ИННА ЛИЛЛЯХИ УА ИННА ИЛЕЍХИ РАДЖИУН

Свързани Cтатии

Мюсюлманското изповедание изпрати хуманитарни пакети в Сирия

20 Şubat 2023

БОГ Е ЕДИН ЗА ВЯРАТА И ОЩЕ НЕЩО

10 Nisan 2021

Инна лилляхи ве инна илейхи раджиун!

11 Aralık 2018

Неджметин Ербакан почина……….

Неджмеддин Ербакан
1926-2011

Проф. Доц. Д-р. Неджмеддин Ербакан (29 октомври 1926 , Синоп ). Турски инженер, академик и политик. Бивш депутат и министър – председател. В неговото коалиционно управление ( 1996 – 1997) само за една година икономиката на Турция се увеличи с 7,5 %, брутният вътрешен продукт се увеличи от 11,96/1000 до 12,37/1000.

Неджмеддин Ербакан е син на Мехмед Сабри (зам. съдия) и Камер Ханъм. Бащината му страна е от знатно семейство в общ. Козан обл. Адана. Основното си  образование започва в Кайсери, но обаче го завършва в Трабзон поради назначението на баща си в Трабзон. Дипломира се с първенство от Истанбулска мъжка гимназия. През 1954 г. се дипломира от Технически Университет в Истанбул от факултет Машинознание. В Техническия университет негов съученик е Сюлейман Демирел (бивш президент и премиер, който е политически противник на Ербакан). Той направо започва втори курс във факултета. Той е един от РЪКОВОДИТЕЛИТЕ на превръщането на бараката за дърва на университета в МЕСДЖИД (АЛЛАХУ ЕКБЕР). Същата година (когато е втори курс) става асистент в катедра Двигатели на университета. През 1951 г. от университета е изпратен в Германия в Технически Университет в Аахен да защити докторантура. Там прави изследвания заедно с Проф. Д-р. Шмит в Център за изследвания DVL и там става Д-р. През 1953 г. връща се в Истанбул за изпити по доцентство. На 27 години през 1954 г. става най-младия доцент на Турция. Но пак се връща във Федерална Германия за да продължи изследванията си във фабрики Дойц (Deutz). През 1951-1954 работи като главен инженер в усъвършенстване на танковете Леопард (Leopard). През 1954-1955 служи в казармата. През 1956-1963 създава първата фабрика за двигатели в Турция на име ’’Гюмюш Мотор’’ (сребърен двигател) заедно с 200 капиталовложителя и произвеждат двигатели. През 1956 г. става Професор. През 1961 г. заедно с други 22 инженери започват по проект за първи турски автомобил наречен ’’Деврим’’ (революция) и успяват да го произвеждат. През 1967 г. е избран за главен секретар на ТОВВ (орган, който определя какво и колко ще се произвежда в страната) и същата година се жени за Нермин Ербакан.

През 1969 избран за независим депутат от Коня (получава толкова много гласове, че с тия гласове можеше да се изберат два депутата от листата на някаква партия (за избиране на депутат от партия трябва много повече гласове от колкото за избиране на независим депутат)) заради това, че кандидатстването му от Партия на Справедливостта е отхвърлен от Сюлейман Демирел (председател на партията). През 1970 г. учреди Партия на Националния Ред (ПНР), но за кратко време партията му беше закрита с решение на Конституционния съд. На 11 октомври 1973 г. с кадрите на ПНР учредиха Партия на Националния Мир (ПНМ). В периода от 1974 до 1978 участва в три коалиции като зам. министър – председател. В изборите през 1973 ПНМ спечели 48 мандата. В изборите през 1977 г. гласовете намалиха на половина и се избраха само 24 депутата.

На 6 септември 1980 г. в Коня партията организира митинг за Йеруслим (Кудсу Шериф) и станаха някакви събития, дразнещи кемалистите. Генералите които направиха преврата на 12 септември 1980 заявиха, че този митинг е една от причините за преврата. На 15 октомври 1980 г. заедно с 21 души от партията бяха арестувани поради това, че партията е против лаицизма (светския характер на държавата). На 24 юли 1981 се освободи от затвора. Забраниха му да участва в политически дейности за 10 години, но през 1987 чрез референдум пак се върна в политиката. След това стана председател на Партия на Благоденствието (ПБ), която беше учредена на 19 юли 1983 г. И през 1991 г. стана депутат от Коня.

В изборите през 1995 г. ПБ стана първа партия с 158 депутата. Направи коалиция с Партия на Правия Път (ППП) на име Пътя на Благоденствието. И на 28 юни 1996 г. стана министър – председател на Република Турция. Като е министър – председател основава Ислямски съюз на име D – 8 (Developing Eight), т.е. Развиващите се Осем. В този съюз членуват: Турция, Иран, Пакистан, Бангладеш, Малайзия, Индонезия, Египет и Нигерия. Основните принципи на съюза са:
•   Не война, а мир!
•   Не конфликт, а диалог!
•   Не двоен стандарт, а равнопоставеност!
•   Не арогантност, а равенство!
•   Не експлоатация, а сътрудничесво!
•   Не потисничество и тирания, а човешки права, свобода и демокрация!
•   Не нов световен ред, а нов справедлив свят!
•   Не колонизиране, а справедливо делене!
Но за съжаление този съюз остана само на лист с подписите на държавните глави на членуващите в съюза държави.

На 18 юли 1997 г. подаде оставка заради натиск от армията. След това  забраниха и партията му. През 2001 г. негов съратник Реджаи Кутан учреди Партия на Щастието, а младите от предишните негови партии учредиха Партия за Справедливост и Възход начело с Реджеб Таййиб Ердоган.

Какъв пълен и полезен живот? Аллах да даде на всеки мюсюлманин такъв живот.
ИншаАллах

Превод: Mucahid -http://www.islamofbulgaria.com