İslamofBulgaria.Net – Вярващите са Братя Вярващите са Братя
Свързани Cтатии
Обвиването в кефен на загиналия мъж или жена така, че да се покрият телата им, е фарз. Кефенът е лененият или памучен плат, в който се обвива мъртвеца, след като е бил измит и подсушен. Този плат от една страна изпълнява ролята на покривало върху тялото на мъртвия, а от друга страна символизира, че човекът не ще може да отнесе нищо от този свят, и че ще си отиде от този свят гол и в прост вид, с един обикновен плат, който няма ръкави, яка, шев и нашивки.
Кефенът на мъжа е трикатов плат, който е без ръкави и яка и около който няма шеф. Единият е, за да държи мястото на ризата (камис), другият да държи мястото под кръста (изар) и третият да поддържа мястото на увивката (лифафе). А кефенът на жената е петкатов, като допълнение има покривало на главата (забрадка) и покривало на гърдите. Това е нужният брой от парчета плат, който се нарича кефен-и сунне т.с. кефен според сюннета.
При положение, че не се намират толкова парчета плат, то задоволяването с изар и лифафе за мъжа и допълнително до тези две парчета забрадка за жената, също са достатъчни, като този кефен се нарича „кефен-и кифайет” – т.е. достатъчен кефен. Ако и това не се намира, а има само един кат плат, независимо за жена или мъж, то тогава мъртвият се обвива в едно единствено парче плат, което обвиване се нарича “кефен-и зарурет” – т.е. задължително обвиване.
Камис е плат, който се слага на мястото на ризата, и се простира от врата до краката на мъртвия. Изар е плат, който се слага на мястото под кръста, и се простира от главата до краката. Лифафе е плат на мястото на обвивка, който се простира от главата до краката и се завързва от страната на главата и от страната на краката. Поради тази причина той е малко по-дълъг от изара.
По-достойно е, ако кефенът е от бял памучен плат. А и като традиция той се прави от бяла батиста (памучна бяла тъкан). Платът, който ще се използва като кефен, не трябва да бъде много прост и обикновен, но и няма нужда да бъде много скъп. За жените кефен може да се прави от коприна или от плат, боядисан с бои, наречени зефа-ран и усруф.
Традиция е, преди да бъдат обвити върку мъртвите, кефените да бъдат ароматизирани няколко пъти с хубави миризми.
Първо, лифа-фето се простира вътре в табута или върху нещо като килим, или рогозка. Върху него се постила изарьт, а после мъртвият се поставя върху изара в кефенската риза. Ако мъртвият е мъж, изарьт се обвива, поставяйки го първо на лявата, а после на дясната му страна. После ли-фафето също се увива по същия начин. Ако има опасения, че ще се отвори, кефенът може да се върже и с един пояс.
Ако мъртвият е жена, косите й се разделят надве и се поставят над кефенската риза върху гърдите й, после върху тях се поставя една забрадка, така че да покрие и лицето й. После върху него се увива иза-рът и от върху изара се връзва гръдното покривало. По-късно се увива лифафето. Гръдното покривало може да се върже след лифафето.
Тези деца, които са достигнали полова зрялост, се считат за големи. Кефените на тези деца, които не са достигнали този период, се състоят единствено от изар и лифафе. Възможно е кефенът да бъде и един кат. Но по-добре е той да бъде направен от три ката.
Кефенът се посреща от личното имущество на загиналия. Разходите за кефена идват преди дълга на загиналия човек, завещанието и правата на наследниците. Разходите за кефен на тези, които не са оставили никакво имущество, принадлежат на тези, за които е бил отговорен да дава препитание, докато е бил жив. Ако няма такъв човек според положението, разходите се посрещат от държавно учреждение или от страна на мюсюлманския народ, който живее там.
Според мнението, което е основно за фетва в мезхеба Ханефи, разходите за кефените на жените принадлежи на съпрузите им, независимо дали са оставили имущество или не. А според Имам Муха-ммед разходите за текф>ин и теджхиз на жените, които не са оставили имущество, принадлежи на тези, които са отвоворни с подсигуряването на препитание на тези жени.
Ако притежават имущества, които да принадлежат на тях, то разходите се покриват от тях. Такова е и мнението на учените от мезхеба Шафии.
Ако някой от наследниците е посрещнал разходите за теджхиза и текфина на даден починал, то тези разходи могат да бъдат взети от това, което е оставил мъртвия. Но ако тези разходи са били посрещнати без разрешението и желанието на наследниците от някого, който не е наследник, независимо дали е роднина или не, то въпреки че няма право на вземане от това, което е оставил мъртвият, няма проблем да вземе, колкото е похарчил, ако наследниците искат да платят разхода, който е направил този човек.
Ако върху челото или увивката, или кефена се пишат свещените думи, наречени “ахиднаме”142, е било казано, че има надежда загиналият да достигне прошката на Великия Аллах. Изписването на това с мастило или нещо друго, оставащо за дълго, не е било прието за добре. Вместо това, когато мъртвият бъде измит, изписването с пръст на думите бисмиляхиррахманиррахим и върху гърдите му думите Ля иляхе илляллах, било сметнато за уместно и полезно.
