповото кланяне е мярка, която е насочена към предотвратяването на разхвърленностга на джамаата и към подсигуряването на дисциплината в подредбата на сафа.

Уместно би било като съответващо на практиката на Пратеника (с.а.с.) е мъжете да не стават веднага след като дадат селям, а да изчакат малко. Според преданието на Умму Селеме когато Пратеникът (с.а.с) давал селям, жените ставали веднага, след като той завършвал намаза, а той се забавял и изкачвал малко преди да стане.” (Вж. Теджрид-и Сарих, II, 891 от превода му на турски език.)

Ханефитските учени, за да подсигурят подредбата на сафа и да възпрепядстават възникването на неудобни ситуации, са казали, че при положение, че в намаза с джамаат, жената кланя, заставайки наравно с мъжа, намазът на мъжа няма да бъде валиден. Казано по-ясно, ако една жена кланя намаз между сафовете на мъжете, намазът на двамата мъже от двете страни на жената и намазът на мъжа, който е точно зад нея, се развалят, а молитвите на останлите не се провалят. Според ханефиите причината за провала на намаза в това положение е изоставянето на задължението (фарз) на подребата (Тертибу’л-ма-кам). Всъщност ако някой, който следва имама мине пред него, нама-зът се разваля, понеже е нарушена подредбата на заставане.

Понеже намазът джаназе не е сметнат за мутлак намаз (т.е. не е определен сусловия), заставането на жените наравно заедно с мъжете не вреди на намаза. Това е и основната причината смехът с глас да не разваля абдеста по време на дженазе намаза, въпреки, че го разваля в нормалните петкратни молитви. Но с подредбата на жените по време на дженазе намаз в най-задният саф, се осъществява суннета на Пратеника (с.а.с.).

Ахадисите като “Поставете жените в задните редици, на мястото където Аллах ги е поставил. ” (“аххирухунне, хаису аххарахуннеллах” виж: Зейляи, II, 36) и “Най-злият саф за жените е първият саф.” (вж. Муснед, II, 336), които определят мястото на жените в колективният намаз, освен че не са достоверни от гледна точка на тяхната класификация, също така нямат и пряко значение относно тази тема. Докато ханефиите като принцип приемат, че фарзовете на намаза могат да бъдат установени единствено по пътища, изразяващи явно знание (достоверност) и категоричност, то по въпроса за мухазата, тоест в определянето на подредбата за заставане в груповият намаз, те са действали и с хабер-и уахид, които понякога не изразяват достоверност и точност.

Това е така, защото подредбата за заставане е от фарзовете за гроповия намаз, а самият групов намаз е бил установен със суннета. От тази гледнаточка неговите фарзове не могат да бъдат установявани със суннет, който не изразява категоричност.

Шафии пък е на мнение, че заставането на жената наравно с мъжа (мухазат), не вреди на намаза на мъжа, защото най-многото което може да се каже по този въпрос е, че в положение на заставането на жените равно с мъжете, не може да се направи саф. Ако се помисли, че правенето на саф не е фарз, а е суннет, се вижда че това няма голямо значение.

Когато бъдат изследвани мотивите и мненията на мезхебите по тази тема, се вижда, че темата дали жените могат да стоят наравно с мъжете в един саф или не, всъщност не е един от религиозните въпроси, а всичко това се базира на природни, естествени и традиционни причини, и се цели подсигуряването на спокойството в намаза.

е изоставянето на задължението (фарз) на подребата (Тертибу’л-ма-кам). Всъщност ако някой, който следва имама мине пред него, нама-зът се разваля, понеже е нарушена подредбата на заставане.

Понеже намазът джаназе не е сметнат за мутлак намаз (т.е. не е определен с условия), заставането на жените наравно заедно с мъжете не вреди на намаза. Това е и основната причината смехът с глас да не разваля абдеста по време на дженазе намаза, въпреки, че го разваля в нормалните петкратни молитви. Но с подредбата на жените по време на дженазе намаз в най-задният саф, се осъществява суннета на Пратеника (с.а.с.).

Също така при положение на обръщане в различни посоки, като вътре в Кябето няма проблем за определянето на подредбата за заставане в групов намаз (мухазат). Защото в положение на насочване към различни посоки, не може да става дума за мухазат.
Ахадисите като “Поставете жените в задните редици, на мястото където Аллах ги е поставил. ” (“аххирухунне, хаису аххарахуннеллах” виж: Зейляи, II, 36) и “Най-злият саф за жените е първият саф.” (вж. Муснед, II, 336), които определят мястото на жените в колективният намаз, освен че не са достоверни от гледна точка на тяхната класификация, също така нямат и пряко значение относно тази тема. Докато ханефиите като принцип приемат, че фарзовете на намаза могат да бъдат установени единствено по пътища, изразяващи явно знание (достоверност) и категоричност, то по въпроса за мухазата, тоест в определянето на подредбата за заставане в груповият намаз, те са действали и с хабер-и уахид, които понякога не изразяват достоверност и точност. Това е така, защото подредбата за заставане е от фарзовете за гроповия намаз, а самият групов намаз е бил установен със суннета. От тази гледна точка неговите фарзове не могат да бъдат установявани със суннет, който не изразява категоричност.

Шафии пък е на мнение, че заставането на жената наравно с мъжа (мухазат), не вреди на намаза на мъжа, защото най-многого което може да се каже по този въпрос е, че в положение на заставането на жените равно с мъжете, не може да се направи саф. Ако се помисли, че правенето на саф не е фарз, а е суннет, се вижда че това няма голямо значение.

г) Състоянията, които се считат за оправдания, за напускането на колективното кланяне
Напускането на джамаата е мубах в следните положения:

Болест.
На първо място сред изивиненията за неприсъединяване към джамаата стой болестта. Учените са поставили критерий за болестта, която да извинява неприсъединяването към джамаата, а те са; болестта да бъде в такава степен, че да позволява тейеммума. Тази мяра, която е поставена за болестта, е доста уместна от гледна точка на показването й за важността на джамаата. Но този критерий отце-нява болестта само от гледна точка на болният, тоест дали може да стой накрака и дали има сили да ходи или не. Когато се поставя мярка за болеста, трябва да бъдат взети предвид рискът за обезпокояването на останалите и за разпространението на болестта. Например човек, който има хрема или грип, не съответва на мярката, която е поставена по-горе. Заедно с това пръсиединяването към джамаата от хората, които са хванали болести като хрема, грип, в това положение, е мекрух. Идването на такива болни хора към джамиите и месджидите е както опасно от здравна гледна точка (защото носят риск за заразяването с микроба на болестта), така и отстрана на това, че развалят сърдечния покой и спокойствие, които трябва да имат в намаза останлиге хора в джамията, защото те ще покажат действия като постоянна кашлица, течение на носа, бърсане на носа и т.н.
От тази гледна точка тези хора, които с полужението си ще безпокоят както себе си, така и останалите около тях, по-уместно е те да не идват към месджида, а да отслужват молитвите си сами. Впрочем със същият този мотив Пратеникът (с.а.с.), казвайки “Нека онзи, който яде пресен лук и чесън, да стой в дома си, нека стой далеч от нас и месджидите ни” (Бухари, “Езан”, 160; Муслим, “Месаджид”, 73), е забранил на хората, които ядат неща, вмирисващи устата и обезпокояващи останалите, като чесан и пресен лук, да идват към месджида. Тази забрана не е ограничена само с чесън и пресен лук, а обхваща и всички останали неща, които могат да обезпокой джамаата.
Тези, за които има вероятност да се разболеят ако се присъединят към джамаата или да се заразят от съществуващата болест, могат да не се включват към джамаата. Освен това ако някой има близък, за когото трябва да се грижи, и се страхува, че ще се влоши състоянието му ако се отдели от него, също се счита за извинен.
Страх.
Онзи, който се страхува, че ако отиде на джамията ще навредятна имуществото му, душата или честта му, също е извинен от това да се присъедини към груповата молитва. Пратеникът ни е избройл болестта и страха сред причините, които извиняват неприсъединя-ването към джамаата.

Негативните климатични условия; климатичните условия, като дъжд в количество, което ще затрудни човек, кал, силна студ, сняг, силен сух студ, силна топлина, пълна тъмнина и силен вятър през ноща, са извинение, както за непръсединяването към петкратните намази,така и за петъчния намаз.
При положение, че човек трябва да подмени абдеста си. Пръсиединяването към джамаата от човек в това положение е неуместно. Понже това положение е пречка за извършването на намаза в хушу и спокойствие, всъщност кланянето на намаз сам в това положение, също е мекрух. Така са и останалите състояния, които ще отдалечат човека от душевният покой и смирението (хушу).
В положения като приготовлението за път, готовността на желана храна, когато си гладен, също могат да се сметнат като пречка за напускането на груповото кланяне, защото вероятността за подсигуряването на нужното вътрешно спокойствие е намаляла.
Занимаването с обучение и възпитание и научно изследване, което е фарз за всеки или за определен брой хора, който ще е достатъчен за обществото, също било прието като извинение за непръсиеди-няването към джамаата. Но уместно е тези, които извършват научна дейност да не изоставят напълно джамаата, а да се присъединяват към него, колкото е възможно.
Освен това приемайки за възможност присъствието им на някое място, обмяната на религиозни и научни мнения с тези, които искат да се възползват, също е едно извинение.
Телесни недостатъци.
Състояния като слепота, парализа, отпаднала старост също превръщат в мубах непръсиединяването към джамаата.

д) Повтарянето на джамаата в един и същи месджид.

Повтарянето на джамаата заедно с езана и камета в месджида или джамията на квартала, която има определен имам и джамаат, е мекрух. Това е така защото образуването на два отделни джамаата в един и същи месджид в нормални условия и кланянето на намаз по този начин, освен че противоречи в общия смисъл на единството, което Исляма предвижда, така и в частност със съзнанието за джамаат, което се цели да се постигне с груповия намаз. При условие, че не съдържа този смисъл и не създава впечетлени-ето за разделяне и отделно групиране между хората, намазът може да се кланя, образувайки джамаат отново без да се чете втори път езан. Колкото и да се е казало, че двама човека може да се съберат и да образуват джамаат, то това разрешение, е за да не бъдат лишени тези, които имат извинения от достойнството на намаза с джамаат. Същественото е кланянето на намаза в джамията заедно с голямо мнозинство и истински джамаат.

е) Благовъзпитанието на кланянето с джамаат

Когато се отива към джамията, не трябва да се отива с гордост. И не трябва да се оставя впечетление за показност, а трябва да се ходи смирено, по норнален начин и без да се тича. Въпрки че не е много прието, може да се ходи и бързо. Най-добре е да се направи проготовлението за пръсединяване към джамаата по-рано и да се показва поведение спрямо това. Онзи, който дойде на джамия, когато муеззинът е започнал да прави икамет или когато се е застанало за намаз, трябва веднага да се включи към джамаата без да кланя какъвто и да е допълнителен намаз, дори това да бъде от суннетите на съотвения вакит.

Излючението на това е само суннета на сутрешния намаз. Онзи, който предполага, че ще достигне джамаата преди имама да даде се-лям, е уместно първо да кланя своя суннет, после да последва имама. След като се започне суннета на обедната и петъчната молитва, ако джамаата е застанал за фарза или хатибът се е качил на минбера, се дава селям, когато се завършат двата рекята. Маликиите, Шафиите и Ханбелиите са казали, че при положение на опасение от изпускане на фарза с джамаат, допълнителният намаз може веднага да бъде прекъснат. Според Ханефиите онзи, който предполага, че ще изпусне само един рекят, не прекъсва намаза, а кланяйки два рекята, дава селям; онзи, който е започнал третият рекят завършва четвъртия рекят със същото условие.

Онзи, който кланя сам един фарз намаз, който се състой от 4 рекята, ако когато се прави камет за гроповата молитва все още не е завършил единия рекят, веднага трябва да се присъедини към намаза, прекъсвайки намаза си. Ако е направил седждето на първия рекят, в това положение, прекъсва намаза си, давайки селям след завършването на втория рекят и тогава се присъединява към джамаата.

Б) ИМАМЛЪКА (ВОДАЧЕСТВОТО)

Терминът имамлък (имамет) във фькъхската литература изразява както държавното водачество, така и молитвеното водачество. За да бъдат разделени тези двете състояния държавното водачество било наречено “имамет-ил кубра”, което означава голямо водачество, а водачеството в намаза “имамет-ис сугра”, тоест малко водачество. А в езика на вероучението терминът имамет изразява водачеството в молитвата.

а) Условията за имамлъка

Имамът трябва да бъде пълнолетен (балиг), да е достигнал определена умствена зрялост (акъл) и разбира се да е мюсюлманин. Не се кланя намаз зад хора, които канят към нововъведения и заблуда, и които имат убеждения налагащи неверие.
Сметнато е за условие човекът, който ще бъде имам да бъде мъж. Жената не може да бъде имам на мъжете. Въпреки това, когато пожелаят да се кланят с джамаат помежду си, една от тях може да стане имам. Също така ако в дженазе намаз има само жени, в това положение една от тях става имам и води намаза.

Човек за да стане имам трябва да знае на изуст от Корана толкова, колкото намазът да бъде валиден, също така не трябва да има недостатъци, а да е здрав и да е изпълнил всички от условията за валидност на намаза. Както този, който е с недостатъци (оправдан) не може да стане имам на този, който е здрав, така и онзи, който не е извършил условията неджасеттен тахарет или сетр-и аврет, не може да стане имам на човек, който е изпълнил тези условия.

Подредбата на компетенстността за имамлъка

Понеже по традиция в ислямските обществата е прието водачеството на хорара по различни теми, сред които е и намаза, да принадлежи на управниците, водачеството в намаза също теоретично било оставено на тях и от тази гледна точка, когато в книгата ни бъдат подреждани хората най-достойни за имамлъка, на първо място са изброени управниците на сътветната област. Ако тази подредба бъде направена спрямо сегашната управна структура най-достойните за имамета хора са областният управител, кмета, директора на сигурността (полицията) и съдиите. Но в наши дни понеже вече имамлъкът и муиеззинликът са станали отделни професии, въпреки че преори-тета на административните управници продължава синволично, то намазът в джамията вече се води от официалният работник имам на тази джамия, а ако го няма него от муеззина.

Ако намазът ще се кланя извън джамията или в месджид, в който няма имам, го тогава се търсят определени качества, за да се определи кой ще застане за имам. Ако в една къща се образува джамаат, имам става домакина на тази къща или човекът, на когото той разреши. Извън това, може да бъде следван следния ред: Онзи, който най-добре знае постановленията за намаза и който чете най-добре Коран; онзи, който е по-богобоязлив; онзи, който е по-възрастен; онзи, който е с по-добър нрав; онзи, който е по-симпатичен; онзи, който има по-хубав глас; онзи, чиито дрехи са по-чисти; онзи, който има по-голяма почит сред хората и т.н..

Сметнато е за мекрух да стане имам човек, който е невеж, показен (мураи), който, въпреки че има знание, е нечестив (фасик), тоест извършва голям грях или опорства в малките грехове.
Имаметът на слепия също е мекрух при положение, че има повиеш от него.

б) Условията за валидност при следването на имама

Следването на имама, когато се кланя намаз с джамаат, се нарича “иктида”, а следващият имама, “муктеди”. За да бъде валидно от фъкъхска гледна точка следването на имама, се търсят определени условия.

Когато муктеди застава за намаз, той трябва да направи ниййет за кланяне на намаз, и че ще следва имама в него.
Муктеди, трябва да застане зад имама и да не минава наравно с него или пред него.
Кланяният намаз от имама по степен не трябва да бъде по-нисък от този на следващият го (муктеди). Въпреки че муктеди, може да последва имама, който кланя фарз, то онзи, който кланя фарз, не може да последва имама, който кланя нафиле намаз. Така е според Ханефиите и Маликиите. Но според Шафиите и Ханбелиите онзи човек, който кланя фарз, може да последва онзи, който кланя нафиле. Едно от доказателствата им е преданието на Муаз (р.а.), който кланял нощният намаз заедно с пратеника (с.а.с.), после отишъл при своето племе и кланял (ставайки техен имам) заедно с тях нощната молитва. Според Шафиите онзи, който е кланял фарза на даден вакит, може да стане имам за същият вакит на останалите. Като намаза, който е кланял сам, става нафиле за него.
Ако в един джамаат, който е образуван за кланянето на един четири рекятов намаз, имамът е пътник (мусафир), а следващият го не е пътник, а е муким, тогава имамът става по-нисш по степен от следващият го. А това става по следния начин: В подобен намаз, иктидата ще стане или в първите два или в последните два рекята. В първият случай, в сядането, а във вторият случай в четенето (кирает) онзи, който кланя фарз ще е последвал онзи, който кланя нафиле.

Имамът и следващият го трябва да кланят един и същ фарз. Например ако единият кланя казата на обедния, а другият извършва фарз на следобедната молитва или ако единият кланя днешния обеден, а другият прави каза на вчерашният обеден намаз, то те не могат да се следват един с друг.
Имамът не трябва да бъде ляхик (който се е пресъединил) или месбук (закъснял). Тоест ако някой е последват имама в последният рекят на обедната молитва и след като имама даде селям, той стане да завърши останалите три рекята, а през това време някой дойде, и мислейки, че кланя фарза сам, се пресъедини към него, това присъединяване не е валидно. Поради това, че не е условие имамът да е възнамерил за имамлък, онзи, който иска да кланя намазътси с имам, може да се пресъедини към някого, за когото се знае, че кланя фарза сам. Независимо дали този човек е забелязъл или не, че е следван, положението не се променя. Ако той забележи,че го следват, би било уместно да повиши малко гласа си, за да покаже, че кланя фарз и че е следван.
Ако между имама и последвалия го има саф от жени, пресъеди-няването (към имама) не е валидено.
Разтоянието между имама и муктеди трябва да бъде на логична дължина. Ако има прекалено разтояние — като например река или път, то следването не е валидно.
Както намазите извън задължителните могат да бъдат кланяни върху превозно средство, така те могат да бъдат кланяни и с джамаат. Ако ще се кланя групово намаз, който не е фарз, и единият от кланящите е върху превозно средство (магаре, автомобил и др.), а другият пеш, или пък ако двамата са върху различни превозни средства, то следването на имама (иктида) не е валидно.
Не трябва да има перде или стена, която да пречи за чуването на преминаващите текбири на имама. Ако стената помежду им не пречи за известяването на преминаванията на имама посредством микрофон или предаващи (текбирите)хора,товтова положение няма никакъв проблем относно следването на имама.
Човек, който е от един мезхеб може да последва друг, който е от друг мезхеб. Той не е нужно да търси дали другият е извършил някое действие, което да противоречи или не на условията в неговия мезхеб. Това е нормалното положение. Но ако знае, че в онзи, който е последвал е възнкнало някакво състояние, което да разваля абдестта спрямо неговия мезхеб, то неговото следване на имама не е валидно. Например онзи човек, който види че ръката на един имам от мезхеба Шафии кърви и достоверно знае, че после не е отишъл да поднови абдестта,то неговото следване на този имам не е валидно. Това е така защото теченето на кръв не разваля аодеста според мезхеба Шафии, но според мезхеба Канефи, това разваля абдестта. След като е видял и знае категорично за това, следването му не е валидно. Ако човекът, който ще следва имама не знае това достоверно, може да не се държи според предположението, а да го постедва, дори и следваният да е направил нещо, което разваля абдестта спрямо мезхеба Ханефи.

Според мезхебите Малики и Ханбели ако намазът на имама е валиден според собствения му мезхеб, то намаза на джамаата от друг мезхеб, който го следва също е валиден, дори и да не съответства на техните мезхеби.

Следването на този, който е с тейеммум от страна на имащият абдест; следването на онзи, който е направил месх върху мести и превръзка от този, който е измил всички свой органи; следването на седналият от страна на стоящият накрака, и обратното е валидно. Онзи, който кланя нафиле може да последва онзи, който кланя фарз, но обратното не е валидно. Онзи, който кланя намаз с мимики, може да бъде последван от такива, които са в неговото състояние.

Кланянето с джамаат на мукима (непътника) и пътника е джайз, но по-уместно е непътника да бъде имам. При положение, че пътникът стане имам въпреки че не е условие да каже, че е сефери, то е по-добре да го каже преди това, за да не се подлъжат останалите.

в) Някои въпроси относно кланянето с джамаат

Поради това, че намазът, който се кланя с джамаат, е зависим от имама, при положение, че неговият намаз се провали, тогава се проваля и намаза на тези, които го следват. Следователно ако имамът развали намаза като наруши някой негов стълб или условие, освен че той самият трябва да кланя отново този намаз, но и целият джамаа-тът трябва да го кланят. Когато имамът забележи, че намазът му се е развалил, той трябва да извести джамаата за това състояние.

Когато човекът, муктеди кланя заедно с имама, той трябва да върши всички действия в намаза съответстващо на имама и заедно с него. В рукуто и седжето той не може да изправи главата си по-рано от имама. А и също така не може да отиде на руку’ или седжде преди имама.

Кираетът се извършва единствено от имама. Четенето на имама минава на мястото на четенето на джамаата. Когато имамът чете, джамаатът мълчи и слуша; в намазите, които се четат на глас, в края на Фатиха, джамаатът казва амин; зикира и тесбихите, които се четат извън кираетът, джамаатът чете сам.

Ако имама повдигне главата си преди следващият имама да е казал “субхане раббийе’л-азим” три пъти на руку’, или “субхане раббийе’л-а’ля” 3 пъти, когато е на седжде, то следващият имама изправя главата си без да се опитва да изговаря тези изрази.
Ако в първото сядане имамът стане за третия рекят преди следващият го да е завършил четенето на Тахиййат, ако следващият имама пожелае завършва Тахиййата, ако желае, следвайки имама, става. Както четенето на Тахийат е ваджиб, така и поведението съответно на имама, също е ваджиб. При това полужение, следващият имама може да завърши единият от ваджибите, който пожелае. Но уместното е съответствието с имама. Ако имамът изостави байрямските текбири, първото сядане, тилявет, севих седждето и четенето на дуата кунут, то тези, които го следват, също ги изоставят.

Ако в последното сядане имамът даде селям, преди следващият го да е завършил Тахийата, то той завършва Тахййата и после дава селям. Ако е завършил Тахийата и са останали салявата (поздрава към пратеника) и дуйте, то тогава той трябва да даде селям заедно с имама. Следващият имама не трябва да следва имама в нещо, което не е от същността на намаза. Например ако имамът направи с едно седжде повече или вместо да даде селям, след като е направил последното сядане, се изправи по погрешка, то в тези положения муктеди не го следва, и за да предупреди имама, той казва “субханаллах”. Ако имамът осъзнае кияма, който е направил по погрешкка след второто сядане преди да е отишъл на седжде и веднага седне назад, заедно дават селям и правят севих седжде. Ако имамът не забележи, че вместо да даде селям след второто сядане е станал по погрешка и ако ще завърши този рекят, за който е станал със седжде, то тогава муктеди дава селям, неизчаквайки имама.

Ако имамът забрави последното сядане и стане за един рекят в повече, муктеди изчаква едно известно време, и казвайки “субханаллах”, се опитва да предупреди имама. Ако имамът разбере положението и веднага седне, е добре. Те заедно дават селям и правят севих седжде. В това положение следващият имама не може да даде селям сам и без да изчака имама, защото така ще е анулирал задължителността на намаза, който е кланял, понеже в положение на иктида (следване на имама)

той ще е действал сам. При това полужение, че имамът не забележи, че се е изправил без да направи последното сядане и завърши рекята, който кланя в повече, тогава както неговият намаз, така и намаза на тези, които го следват е фасид.
Следващият имама може да даде селям в последното сядане, след прочитането на Тахиййат без да чака селяма на имама. Но понеже това действие означава изоставяне на следването, което е ваджиб, то правенето му е мекрух.

В) СЪСТОЯНИЯТА НА ОНЗИ, КОЙТО СЛЕДВА ИМАМА

Онзи, който кланя намаза сам, се нарича мунферид, а онзи който го кланя следвайки имама, муктеди. За човекът, който следва имама, има три състояния. Той или е “мудрик” или “ляхик” или пък месбук”. Нека сега разясним всяко едно от тях:

а) Мудрик

Думата “мудрик” означава “усетил, достигнал, срещнал”. В терминологията на вероучението онзи, който кланя намаза от началото до края с имама, се нарича мудрик. Това важи и за този, който достигне имама най-късно в руку’то на първият рекят, и се счита за сварил този рекят. А това става при полужение, че е взел встъпителния текбир и е отишъл на руку’, когато имамът е в руку’, тогава се счита, че той е кланял напълно съответния рекят.

Понеже нагря лата за кланянето на намаза с джамаат е 27 пъти повече от кланянето сам, в следните положения кланящият сам намаз, оставяйки намаза, се присъединява към имама:

Ако на мястото, където някой е започнал да се кланя сам, е започнало да се кланя с джамаат, ако кланящият сам все още не е отишъл на седжде, прекъсвайки веднага намаза, се присъединява към имама. За да не изглежда сякаш противоречи на джамаата поведението му по този начин е сметнато за мустехаб. В това положение не е необходимо да дава селям. Има и такива, които казват, че от гледна точка на възпитанието по-уместно е даването му на селям на дясната страна. Ако в намаза, който кланя сам е отишъл на седжде, тогава се следва следното: ако намазът, който кланя е сутрешния и вечерния, той отново ги оставя и се присъединява към имама. Но ако е отишъл на седжде за втория рекят, то тогава той не оставя намаза, а го довършва сам и след като даде селям, дори и джамаата да продължава, той не следва имама.
Това се дължи на факта, че при положение, че последва имама, то намазът, който кланя с имама ще се счита за нафиле. А освен че не може да се кланя нафиле след сутрешната молитва, но и не може да се кланя като нафиле един намаз, който се състой от три рекята. Ако намазът, който е започнал и в който е отишъл на седжде в първия рекят е фарз, който се състой от четири рекята като обедния, следобедния и нощния, то тогава той прибавя още един рекят към този, който е кланял.

Той стой седнал и прави тешеххуд, дава селям и се включва към имама. Намазът от два рекята, който е кланял става нафиле.
Ако той се намира в третия рекят на един такъв намаз, но все още не е отишъл на седжде, веднага дава селям накрака или седнал и излиза от намаз. Той следва имама и намазът, който е кланял, става два рекята нафиле.

Но той ако е направил седждето на третия рекят на този намаз, тогава завършва намаза и така той е изпълнил фарза. Но ако този намаз е обедният или нощният, то след този фарз, който е кланял сам, може отново да се включи към имама. Намазът, който ще кланя с имама, ще бъде нафиле. Но ако това е следобедната молитва, то не може да последва имама, защото кланянето на нафиле след следобедната молитва е мекрух.

Ако до онзи, който е започнал да кланя нафиле, е започнало да се кланя с джамаат, той кланя това нафиле два рекята, след това дава селям и се включва към джамаата. Ако той е станал за третият рекят, не може да прекъсне намаза, докато не го довърши до четвъртия рекят. Но ако някой, който е започнал да кланя нафиле, се страхува, че ще изпусне джаназе намаз, който е започнал да се кланя, оставя молитвата нафиле, и следва имама за джанезето. После той прави каза на нафиле намаза, защото молитвата за мъртвеца не може да бъде компенсирана.

Онзи, който види, че сутрешната молитва се кланя групово и предполага, че ще завари джамаата, веднага кланя суннета на сутрешната молитва, и ако сметне за нужно може да остави субханеке, еузуго и допълнителните молитви и да се задоволи с четенето само на Фатиха и по един тесбих – в руку и седждетата. След това той следва имама. Но ако не е убеден, че ще завари джамаата, той не започва суннета, а веднага се присъединява към имама, и не прави каза на суннета. Ако е започнал суннета, трябва да го завърши.

Озни, който види, че обедната, следобедната и нощната молитва се кланят с джамаат, не кланя техните суннети, а директно следва имама. После той прави каза на четирите рекята суннет на обед-надната молитва. Не прави каза на суннета на следобедната поради керахета (нежалателно) на времето. Понеже първият суннет на нощната молитва е гайр-и муеккед (непотвърден суннет), ако пожелае го кланя, ако желае го оставя.

б) Ляхик

Онзи, който, въпреки че е започнал с имама, но поради някакво състояние, което го е сполетяло по време на намаза, се е наложило да прекъсне намаз и по тази причина не е успял да кланя една част от него с имама, се нарича ляхик. Онзи, който, въпреки че е започнал намаза с имама, но се е наложило да прекъсне намаза си поради сън, невнимание, разсеяност и оправдания като развалянето на абдеста, след като положението, прекъсващо намаза, изчезне, той продължава намаза си от мястото, където го е оставил без да говори и без да се занимава с други неща.

Ако пък е развалил абдест.то вземайки абдест по най-краткия начин, се връща и продължава намаза си. Ако имамът е завършил намаза, този човек завършва намаза си сякаш кланя зад имама. Тоест като онзи, който следва имама, не прави кирает, изчаква приблизително толкова време, колкото е нужно на имама да прочете сурите.

Той чете единствено тесбихите в руку’тата и седждетата и ду-вите, и саляватите при сядането. Ако по това време той ивърши някое действие, което да налага севих седжде, понеже онзи, който следва имама, не прави севих седжде поради своя грешка, то той също сам не прави севих седжде. Ако имамът ще прави севих седжде, но ляхикът е последвал имама преди да компенсира онези части, които не е успял да кланя с имама, той не извършва тези седждета, и ставайки веднага завършва намаза. А севих седждето, което не могъл да направи заедно с имама, той прави след като е завършил намаза. Онзи, който е сефери (пътник), в частите, които е завършил сам, е като ляхикът.

Ако е възможно ляхикът първо откланва рекятите и стълбовете, които е пропуснал, после следвайки имама, дава селям с него. Например ако някой, който е последвал имама заспи в кияма на първия рекят и се събуди, когато имамът е отишъл на седжде, веднага отива на руку, после отивайки на седжде, застига имама.

Ако човекът, който е ляхик разбере, че няма да може да настигне имама, веднага започва да следва имама и след като имамът даде селям прави каза на рекятите и стълбовете, които не е успял да завари. Например ако в четвъртият рекят носът му прокърви, той се отделя от сафа, веднага взема абдест без да се занимава с нещо друго, което противоречи на намаза, и започва да следва имама, от мястото, където е достигнал. Ако имамът е дал селям, то тогава завършва този четвърти рекят сам сякаш кланя зад имама без да чете нищо. Защото човекът, който е ляхик, се счита че кланял зад имама.
Ако абдестьт на следващият имама се развали в третия рекят и след като е взел абдест, се присъедини към имама в четвъртия рекят, той първо кланя третия рекят без кирает. След това той следва имама, и кланяйки четвъртият рекят с него, дава селям. Но ако разбере, че няма да може да настигне имама по този начин, той веднага започва да следва имама. Когато имамът даде селям, той става кланя третия рекят без да чете (кирает) и дава селям.

Някой може да изпадне в положение на ляхик и извън оправданията, които са изброени горе. Например онзи, който, когато се кланя намаз заедно с имама, отиде на руку’ или седжде преди имама или онзи, който е станал от руку’ или седжде преди имама или пък онзи, който не е успял да кланя един или няколко рекята заедно с имама е в положение на ляхик в частите, които ще завърши сам, след като имамът даде селям.

Ако някой не успее да се присъедини към имама в първия рекят, то той става както месбук от страна на изпуснатите рекяти, така и може да изпадне в положение на ляхик. Това става ако в рекятите, които е достигнал възникне някакво състояния от горе споменатите. По този начин един човек може да бъде в един и същ момент хем ляхик, хем месбук.

Въпреки че има полза в извършването на постановленията, свързани с ляхика, за да не се лишим от севаба на джамаата, понеже съществуват някои затруднения в спазването на тези подробности, сметнато е за по-уместно тези, които са останали в такова положение да започнат наново своите намази и да ги кланят сами.

в) Месбук

Онзи, който е последвал имама не в началото на намаза, а след руку’то на първия рекят, във втория, третия или четвъртия рекят, се нарича месбук – пропуснал. Онзи, който последва имама след руку’то на последния рекят, е изпуснал всички рекяти. Становището за месбука след като е започнал казата на рекятите, които е изпуснал, тоест които не е успял да кланя заедно с имама, е като на онзи, който кланя намаз сам. Той чете субханеке, изрича еузу за кираета и започва да чете, защото този човек от гледна точка на кираета възобновява (прави каза) началото на намаза. В това положение ако изостави кираета, намазът му става фасид.

Ако кланяният намаз е намаз, който се чете тихо като обедната и следобедната молитва, мястото за четене на дуата Субханеке, е след встъпителния текбир. Ако е намаз, който се чете на глас и човекът се е присъединил, когато имамът е в кирает, според преобладаващото мнение той не чете субханеке, а слуша четенето на имама. Той чете

субхане в рекятите, които сам ще възпроизведе и както при тези, които кланят сами намаз, чете еузу и бесмеле след Субханеке.

Практики, които са свързани със закъснелия (месбук):

Закъснелият, който се е пресъединил към имама във втория рекят на сутрешната молитва, взема текбир и мълчи, в последното сядане заедно с имама той чете само Тахиййат. Когато имамът даде селям.той се изправя и започва да кланя първия рекят, който е изпуснал. След субханеке и еузу и бесмелето, той чете Фатиха и една част от Корана. След руку’то и седждетата той сяда, и четейки Тахиййат и дувите Сали, Барик и Раббена Атина, дава селям.
Онзи, който е последвал имама във втория рекят на вечерната молитва, за първия рекят подхожда по този начин.
Онзи, който е последвал имама в последния рекят на вечерната молитва, чете Субханеке, кланя заедно с имама този рекят, прави те-шеххут и след това става. Той чете субханеке и изрича еузу и бесмелето. След това чете Фатиха и една сура или няколко айета. След руку’то и седждетата той сяда и чете само Тахиййат, после казвайки Аллах Екбер, се изправя на крака. Изричайки бесмеле, той чете Фатиха и една сура или няколко айета. После прави руку’то, седждетата и последното сядане и със селям излиза от намаза.
В това положение той е направил три пъти тешеххут (засвидетелстване). Заедно с това ако закъснелият не седне в края на втория рекят, подлъгвайки се, не му се налага да направи севих седжде, защото този рекят от една страна е като първия рекяг.
Онзи, който последва имам в последния рекят на намазите, които се състоят от 4 рекята, след като направи тешеххут заедно с имам, той става, и четейки Субханеке, Фатиха и една сура, сяда (след руку’то и седждетата) и чете Тахиййат. След това той отново става и завършва останалите два рекята.
Онзи, който застига имама в третия рекят на намазите, които се състоят от 4 рекята, прави своето първо сядане заедно с последното сядане на имама. След като той стане, понеже ще прави каза на тези първи два рекята, той ги кланя сякаш ще ги кланя сам.
Онзи, който се включи към имама във втория рекят на намазите, които се състоят от 4 рекята, кланя три рекята заедно с имама. След прочитането на тешеххута той става, кланя първия рекят, който не е успял да кланя, седя и дава селям.
Онзи, който е настигнал имама в руку’то на първия рекят, не се счита за закъснял (месбук), а за мудрик. Но онзи, който се е пресъединил към имама след руку’то, е пропуснал рекята и изпада в положение на закъснял (месбук).

Изправянето на крака от закъснелият още преди имамът да е дал селям, след като е останал седнал колкото тешеххута, е счетено за мекрух. Но ако го стиска абдесга или времето е ограничено, закъснелият може да стане и завърши молитвата си, преди имамът да е дал селям.

Според Ебу Ханифе въпреки че онзи, който кланя сам, не е задължен с текбирите тешрик (байряискитетекбири),то закъснелият взема текбирите тешрик на курбан байрам заедно с имама, след това става на крака и довършва рекятите, които е изпуснал.
Закъснелият, който е прочел и завършил Тахиййата преди имамът да е дал селям, ако пожелае може да повтаря келиме-и шехадет (свидетелството), а според друго виждане – мълчи. Най-правилното е Тахиййата да бъде четен бавно.

Ако имамът е седнал на четвъртият рекят и по погрешка стане за пети, намазът на закъснелия става фасит. Но ако не е седнал на четвъртият рекят и е станал за петия, то докато не отиде на седжде, намазът на месбука не се разваля.

НАМАЗЪТ С ДЖАМААТ (ГРУПОВАТА МОЛИТВА)

Свързани Cтатии

Bunu paylaş:

İlgili

относно Mustafa

Проверете Също

Bir yanıt yazın Yanıtı iptal et