начална страница / ФЪКЪХ / 70 ОСНОВНИ МОМЕНТА, КАСАЕЩИ ГОВЕЕНЕТО (КНИГА)

70 ОСНОВНИ МОМЕНТА, КАСАЕЩИ ГОВЕЕНЕТО (КНИГА)

КНИГА ЗА ГОВЕЕНЕТО

70 основни момента, касаещи говеенето

 

Мухаммед Салих ал-Мунаджид

 

 

 

 

 

Превод: Ридван Мустафа Кадьов

2009 – 1430

 

 

 

Въведение

Слава на Аллах! Ние възхваляваме Аллах и търсим помощ и опрощение от Него. Прибягваме към защитата на Аллах от злините в душите ни и прегрешенията в делата ни. Когото Аллах напъти в правия път, никой не може да го отклони, и когото Аллах отклони от правия път, никой не може да го насочи във верния път. Свидетелствам, че няма друг бог, освен Аллах! Един е Той и няма съдружници! Свидетелствам също така, че Мухаммед е Негов раб и пратеник!

Аллах е благословил Своите раби в определени периоди, когато хасанат (награда за добри дела) се умножават, и саи’аат (лошите постъпки) се опрощават, достойнството на хората се издига, сърцата на правоверните се обръщат към Всевишния и Всемогъщ Господ, тези, които очистват себе си се сдобиват с успеха, а тези, които замърсяват себе си търпят неуспех.

Всевишният Аллах е сътворил Своите раби, за да Му се покланят, както Той е повелил: “Аз сътворих джиновете и хората единствено, за да Ми се покланят.”/51:56/

Един от най-великите актове на поклоненията се явява говеенето, което Аллах сторил задължително за Своите раби, така, както Той е казал: О вие, които повярвахте! На вас ви бе предписано говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, може би ще се побоите!”/2:183/ ­

Всевишният Аллах поощрява Своите раби да говеят:И да говеете е най-доброто за вас, ако знаете.”/2:184/

Той води по правия път Своите раби, за да Му бъдат благодарни, че говеенето е станало задължително за тях: “…да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил в правия път. Може би, вие ще бъдете благодарни!”/2:185/

Той е сторил говеенето ценно за тях, и го е направил леко, за да не се обременяват хората с него, както и да се откажат от своите навици и онова, към което са привикнали.

Всевишният Аллах е казал: “[Трябва да говеете] в определени дни.”/2:184/

Той е Милостив към тях и ги предпазва от трудности и вреда, както е казал: “А който от вас е болен или на път, то нека ­ да отговее пропуснатото в други дни.”/2:185/

И няма нищо удивително в това, че през този месец правоверните се обръщат към Всемилостивия Аллах, страхувайки се от Него, с надеждата да получат наградата Му и великата победа-Дженнета.

Тъй като статуса на дадения “ибадат” служене на Аллах е изключително велик, то много съществено се явява задължението да изучаваме ахкамите (правилата), които са свързани с месеца на говеенето. Това се налага, за да знае мюсюлманина, кое е задължително за изпълнение, кое е забранено харам и трябва да се избягва, и кое е позволено, за да се избегне нуждата от подчинение спрямо тежестта и суровостта по пътя на самоограниченията.

Това е книжка с обобщение на правилата, етикета, и Сунната на говеенето. И нека Всевишният Аллах да стори това полезно за мен и моите братя мюсюлмани. Хвала на Аллах, Повелителят на световете!

 

 

 

 

 

Определение за говеенето

 

1) Говеене сиям на арабски означава въздържание; в Исляма това означава въздържание от неща, нарушаващи говеенето, от утринната зора феджър преди изгрева на слънцето до залеза му, със задължително намерение нийет да се говее.

 

 

 

Заповедта на говеенето

 

2) Мюсюлманската общност Умма е единодушна в това, че говеенето в месец Рамадан е задължително фард, доказателство за което има в Свещения Коран и Благородната Сунна.

Всевишният Аллах е казал: О вие, които повярвахте! На вас ви бе предписано говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, може би ще се побоите!”/2:183/ ­

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ислямът е изграден върху пет стълба…”, сред които той е споменал говеенето през месец Рамадан. (Ал-Бухари, ал- Фатх 1/49).

Който и да е, ако наруши говеенето през месец Рамадан, без уважителна причина, е извършил сериозен и голям грях. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал, описвайки видян от него сън: “…Когато бях в гората, чух страшни крясъци. Аз попитах: “Що за крясъци са това?” Отговориха ми:”Това са крясъците на обитателите в Огъня.” След това бях пренесен [на онзи свят] и видях хора увиснали на своите сухожилия, с разкъсани краища по устните им, откъдето им течеше кръв. Аз попитах: “Кои са тези?” Отговориха ми: “Това са хората нарушили своето говеене, преди да настъпи времето за разговяване ифтар.” (Сахих ат-Таргиб 1/420).

Ал-Хафиз аз-Захаби рахимеху Аллах, е казал: “Сред правоверните е било постановено, че онзи, който не говее в Рамадан без действителна причина, той е по-лош от прелюбодееца или пияницата, те дори са се съмнявали, дали изобщо такъв човек е мюсюлманин и са го смятали за еретик и развратен човек “.

 

 

 

Добродетелите на говеенето

 

3) Добродетелите на говеенето, наистина са велики. От достоверните хадиси се предава, че Аллах е избрал говеенето за Себе Си, и Той ще възнагради говеещия и ще умножи наградата му безмерно, тъй като Той е казал:

  • “Освен говеенето, което е само заради Мен и Аз ще дам награда за него.” (ал-Бухари, ал-Фатх номер 1904, Сахих ат-Таргиб 1/407).
  • Нищо не е равно на говеенето (ан-Наса’и, 4/165, Сахих ат-Таргиб 1/413), и молитвата (дуа) на говеещия няма да бъде отхвърлена [няма да остане без отговор]” (сведен от ал-Бейхаки 3/345, и в ас- Силсиля ас-Сахиха 1797).
  • “Говеещият има два момента на радост; първият, когато разговява и втория, когато срещне Всевишния Аллах и се радва на своето говеене. “ (Сведен от Муслим 2/807).
  • “В Деня Къямет говеенето ще се застъпи за човека, и ще каже: “О, Господи! Аз го удържах от храна и плътски желания през деня, затова позволи ми да се застъпя за него.” (Сведен от Ахмед 2/147. Ал-Хайсами е казал, че иснада на този хадис е надежден хасан: ал-Муджемма 3/181 и в Сахих ат-Таргиб, 1/411).
  • “Мирисът от устата на говеещия пред Аллах е по-приятен от аромата на миск. “ (Муслим 2/807).
  • “Говеенето е защита и силна крепост, която предпазва човека от Огъня.”. (Сведен от Ахмед 2/402; Сахих ат-Таргиб, 1/411; Сахих ал- Джами 3880).
  • “Който говее един ден по пътя на [заради] Аллах, то за този ден Всевишния Аллах ще отдалечи неговото лице на разстояние седемдесет години от Огъня. “ (Сведен от Муслим 2/808).
  • “Който говее един ден, стремейки се към Лика на Аллах, и ако това е последния ден от живота му, ще влезе в Дженнета “. (Сведен от Ахмед, 5/391, Сахих ат-Таргиб, 1/412).
  • “В Дженнета има врата, която се нарича ар-Рийян, през нея ще преминат онези, които са говели, и никой друг освен тях няма да премине през тази врата. Когато говелите преминат, вратата ще се затвори и никой повече няма да мине през нея.” (ал-Бухари, Фатх, номер 1797).

Говеенето през месец Рамадан е от основите на Исляма. През този месец е низпослан Свещения Коран в него се намира нощта ал-Кадр, която е по-добра от хиляда месеца.

  • Когато започва месец Рамадан се отварят вратите на Дженнета и се затварят вратите на Джехеннема и шейтаните се оковават във вериги.(ал-Бухари, ал-Фатх, номер 3277).
  • · Говеенето през месец Рамадан е равно на говеенето за десет месеца. (Виж Муснад на Ахмед, 5/280, и Сахих ат-Таргиб, 1/421).
  • ·“Който говее в Рамадан с вяра и надежда за награда, всички негови минали грехове ще бъдат опростени.” (ал-Бухари, Фатх, номер 37).
  • ·“По време на всяко разговяване ифтар, Аллах избира хора, освободени от Огъня.” (Ахмед, 5/256, Сахих ат-Таргиб, 1/419).

 

Ползите от говеенето

 

4) В говеенето са заложени много мъдрост и ползи, които са свързани, преди всичко със страха от Аллах [ат-таква]. Всевишният Аллах е казал: “…Може би ще се побоите!”/2:183/ ­

Това означава, че ако човек се въздържа от позволени халал неща, стремейки се да заслужи доволството на Всевишния Аллах и в страх пред Неговото наказание, за него ще бъде много по-лесно да се въздържа от забранени харам неща.

Ако стомаха на човека е празен, то чувството на глад ще удържи много от неговите други органи от мирските желания. Но ако неговия стомах се насити, неговия език, очи, ръце и интимни органи ще започнат да чувстват потребност от останалото. Говеенето води до защита от шейтан, контролира страстите и предпазва органите.

Когато говеещият почувства пристъп на глад, той изпитва онова, което изпитват бедняците, и значи в него се появява състрадание към тях, и той им помага да се спасят от този глад. Да чуваш за бедните не е, като да делиш страданието с тях, това е като онзи, който се вози и не може да почувства трудността при ходенето, докато сам не тръгне пеша. Говеенето тренира волята за избягване на страстите и отдалечава от извършването на грях и неподчинение към Аллах. Това помага на човека да преодолее своята натура и го отучва от неговите привързаностти. Говеенето помага на човека да свикне с реда и дисциплината, като по този начин решава проблема с неорганизираността на много хора, ако те го осъзнаваха. Говеенето също така е демонстрация на сплотеност и единство между мюсюлманите, тъй като общността умма, говеят и разговяват през един и същи месец.

Говеенето през месец Рамадан също така предоставя огромна възможност за онези, които призовават останалите към Аллах. През този месец някой влиза в джамия за първи път, а други не са посещавали джамията дълго време, и така техните сърца се разкриват и сплотяват около Исляма, затова трябва да се използва тази възможност за проповядване в мека форма, обучаване със съответстващите уроци и за говорене на полезни слова, сътрудничейки си в добро и богобоязън. Наред с това, призоваващият (Даи’йа) не бива да бъде загрижен изключително и само с другите хора, че да забрави за своята собствена душа и да заприлича на фитил [свещ], който осветява пътя на другите, а сам той изгаря.

 

Етикет и Сунна на говеенето

 

5) Някои аспекти на говеенето са обезателни (ваджиб), а други препоръчителни (мустахаб).

  • Например, сахур – приемането на храна и вода. Желателно е той да бъде извършван, колкото е възможно по-късно, да се приключва непосредствено пред времето за езан на молитвата Феджър, т.е. да се отлага по възможност.

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Приемайте сахур, защото в него има благословение (берекет)” (ал-Бухари, Фатх, 4/139).

“Сахурът е благословена храна, и това е разликата от хората на Книгата.”. “Прекрасният сахур за правоверния, това са фурмите.” (Абу Дауд, номер 2345; Сахих ат-Таргиб, 1/448).

  • Трябва да се избързва с разговяването (ифтар), защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Не ще престане благото за хората, докато те избързват с разговяването “ (ал-Бухари, Фатх, 4/198).

Желателно е да се извършва ифтар съгласно начина, описан от Анас радияллаху анху, който е казал: “Пророкът алейхи саляту ве селям, е разговявал преди да извърши вечерната (акшам) молитва намаз с пресни фурми, ако не е имало пресни фурми, той е разговявал със сушени, ако е нямало сушени фурми, той е разговявал с няколко глътки вода. “ (ат-Тирмизи, 3/79. Този хадис е квалифициран в ал-Ирва ал-Галил като достоверен под номер 922)

След приключването на ифтара се произнасят словата, предадени в хадис, изложен от Ибн Омар радияллаху анхума, съгласно който Пророка алейхи саляту ве селям, след като е разговял е казвал: “Захаба аз-зама’, ва’бталлат ал-`урук, ва сабат ал-аджру иншаАллах.” (Жаждата отмина, вените отново се запълниха и наградата е определена, иншаАллах). (Абу Дауд, 2/765; според ад-Дар Кутни  2/185, иснада на този хадис е надежден хасан).

  • Избягване на сквернословие, както е казал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: “Когато някой от вас говее, нека да не сквернословие…” (ал-Бухари, ал-Фатх, номер 1904). Сквернословието води до прегрешение. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който не прекрати да говори лъжи и постъпва според тях, Аллах не се нуждае от неговия отказ от храна и вода.” (ал-Бухари, ал-Фатх, номер 1903).

Говеещият е длъжен да избягва всички видове забранени харам действия, такива като сплетня, неприлични думи и лъжа, иначе цялата му награда може да бъде погубена. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, в тази връзка е казал: “Може би говеещият няма да получи нищо от говеенето, освен глада” (Ибн Маджа, 1/539, Сахих ат-Таргиб, 1/453).

  • Сред нещата, които разрушават хасанат (добрите постъпки) на някой и носещи му саи’аат (лоши постъпки), това са да си позволи участие в развлекателни викторини, гледане на телевизионни сапунени сериали, кинофилми и спортни мачове, участие в безцелни вечеринки, брожения по улиците с лоши хора и безделници, чести безцелни пътувания с автомобили и ходене на тълпи по улиците. Така прекараното време, в месеца на молитвата тахаджуд, споменаване и възхвала зикр и поклонения ибадат за много хора става месец за сън през деня, за да се избегне чувството на глад, като така те пропускат своите молитви, а след това прекарват нощите в развлечения и удовлетворение на страстите си. Някои хора посрещат този месец дори с досада, мислейки само за удоволствията, които ще загубят. През месец Рамадан някои хора тръгват да пътешестват по западните страни за приятно прекарване на своите отпуски! Джамиите дори не се освобождават от такова зло, като появата там на жени с грим и козметика, та дори от това зло не е освободена и джамията в Мекка “Бейт Аллах ал-Харам”. Някои хора използват този месец за просия, въпреки че дори нямат нужда. Някои хора се забавляват с опасни фойерверки и други подобни забавления, а някои си губят времето по пазари, блуждаейки около магазини, молове или, шиейки си модни дрехи. Някои от магазините излагат нови изделия и предлагат промоции и новости в модата през последните десет дни на месец Рамадан, за да отвлекат хората от получаване на награда и хасанат.
    • Не трябва да се провокира крещене и говорене на висок глас, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако някой напада или оскърбява [говеещия], той трябва да му каже: “Аз съм говеещ, аз съм говеещ. “. (ал-Бухари и др. ал-Фатх, номер 1894).

Една от причините за това е напомняне на себе си, и другата е напомняне за това на противника. Но всеки, който наблюдава нравствените качества на много от говеещите, ще види разлика от този благ нрав и нещо съвсем различно. Ето защо е необходимо да има самоконтрол, както и да се притежава спокойствие, но за съжаление, наблюдаваме обратното сред обезумели шофьори, които летят с бясна скорост, след като чуят езан за молитвата магриб.

  • Не бива да се яде много, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Синът на Адам не пълни своите съдове с лошо, както своя стомах.” (ат-Тирмизи, 2380, и е казал, че хадиса е достоверен).

Умният човек се храни, за да живее, а не живее, за да се храни. Най-добрата храна е тази, която служи за ядене, а най-лошата е тази, която служи за излишество. Хората обаче, се впускат в приготвянето на всякакви видове храна по време на месец Рамадан, и се отнасят към готвенето, както към форма на изкуство, и така домакините и прислугата прекарват цялото си време за приготвянето на храната, а това ги отклонява от служенето на Аллах, освен това хората харчат за храна по време на месец Рамадан много повече, отколкото в друго време. Така този месец се превръща в месец на болести в стомаха, затлъстяване и коремни разстройства, когато хората ядат като невидели лакомници и пият като жадни камили, а когато трябва да станат за молитвата таравих, го правят с такова нежелание, че дори някои напускат молитвата след първите два рекята.

  • Трябва да проявяваме щедрост, да споделяме знанията си, трябва да си помагаме с пари, използвайки своята длъжност или физическа сила сме длъжни да помагаме на другите, или просто трябва да проявяваме добри маниери и благовъзпитаност.

В сборниците “Сахих” на ал-Бухари и Муслим е сведен хадис в който Ибн Аббас радияллаху анхума, е казал:“Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,  е бил най-щедрият сред хората (в добрите дела), и той е бил още по-щедър през месец Рамадан, когато Джебраил се срещал с него, а той се е срещал с него всяка нощ в Рамадан и го е учил на Коран. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е бил много по-щедър в извършването на добро, отколкото духащия вятър.” (ал-Бухари, Фатх, 6).

Съчетаване на говеенето с нахранването на бедняк се явява като едно от средствата за влизане в Дженнета, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “В Дженнета има стаи, където [външността им]се вижда само отвътре, и вътрешността им само отвън. Всевишният Аллах ги е приготвил за онзи, който е хранел бедняк, който е бил мек в речта си, който е говял регулярно, и който е извършвал молитва намаз, когато другите са спали.” (Сведен от Ахмед, 5/343, Ибн Хузейма, 2137, шейх ал-мухаддис ал-Албани е казал в коментарите, че иснада на този хадис е надежден хасан).

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който дава храна на говеещи за ифтар, той ще има награда равна на неговата, без и най-малко намаляване от наградата на говеещия.” (ат-Тирмизи, 3/171, Сахих ат-Таргиб, 1/451).

Шейх ал-Ислям (Ибн Теймийа) рахимеху Аллах е казал: “Тук се има предвид, предлагането на храна за говеещия при ифтар, достатъчна за неговото засищане.” (ал-Ихтиярат ал-Фикхия стр. 109).

Много от предшествениците Салаф рахимехум Аллах са жертвали своята храна в полза на бедните, когато са ги гощавали за ифтар. Сред тях са били Абдуллах Ибн Омар, Малик Ибн Динар, Ахмед Ибн Ханбал и други. Абдуллах Ибн Омар не е разговявал, докато с него не е имало сирак или бедняк.

 

Какво трябва да бъде сторено по време на този велик месец?

 

  • Подготовка на себе си и своего обкръжение за поклонение, бързо и искрено разкаяние и обръщане към Аллах. Трябва с радост да се посрещне настъпването на месеца, и говеенето да бъде по всички правила. Трябва правилно да се настрои съзнанието и да изпитваме трепет пред Всевишния Аллах по време на молитвата Таравих. Необходимо е отсъствие на чувството за умора през вторите десет дни на месеца, както и очакване на Лейляту ал-Кадр, непрекъснато четене на целия Коран със старание да се вникне в смисъла му. Поклонението Умра по време на Рамадан е равна на поклонението Хадж, и милостинята садака, давана в благословено време се умножава, и И’тикаф (уединение в джамията през последните десет дни на Рамадан за поклонения) е потвърдено (като част от Благородната Сунна).
  • Няма нищо лошо при взаимното поздравяване за началото на месец Рамадан. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е радвал своите сподвижници с благи вести за началото на месец Рамадан, и ги е подбуждал да го правят и те.

От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “При вас дойде Рамадан, благословен месец. Аллах Всемогъщ е Той и Велик е сторил задължително за вас да говеете (през този месец). През този месец се разтварят вратите на небето и се затварят вратите на Джахим, и шейтаните биват оковани във вериги. В този месец има нощ, която е по-добра от хиляда месеца, и който е лишен от нейното благо, наистина е лишен.” (Сведен от ан-Наса’и, 4/129, и в Сахих ат-Таргиб, 1/490).

 

Някои правила ахкам на говеенето

 

6) Съществува такъв вид говеене, което трябва да бъде в последователни дни, като говеенето през месец Рамадан, или говеенето за непредумишлено убийство, при зихар [езически обичай, при който мъжа приравнява своята жена на майка си, сестра си или друга жена, с която той няма право да сключи брак], или говеенето за онзи, който е имал полово сношение през деня на месец Рамадан. Също така, който е дал клетва, че ще говее последователно дни, трябва да я изпълни.  Съществува също така и друг вид говеене, което не трябва да бъде в последователни дни, както е при отговяване када’а на пропуснати дни от Рамадан, говеенето през десетте дни, за онзи който не заклал курбан за Байрама, говеенето като откуп за неизпълнена клетва (кефарет ямин), говеене за нарушаване условията на ихрам (съгласно най-правилното мнение), и говеенето за изпълнение на обещанието, в случай ако някой не е имал намерение да говее в последователни дни.

7) Доброволното говеене допълва пропуските на задължителното говеене. Примери за доброволно говеене са говеенето в Ашуре, Арафат, Аййам ал-Бид (13,14,15 число от месеца), понеделниците и четвъртъците, шестте дни от месец Шаввал и говеенето през по-голямата част на месеците Мухаррам и Шабан.

8) Недопустимо е да се определя за говеене петък (ал-Бухари, Фатх ал-Бари, 1985) или да се говее в събота, ако това не е задължително говеене (сведен от ат-Тирмизи, 3/111)- има се предвид отделяне без основание. Недопустимо е да се говее цял живот или да се говее два или повече дни без прекъсване между тях. Категорично забранено харам е да се говее в дните на двата Байрама или дните Аййам ат-Ташрик, това са дните 11,12,13 число на месец Зу ал-Хидджа, защото това са дни за ядене, пиене, споменаване и възхвала на Аллах, но е позволено за онзи, който не е принесъл курбан, т.е. да говее в дните Аййам ат-Ташрик в Мина.

 

Как се определя начало на месец Рамадан?

 

9) За начало на месец Рамадан указва появата на нова луна, или изпълването на тридесет дни от месец Шабан. Всеки, който е видял появата на нова луна или е чул за това от достоверен източник, е длъжен да говее.

Използването на изчисления за определение на началото на месец Рамадан е нововъведение, тъй като хадис от Пророка салляллаху алейхи ве селлем, ясно гласи: “Говейте, когато видите (новата луна) и разговявайте, когато я видите!”

Ако достигнал зрелост, здрав, правдив и надежден мюсюлманин, който има добро зрение, е видял новата луна с очите си, е длъжен да оповести за това и да започне говеенето.

 

Кой е длъжен да говее?

 

10) Говеенето е задължение за всеки пълнолетен, със здрав разум, с постоянно местоживеене мюсюлманин и мюсюлманка, които са способни да говеят. Жените не трябва да имат нищо от рода на хайд (менструация) или нифас (след родово кръвотечение), забраняващо да се говее. Смята се, че човек е достигнал пълнолетие, когато е на лице едно от следните три неща: отделяне на семенна течност (сперма), насън или наяве, окосмяване около интимните части, и достигане на петнадесет години. В случая с жените, това са месечното кръвотечение (менструация), когато девойката достигне възрастта, в която протича менструалния цикъл, тя е длъжна да говее, дори и да не е навършила десет години.

11) Необходимо е децата ако са в състояние да бъдат обучавани на говеене след като са навършили седем години. Някои учени са казали, че детето може да бъде нашляпано, когато е десетгодишно и не говее, както е в случая със задължителната фард молитва намаз. (виж ал-Мугни 3/90). Детето ще бъде наградено за говеенето, а родителите му, за неговото правилно възпитание и добро наставление.

От ар-Рубай Бинт Муаввиз радияллаху анха, се предава, че по време на говеене в Ашуре и след това за Рамадан, когато говеенето е станало задължително: “Ние карахме своите деца да говеят, и правихме за тях кукли от вълна. Ако някое дете започваше да плаче и да иска храна, ние му давахме тази кукла, за да се заиграе докато настъпи времето за разговяване ифтар.” (ал-Бухари, Фатх 1960).

Някои хора не смятат за важно да говорят на своите деца, че е нужно да говеят; а в действителност, детето може да се увлече по говеенето и да има сила да говее, но бащата или майката му говорят да не говее, изпитвайки така наречената “жалост” към него. Те не осъзнават, че истинската жалост и състрадание се състоят в това, да уговарят детето им да говее.

Всевишният Аллах е казал: О, вие, които повярвахте! Пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Пазят го строги и сурови меляикета, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели./66:6/

Допълнително внимание трябва да бъде отделено на проблема с говеенето на девойката, когато тя току-що е достигнала зрялост, защото тя може би ще говее, когато е в менструален цикъл, стеснявайки се от околните, и после няма да отговее пропуснатото.

12) Ако неверник кафир приеме Исляма, или дете стигне пълнолетие, или загубилия разума си се поправи и върне разума си през деня на говеенето, те са длъжни да говеят през остатъка от този ден, защото от този момента нататък задължението им за говеене се отнася и за тях, и не са длъжни да  отговяват пропуснатите дни.

13) Загубилите разума си не отговарят за своите постъпки (постъпките им не се записват), но ако човек загуби разума си по някое време и после възвърне разума си в друго време, е длъжен да говее по времето когато е с разум си, и когато e със загубен разум, той е освободен от говеенето. Ако той загуби разсъдъка си по време на говеене, то това не нарушава говеенето му, така, както е в случаите при загуба на разум заради болест или някаква друга причина, защото той е имал намерение да говее, когато е бил с разума си (Меджалис Шахр Рамадан. Ибн Усеймин стр.28). Същото се отнася и за епилептиците.

14) Ако някой умре по време на месец Рамадан, то нито за него, нито за близките му остава “дълг” относно оставащите дни от месеца.

15) Ако някой не знае, че да се говее през месец Рамадан е задължително фард, или, че в дневно време през този месец да се яде, или да има полови контакти е строго забранено харам, съгласно болшинството учени такова извинение е приемливо. Това е подобно на случаите с приелите Исляма, живеещите в Дар ал-Харб (не мюсюлмански земи), и израсналия сред неверниците мюсюлманин. Но ако човек е бил между мюсюлмани и е имал възможност да попита, то тогава за него няма извинение.

 

Говеенето при пътниците

 

16) Позволено е при определени условия, говеенето на пътника да бъде прекъснато. Пътя трябва да бъде достатъчно дълъг или изобщо да се смята за пътешествие (въпреки че има известно различие между учените по този въпрос), и трябва да бъде зад пределите на града и покрайнините му. Болшинството учени са забранили на пътник да разговява до пълното напускане на града. Намиращия се в пределите на града се смята за човек с постоянно местопребиваване муким, и той извършва молитвата намаз без съкращенията каср.

Всевишният Аллах е казал: Който от вас се окаже в този месец, той е длъжен да говее през него..“/2:185/

По време на своето пътешествие, човек не трябва да преследва греховни цели (съгласно мнение на болшинството учени), или целта му да не е отърваване от говеенето.

17) На пътника е позволено да разговее, съгласно единодушното мнение на имамите от мюсюлманската общност Умма, независимо от неговото физическо състояние и сложността на пътешествието. Това означава, че дори неговият път да е лек и да не го затруднява, на пътника е разрешено да не говее и да извършва своите молитви намаз със съкращението каср. (Маджму ал-Фатава, 25/210).

18) Който е решил да извърши пътуване през месец Рамадан, не трябва да има намерение да разговява, докато той действително не започне своето пътуване, защото може да се случи така, че нещо да му попречи да извърши пътуването. (Тефсир ал-Куртуби, 2/278).

Пътникът не трябва да разговява, докато не напусне населените райони на своя град. След като премине границите на града или населеното място, пътника може да разговее. Така е и когато пътникът лети. Когато самолетът излети и премине границите на населеното място, пътникът може да разговее. Ако летището е извън града, то пътника може да разговее там, но ако летището е в града или в покрайнините му, то пътника не трябва да разговява на летището, защото все още не е напуснал пределите на населеното място.

19) Ако слънцето вече е залязло и пътникът е извършил разговяването ифтар на земята, след което самолета излети, и той пак види слънцето, то ифтара му е действителен и говеенето пълно, и няма основание за повторни действия на поклонението ибадат. Ако самолетът е излетял преди залеза на слънцето и пътника иска да довърши говеенето си за този ден по време на пътя, той не трябва да разговява, докато не види залеза на слънцето, където и да се намира той във въздуха. На пилотът не е позволено да спуска самолета на по-ниско от точката, където слънцето не може да се види, само заради разговяване, защото това ще се смята за хитрост, но ако пилота спуска самолета, ръководейки се от съображения свързани с пилотажа, и в резултат на това диска на слънцето изчезне, тогава пътника може да разговее. (От устна фетва на Ибн Бааз).

20) Който пристигне в населено място с намерение да остане там повече от четири дни, е длъжен да говее, съгласно мнение на  болшинството учени. Ако човек пътува зад граница, за да учи с месеци или години, то съгласно болшинството учени, включително и четирите имама, той се разглежда като човек с постоянно местопребиваване муким, което означава, че е длъжен да говее и да изпълнява молитвата намаз в пълен обем. Ако пътникът преминава през населено място, което не е негов роден край, той не е задължен да говее, докато не остане да пребивава там повече от четири дни, а след този срок говеенето му става задължително, защото пътника попада в нормата на задължителните действия, тъй като се смята за човек с постоянно местопребиваване муким. (Фатава Да’ва Ибн Бааз 977).

21) Който започне да говее, когато се смята за човек с постоянно местопребиваване муким,след това излезе на път през деня, може да прекрати говеенето, защото Аллах е разрешил на извършващите всякакво пътуване да разговеят. Всевишният Аллах е казал: “А който от вас е болен или на път, то нека ­ да отговее пропуснатото в други дни.”/2:185/

22) Позволено е на човек да разговее, чиято работа обикновено е свързана с пътувания в полза на мюсюлманите, дори ежедневни, такъв като куриера (а така също таксиметровите шофьори, пилотите и персонала на самолета), те следва да отговеят на када’а пропуснатите през месец Рамадан дни в друго време. Същото се отнася и за моряците, които имат дом на сушата; но ако те имат семейство и всичко необходимо на кораба, и постоянно пътуват, тогава не им е позволено да прекратят говеенето и да извършват молитви намаз със съкращението каср. Ако бедуините пътуват от своите зимни местопребивавания към летните, или обратно, на тях им е позволено да прекратят говеенето и да съкращават молитвата по време на спирките, но ако се установят на постоянните си местопребивавания муким, са длъжни да не прекъсват говеенето и да не съкращават молитвата дори ако следват стадата си. (виж Маджму Фатава Ибн Теймийа, 25/213).

23) Ако пътникът е пристигнал някъде през деня, то относно задължителността на неговото говеене съществуват известни разногласия сред учените. (Маджму Фатава, 25/212). Но във всеки случай, е желателно за него говеенето да продължи, проявявайки уважение към този свещен месец, и е длъжен да отговее на када’а този ден по-късно, независимо дали е прекратил да яде и пие след пристигането или не.

24) Ако пътникът започне да говее през Рамадан в един град, след това извърши пътуване в друг град, където месец Рамадан е настъпил по-рано или обратно, то в този случай е длъжен да се ръководи от местното разписание за говеене и разговяване. Това е така защото е длъжен да завърши Рамадан само тогава, когато те завършват Рамадан, дори ако това да означава, че той ще говее повече от тридесет, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Говейте в деня, когато всички говеят и разговявайте в деня, когато всички разговяват!”

Това означава, че ако се е случило така, щото броя на дните за говеене на пътника са по-малко от двадесет и девет, той е длъжен да отговее пропуснатото след Байрама, тъй като лунния (хиджри) месец може да е равен или на двадесет и девет или на тридесет дни. (От Фатава аш-шейх Абд ал-Азиз Ибн Бааз: Фатава ал-Сиям, Дар ал-Уатан, 15-16)

 

Говеенето за болните

 

25) Всяка болест, която предизвиква на човек чувството на  неразположение, той може да не говее. Основание за това е казаното от Всевишния Аллах: “А който от вас е болен или на път, то нека ­ да отговее пропуснатото в други дни.”/2:185/

Ако болестта обаче е несериозна, като кашлица или главоболие, то това не може да бъде причина за прекъсване на говеенето. Ако има медицинско потвърждение или човека знае от своя личен опит, или пък той смята, че говеенето може да усложни неговата болест или да забави оздравяването му, то на него му е позволено да не говее; нещо повече, говеенето за него тогава става нежелателно мекрух. Ако човекът е сериозно болен, той не трябва от предишната нощ да има намерение за говеене през деня, дори и да съществува възможност за оздравяване на сутринта, защото на разглеждане подлежи положението на болния в текущия момент.

26) Ако говеенето предизвиква у човека загуба на съзнание, то той е длъжен да прекрати говеенето и да го отговее по-късно на када’а. (ал-Фатава, 25/217). Ако човек загуби съзнание през деня и дойде в съзнание преди залеза на слънцето магриб или след това, то неговото говеене все още е действително, при условие че той е говял от сутринта; ако той е в безсъзнание между утринната зора феджър до залеза магриб (между сабах и акшам), тогава неговото говеене е недействително, според болшинството учени. Задължително за човекът, загубил съзнание, е отговяването на пропуснатото на када’а, независимо, колко време е бил в безсъзнание, според болшинството учени. (ал-Мугни ма’а аш-Шарх ал-Кябир, 1/412, 3/32, ал-Маусу’а ал-Фикхия ал-Кувейтия, 5/268).

Някои учени са издали фетва за това, че човек, който е загубил съзнание или е приел сънотворни таблетки или е в обща анестезия, излизащ от курса на лечение, и е загубил съзнание за три или по-малко, е длъжен да отговее на када’а пропуснатото по-късно, защото той се разглежда като онзи, който е заспал; ако той е в безсъзнание повече от три дни, той не трябва да отговява на када’а пропуснатото по-късно, защото той се разглежда като загубил разума си. (от устните фетви на шейх Абд ал-Азиз Ибн Бааз).

27) Ако човек почувства силен глад или жажда, и се страхува, че може да умре или някои от неговите органи могат непоправимо да се повредят, и това е сериозно, той може да прекрати говеенето и по-късно да отговее пропуснатото на када’а, защото запазването на живота е задължително. Но не е позволено да се прекратява говеенето, заради понасяне на неудобство или заради чувство на умора, или заради страх от въображаеми болести. На хората, работещи тежък физически труд не е позволено да прекратяват говеенето си, и те са длъжни да имат намерение ният за говеене от нощта за следващия ден. Ако те не могат да прекратят работата и се опасяват за някакво нараняване, което може да им се слу     чи по време на производството през деня, или се сблъскат с някакви екстремални трудности, които ги принуждават да прекъснат говеенето си, тогава са длъжни да прекратят говеенето и да отговеят пропуснатото по-късно на када’а. Работниците от сферата на тежкия физически труд, такива като металурзите, леяри и добива на чугун и стомана, са длъжни да изменят своя работен график, за да работят през нощта, или да си вземат отпуска по времето на месец Рамадан дори ако се налага могат да излязат в неплатен отпуск. Ако това е невъзможно, те са длъжни да си търсят друга работа, където биха могли да съвместяват своите религиозни и мирски задължения. За онзи, който се бои от Аллах, Той ще стори изход, и ще му даде препитание, оттам откъдето не е предполагал.” (Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/233,235).

Изпитите на студентите не могат да бъдат извинителна причина за прекъсване на говеенето по време на месец Рамадан. На студентите не е позволено да се подчиняват на своите родители в съвета им да прекъснат говеенето си, заради изпитите, защото не може да има подчинение на създанията, ако то води до неподчинение на Създателя. (Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/241).

28) Болният, който се надява, че ще оздравее, е длъжен да изчака, докато не му стане по-добре, и след това трябва да отговее пропуснатото на када’а; за него не е достатъчно само да нахрани бедняк. Страдащият от хронично заболяване и изгубилия надежда за оздравяване, а така също престарелите хора, които не са в състояние и нямат сила да говеят, са длъжни за всеки пропуснат ден [като изкупление фидия] да нахранят бедняк с половин са’а от разпространената храна в тяхната страна. (Половин са’а е приблизително равна на един и половина килограма от ориз). Разрешено е това [изкуплението фидия] да го направят едновременно за един ден в края на месец Рамадан, или да хранят един бедняк всеки ден. Решението[изкуплението фидия] за храненето на бедняк е взето от текст на айет в Свещения Коран, и затова не бива да се заменя с даването на пари. (Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/198)

Ако болният не говее по време на месец Рамадан, очаквайки да оздравее, за да отговее пропуснатото на када’а, след това открие, че неговата болест е хронична, той е длъжен да нахрани бедняк за всеки пропуснат ден. (От фетвите на шейх Ибн Усеймин).

Ако човек очаква да оздравее от болестта си и има надежда да се поправи, но умре, то нито за него, нито за роднините му остава нещо за изпълнение. Ако болестта се смята за хронична, така че болният да не може да говее и трябва да храни бедняк за всеки пропуснат ден, но след известно време с напредъка в съвременната медицина се намери средство или лекарство за лечение, което той може да използва и се излекува, тогава той не е длъжен да отговява пропуснатите дни, защото той е правил онова, което е бил длъжен да прави към момента на своето състояние. (Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/195).

29) Ако човек е болен, след това оздравее и е в състояние да отговее пропуснатите дни на када’а, но не го прави, защото умира, тогава трябва да се вземат пари от  имущество за да се нахрани бедняк за всеки пропуснат ден. Ако някой от неговите роднини пожелае да отговее вместо него пропуснатите дни, тогава това е допустимо, защото е предадено в двата сборника “ас-Сахих”, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който умре, и има задължение да отговява [пропуснати дни], нека неговите роднини ги отговеят вместо него “ (от Фатава ал-Леджна ад-Даима, раздел Даав’а, 806).

 

Говеенето за възрастните, неспособните и изнемощелите

 

30) Неспособните, изнемощели и възрастни хора, които са загубили своята сила и с всеки изминат ден стават все по-слаби, приближавайки се до смъртта, не трябва да говеят и на тях им е позволено да не говеят, при условие, че говеенето ще им бъде изключително трудно. Ибн Аббас радияллаху анхума, коментирайки айета: А за които говеенето е трудно, следва да дадат­ откуп, като нахранят бедняк.”/2:184/, е казал, този айет не е отменен. Това се отнася за старите мъже и жени, които не могат да говеят, затова са длъжни да хранят бедняк всеки ден. (ал-Бухари, Китаб ат-Тефсир, Бааб Айамен Ма’дудат)

Тези, които са достигнали пределна възраст и мислите им са в безпорядък [старческо слабоумие], не са длъжни да говеят, и семействата им не трябва да правят нищо, заради тях, защото от такива хора отпада отговорността за делата им. Ако по някое време те са с разума си, а в друго са объркани [изпаднат в старческо слабоумие], то те трябва да говеят, когато са наред, и не са длъжни да говеят, когато са объркани. (виж. Меджалис Шахр Рамадан, Ибн Усеймин, стр. 28)

31) На онези, които се сражават с врага или са обградени от него, и ако говеенето ще ги омаломощи толкова, че те няма да могат да се сражават, им е позволено да прекъснат говеенето си, дори ако не са на път. Ако им се наложи да прекратят говеенето си преди битката, те могат да го сторят.

Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, веднъж преди битка е казал на своите сподвижници: “На сутринта ви предстои да се срещнете с вашия враг и прекъсване на говеенето ще ви направи по-силни, затова разговейте!” (Муслим, 1120, Абд аль-Баки. Това също е поддържано от шейх ал-Ислям Ибн Теймийа. Учените на Шам са публикували  тази фетва във връзка с монголо-татарското нашествие).

32) Ако причината за прекратяване на говеенето е очевидна, като болест например, то болният може да яде и пие открито, но ако причината е скрита, като менструален цикъл например, то по-добре е да се яде и пие тайно, за да не се навлече гнева и излишни обвинения.

 

Намерението нийет по време на говеенето

 

33) Намерението нийет е необходимо условие, както за  задължителното говеене фард, така и за другите видове обезателно говеене, такива като изпълнение за пропуснати дни када’а и изкуплението кефарет, защото Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Няма говеене за онзи, който не е възнамерил [който няма нийет] да говее от предишната нощ.” (Абу Дауд, 2454. Редица учени, такива като ал-Бухари, ан-Наса’и, ат-Тирмизи и др. смятат че този хадис е във форма маукуф [т.e. в такава редакция на хадиса, когато в неговата съдържателна част се свеждат не словата на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, непосредствено, а чрез изказвания на сподвижниците, основаващи се на словата и постъпките на Пророка салляллаху алейхи ве селлем. – Бел. на преводача] виж Талхис ал-Хубайр, 2/188)

Намерение нийет може да бъде изявено във всеки момент на нощта, дори това да е станало непосредствено преди началото на утринната зора феджър. Намерението нийет означава решимост в сърцето да се направи нещо. Произнасянето на намерението нийет на глас е нововъведение бид’а (непозволено нововъведение), и всеки, който знае, че утре ще бъде един от дните на месец Рамадан и желае да говее, е длъжен да изяви намерение за говеене. (Маджму Фатава шейх ал-Ислям, 25/215). Ако човек има намерение да разговее през деня, но не го стори, то съгласно най-вярното мнение на учените, неговото говеене остава действително; той е подобен на човекът, който е възнамерявал да каже нещо по време на молитвата намаз, но не го е сторил. Някои учени смятат, че в този случай говеенето е нарушено, защото намерението е изчезнало, и за да се избегнат грешките той следва по-късно да отговее на када’а този ден. Що се отнася до вероотстъпничеството муртад, то анулира намерението безспорно.

Човекът, говеещ в месец Рамадан няма нужда да повтаря намерението си всяка вечер в течение на целия Рамадан; за него е достатъчно да има намерение за говеене преди началото на месеца. Ако намерението нийет е прекъснато, за да се прекрати говеенето, заради пътуване или болест, то тогава човека е длъжен да възобнови своето намерение за говеене, след като основанието за прекъсване на говеенето повече не действа.

34) Изявление на намерението нийет в нощта преди говеенето не е общо условие за доброволното допълнително говеене нафиле, защото в хадис предаден от Айша радияллаху анха, се казва: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, веднъж влезе при мен и каза: “При вас има ли нещо (за ядене)? Ние казахме: “Не.”, “Тогава аз ще говея ” (Муслим, 2/809, Абд ал-Бааки).

Но в случаите с особените доброволни видове говеене, такива като говеенето в дните Арафат и Ашуре, за да не се сбърка, по-добре да се изяви намерението ниет от предишната вечер.

35) Ако човек започне обезателен вид говеене, като отговяването на када’а за пропуснатото през месец Рамадан, или за изпълнение на обещание незир, или говеене като акт на изкуплението кефарет, той е длъжен да завърши говеенето си, и не му е позволено да го прекъсва, ако няма сериозно основание за това. В случаите с доброволното говеене нафиле, “Човек, говеещ доброволно решава по свой избор, дали да завърши говеенето си до край, или да разговее” (Ахмед, 6/342), дори да няма причина за разговяване.

“Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е ставал сутрин като говеещ, а след това е приемал храна.” (Сахих Муслим, предадено по история за ал-Хайс, като му подарили храна, когато бил в дома на Айша; 1154, Абд ал-Баки).

Ще бъде ли обаче възнаграден онзи, който вече е разговял безпричинно и за времето прекарано в говеене? Някои учени казват, че той няма да бъде възнаграден (ал-Маусуат ал-Фикхия, 28/13), затова ще бъде по-добре за говеещия доброволно да завърши своето говеене, ако няма съществена и принудителна причина за прекратяване на говеенето.

36) Който разбере непосредствено след изгрева на утринната зора феджър, че месец Рамадан е започнал, той е длъжен да прекъсне с яденето и пиенето през останалата част на деня, и е длъжен да отговее на када’а по-късно този ден, според мнението на болшинството учени, Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Няма говеене онзи, който от вечерта не е имал намерение да говее. “ (Абу Дауд, 2454).

37) Ако затворник или пленник узнае, че месец Рамадан е започнал, или види появата на нова луна, или на него му е казано от правдив човек за това, то той е длъжен да говее. Ако той не знае, кога започва месец Рамадан, е длъжен да се опита сам за себе си (чрез иджтихад) да определи това и да постъпи в съответствие с онова, което смята за най-вероятно. Ако по-късно разбере, че говеенето му е съвпаднало с Рамадан, то това се смята за действително, съгласно мнението на болшинството учени, и ако говеенето му е започнало след началото на Рамадан, това също се смята за действително, съгласно мнението на повечето от учените, но ако говеенето му е започнало преди да настъпи месец Рамадан, то това вече е неприемливо, и той е длъжен да отговее на када’а. Ако част от говеенето му съвпадне с Рамадан, друга част не, то при тази ситуация за действителни се смятат дните, съвпаднали с месец Рамадан и настъпилите след завършването на месеца дни, които той е говял преди началото на Рамадан, по този начин се анулират. В случай че точните дати за начало и край на месец Рамадан така и не се изяснят, то говеенето може да се смята за действително, защото той е направил всичко, което е могъл по силите си, и Аллах не възлага на душата нищо, освен възможното за нея. (ал-Маусуат ал-Фикхия, 28/84).

 

Кога започва и кога завършва говеенето?

Ифтар и Имсак

 

38) Когато диска на слънцето напълно изчезне, говеещият е длъжен да разговее, без да обръща внимание на червеното зарево, оставащо на хоризонта, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато оттам се появи нощта и денят изчезне оттам, и слънцето залезе, говеещия трябва да разговее.” (ал-Бухари, ал-Фатх, 1954, указано в Маджму ал-Фатава, 25/216).

Според Сунната е препоръчително да се избързва с разговяването ифтар. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е извършвал вечерната молитва акшам намаз, докато не разговее, дори това да е било с глътка вода. (ал-Хаким, 1/432, ал-Силсиля ас-Сахиха, 2110).

Ако говеещият не може да намери нищо за разговяване, той е длъжен с намерение в сърцето си да разговее, а не да си смуче палеца, както някои хора правят. Говеещият трябва да се пази от разговяване преди установеното време за ифтар, защото “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е видял хора, окачени за своите жили с разкъсани кървящи устни, и когато попитал за тях, му казали, че това са тези, които са разговявали преди да настъпи времето за ифтар.” ( Достоверен хадис според Ибн Хузейма, 1986, и в Сахих ат-Таргиб,1/420). Който е убеден или смята, по всяка вероятност, че има съмнение, за това че е  разговял преди залеза магриб, е длъжен да отговее на када’а този ден, защото за основа се смята скриването на деня. (Фатава ал-Леджна ад-Даима 10/2870)

39) Когато настъпи утринната зора феджър, това е бяла светлина, проникваща на хоризонта от изток, говеещият трябва да прекрати веднага с храната и пиенето, независимо дали е чул или не езан. Ако той знае, че муеззинът вика езан на разсъмване, той е длъжен да спре с храната и пиенето, веднага щом чуе езан, но ако муеззина вика езан преди утринната зора феджър, той може да продължи да яде и пие. Ако говеещият не знае за обичайното поведение на муеззина, или има различия между муеззините, и говеeщия не може да определи за себе си времето на феджър, както това често се случва в градовете, поради осветяване и здания, той следва да се обърне към печатните разписания, ако те са основават на правилни изчисления.

Твърдението, че за да се избегне грешка, трябва да се спре с яденето и пиенето десет минути преди да настъпи утринната зора феджър, е нововъведение бид’а. Някои разписания имат отделна графа за “имсак” (прекратяване на ядене и пиене) и отделна графа за феджър, но това противоречи на шерията.

40) Мюсюлманите, живеещи в градове, където има ясно редуване на деня и нощта на всеки двадесет и четири часа, са длъжни да говеят, докато съществува различаване между деня и нощта. В някои местности няма различаване между деня и нощта и мюсюлманите там са длъжни да говеят съгласно разписанието на най-близкия град, където има ясно различаване на дена и нощта.

 

Неща, нарушаващи говеенето

 

41) Освен месечният менструален цикъл хайд и след родовото кръвотечение нифас съществуват други неща, които се разглеждат като нарушаващи говеенето, но само при наличието на минимум едно от трите условия: А) Ако човек знае, че той нарушава говеенето, а не е невежа; Б) Ако той осъзнава, какво прави и не е забравил, че говее; В) Ако той върши това по своя воля без принуда.

Сред нещата, нарушаващи говеенето има действия, включващи в себе си отделянето на вътрешна течност, такива като полово сношение, повръщане, менструация и кръвопускане, както и действия, включващи в себе си поглъщане на храна и течности. (Маджму ал-Фатава, 25/148)

42) Сред нещата, нарушаващи говеенето, които се класифицират като храна и питиета, са такива като приема на лекарства и таблетки за орална употреба, или инжекции от хранителни добавки или преливане на кръв.

Инжекциите, които се дават не да заменят храната и течностите, а се използват за планомерно лечение, като пеницилина и инсулина, или тонизиращо средство или ваксина, не нарушават говеенето, независимо дали са слагат мускулно или венозно. (Фатава Ибн Ибрахим, 4/189). Но за да се избегнат грешките, всички тези инжекции трябва да се слагат през нощта.

При хемодиализа, когато кръвта се изтегля, филтрира и “пречиства” и се връща обратно, обогатена с химически препарати или хранителни добавки, като захари и соли, то се счита, че говеенето се нарушава. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/190)

Съгласно най-вярното мнение, клизмите, капките за очи, капките за уши, ваденето на зъби и лечението на рани не нарушават говеенето. (Маджму Фатава шейх ал-Ислям, 25/233,25/245).

Използваните за инхалации при астма кислородни маски не нарушават говеенето, защото сгъстения газ, влизащ в дробовете не се смята за храна и потребността от него е постоянна в Рамадан и през останалото време.

Даването на кръв за анализ и изследвания не нарушава говеенето и се смята за позволено по силата на необходимостта. (Фатава ад-Да’ва: Ибн Бааз,979).

Лекарствата, като средства за гаргара не нарушават говеенето, при условие че не се гълтат. Ако някой си пломбира зъб и почувства привкус в гърлото, то това не нарушава говеенето. (от устните фетви на шейх Абд ал-Азиз Ибн Бааз).

 

Следните неща НЕ заразвалят говеенето:

‐ Промивка на ушите, капките за нос или назалните спрейове, ако се избягва гълтането, когато стигнат до гърлото.

‐ Таблетки, които се поставят под езика, за лекуване на ангина и стенокардия или гръдна жаба, ако се избягва гълтането, когато стигнат до гърлото.

‐ Нещо, което е поставено във влагалището, като вагинална свещичка, помпичка за вагинална промивка, влагалищна тръбичка лапароскоп или палец с цел медицинска експертиза.

‐ Поставяне на хормонален контрацептив, лапароскоп или спирала в матката.

‐ Поставяне на уретрален катетър в пикочния канал на мъж или жена, лапароскоп, оцветяващо вещество за диагностично изображение, лечение или за промиване на пикочния мехур.

‐ Пробиване на зъб, вадене на зъб, почистване на зъбите, използването на мисвак, или четка за зъби, ако се избягва гълтането, когато нещо достигне до гърлото.

‐ Жабуркане, гаргара или използването на пулвелизатор с лекарство за локално приложение в устата, ако се избягва гълтането, когато нещо достигне до гърлото.

‐ Подкожните, мускулните или венозните инжекции и системи. Тук се изключват използваните за обезпечаване на хранителни добавки.

‐ Кислород.

– Анестезиологични газове, ако не ги дават на пациента като хранителни разтвори.

‐ Лекарствени средства и химически препарати, проникнали през кожата, като кремове, мазила и гелове.

‐ Поставяне на катетър или абокат във вените за диагностика, обработване на кръвоносните съдове, за лекуване на сърцето и другите органи.

‐ Използването на лапароскоп (инструмент, използван в хирургията, който се поставя в коремната област през малък разрез), за да се изследва перитонеума (мембрана, ципа, която покрива голяма част от вътрешните органи в коремната кухина) или да се извърши операция.

‐ Взимането на биопсия от черния дроб или другите органи, което не е съпроводено с даването на тинктури или други разтвори.

‐ Гастроскопия или ендоскопско изследване, ако не се използва вкарване на хранителни разтвори или други питателни вещества.

‐ Вкарването на всякакъв инструмент или лекарствено средство за лечение до главния мозък или гръбначния стълб.

43) Всеки, който преднамерено яде и пие през деня в месец Рамадан без уважителна причина, извършва огромен грях  (кабира), и е длъжен да се разкае искрено, и по-късно да отговее на када’а този ден. Ако той е нарушил говеенето си с приемане на забранени харам неща, като пиене на алкохол, то това увеличава неговия грях. При всички случаи, той е длъжен искрено да се покае и да говее повече допълнително нафиле, както и да извърши повече допълнителни поклонения, за да избегне разрив и намаление в записването на задължителните си постъпки, и може би Аллах да приеме неговото покаяние.

44) “Ако говеещия е забравил и е ял и пил, нека продължи своето говеене, защото Аллах го е нахранил и го е напоил.” (ал-Бухари, Фатх,1933).

Съгласно друг вариант на този хадис, “Той не е длъжен да отговее на када’а, нито пък да дава изкупление кефарет.”

Ако някой види говеещ, че яде, защото е забравил за говеенето си, е длъжен му напомни, защото в айета е казано:“… И си помагайте един другиму в праведността и благочестивостта…”/5:2/, и в хадис е споменато, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако забравя, напомнете ми!”; а така също и съгласно принципа, че (порицанието мункар) лошата постъпка, трябва да бъде поправена. (Меджалис Шахр Рамадан, Ибн Усеймин, стр. 70)

45) Онези, които трябва да прекъснат говеенето си, за да спасят живота на някой в опасност, могат да прекъснат говеенето си и по-късно да отговеят този ден на када’а. Това се прилага, когато някой се дави или е необходимо да се гаси пожар.

46) Ако човек е длъжен да говее, но той не нарочно е имал полово сношение през деня в месец Рамадан, по собствено желание, когато двата интимни органа (гениталии) взаимно се докоснат и главичката на пениса влезе във влагалището, то говеенето му се прекъсва, независимо дали е имало еякулация (изхвърляне на семенна течност) или не, и говеещият е длъжен да се покае. Той следва да говее през останалата част от деня и е длъжен да отговее на када’а по-късно този ден ида даде за изкупление кефарет, защото в хадис изложен от Абу Хурейра радияллаху анху, се казва: “Когато седяхме с Пророка алейхи саляту ве селям, дойде един човек и каза: “О, Пратенико на Аллах! Аз съм погубен!” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попита: “Какво се е случило с теб?” Той каза: “Бях в интимна близост с жена ми, независимо че говея. “ Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, каза: “Имаш ли роб, който да освободиш? ” Той отговори: “Не”. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попита: “Ще можеш ли да говееш два месеца подред?” Той каза: “Не” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попита: “Имаш ли с какво да нахраниш шестдесет бедняка?” Той отговори: “Не…” (ал-Бухари, Фатх, 4, номер 1936).

Това правило се прилага в случаите на прелюбодеяние (зина), хомосексуализъм (ливат) и осъществяването на полов контакт между животни и хора (зоофилия).

47) Ако говеещ иска да има полово сношение със съпругата си, но нарушава говеенето си, като първо е ял, то неговия грях е много по-сериозен, защото той нарушава светостта на месеца два пъти, с ядене и полов акт. При този случай, задължителността на изкуплението кефарет става още по-определено и хитруването му още по-пагубно. Той е длъжен искрено да се разкае. (виж Маджму ал-Фатава. 25/262).

48) Целувка, милувка, прегръдка, докосване и нееднократно разглеждане на съпругата или наложницата, ако мъжът може да се контролира, са допустими, защото в двата сборника “Сахих” се предава  от Айша радияллаху анха, че “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е целувал и прегръщал своите жени, когато е говеел, но той превъзходно е контролирал своята страст. “

Що се отнася до ал-хадис ал-кудси: “Той се отделя от жените, заради Мен”, това се отнася за половия акт.

Но ако човек се възбужда бързо и не е в състояние да се контролира, то тогава не му е позволено да целува или прегръща жена, защото това води до нарушаване на говеенето, защото той не е уверен, че ще избегне еякулация или полов акт. Всевишният Аллах в ал-хадис ал-кудси е казал: “И той оставя страстта си, заради Мен”.

Ислямският принцип според шерията е такъв, че това, което води до категорична забрана харам, то също е харам.

49) Ако човек има полов акт и утринната зора феджър е настъпила, то той е длъжен да прекрати половото сношение, и неговото говеене ще бъде действително, дори ако е имало еякулация след прекратяването на акта, но ако акта продължава след разсъмване, той е нарушил говеенето, и е длъжен да се покае искрено, да отговее този ден на када’а, и да даде кефарет за изкупление.

50) Ако настъпи утрото, а човека е в състояние джанаба (нечист след полов акт или полюция), това не влияе на говеенето му. На него или на нея им е позволено да закъснеят с пълното умиване гусль, след изгрева на слънцето, независимо дали това е следствие от полов акт или след менструация хайд, или нифас кръвотечение след раждането, но по-добре е да се побърза с пълното умиване гусль, за да се успее за молитвата.

51) Ако говеещия спи и има полюция, то това не нарушава говеенето му, съгласно консенсус между учените (иджма), и той следва да продължи с говеенето си.

52) Ако човек има отделяне на семенна течност през деня на месец Рамадан от нещо, за което няма сили да се въздържи, като докосване или непрекъснато гледане към жена, той е длъжен да се покае искрено пред Аллах и да говее останалата част на деня и по-късно да отговее на када’а. Ако човек започне да мастурбира, но след това се спре и не изхвърли семенна течност, той е длъжен да  се покае, но не трябва да отговява този ден на када’а по-късно, защото не имал изхвърляне на семенна течност. Говеещият е длъжен да страни от всичко, което може да провокира неговите страсти, и той е длъжен да отхвърля всяка лоша мисъл идваща му наум. Нещо повече, съгласно най-вярното мнение, ако има отделяне на течен секрет мази, то той не нарушава говеенето.

Отделянето на вади, гъсто лепкаво вещество, излизащо след уриниране, без чувство на сладострастие, не нарушава говеенето, и човек не е длъжен да взема гусль, но трябва да измие половите си органи  (истинджа’) и да вземе абдест. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/279).

53) “Който повърне непреднамерено, не е длъжен да отговее на када’а пропуснатото по-късно, но който специално предизвиква повръщане, е длъжен по-късно да отговее на када’а пропуснатото.” (Сахих хадис, сведен от ат-Тирмизи, 3/89).

Този, който предизвиква умишлено повръщане, чрез натискане с пръсти в гърлото, или чрез натиск на корема, или преднамерено като вдиша отблъскваща миризма, като гледа нещо, което предизвиква повръщане, е длъжен да си отговее на када’а пропуснатото.  Ако говеещият почувства, че аха да повърне, а след това му олекне, това не нарушава говеенето, защото то е извън неговия контрол, но ако повърнатото вещество стигне до устата и той го погълне обратно, това нарушава говеенето му. Ако говеещият почувства слабост в стомаха, не бива да спира позивите за повръщане, защото това може да му навреди. (Меджалис Шахр Рамадан, Ибн Усеймин, 67).

Ако говеещият преднамерено погълне нещо останало между зъбите му, или то е токова малко, че той не може да определи, че то е било там, или пък го изплюе, това се смята за част от слюнката и не нарушава говеенето. Но ако то е достатъчно голямо, за да бъде изплюто, той е длъжен да го изплюе. Ако го изплюе, тогава се смята за нормално, но ако го глътне, то нарушава говеенето му. (ал-Мугни 4/47)

Ако то може да се разтвори в устата, напълно или частично, и има вкус или сладост, то е забранено харам да се дъвче. Ако всяко подобно вещество достигне до гърлото и стомаха, то това нарушава говеенето.Ако човек изплюе водата, след като си е изплакнал устата, на говеенето му не може да повлияе никаква влажност или мокрота, която след това е останала, защото това е никак не е невъзможно да бъде избегнато. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/264)

Ако на говеещият са повредени венците или кървят след използването на мисвак, то не му разрешено да поглъща кръвта, той е длъжен да я изплюе. Ако някаква част от кръвта обаче проникне в гърлото случайно, непреднамерено, то няма повод за безпокойство. По същият начин, когато човек има позив за повръщане и то стига до гърлото, но после се спуска обратно в стомаха без негово намерение това да се случва, неговото говеене все още е действително. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/254).

Относно лигавата слуз, която изтича от носа и синусите, както и храчките идващи от гърдите и пречистването на гърлото е тя е преглътната преди да стигне до устата, това не нарушава говеенето, тъй като това е проблем, с който се сблъскват всички хора; но ако се погълне, след като е стигнала до устата, то това нарушава говеенето. Обаче ако тя се погълне непреднамерено, това не нарушава говеенето. (Фатава ал-Леджна ад-Даима,10/276).

Не се одобрява (мекрух е) да се пробва храната без това да е наложително, тъй като то подлага на риск нарушаването на говеенето. Примери за случаи, когато е необходимо да се пробва храната може да бъде сдъвкването на храната от майката за бебето, когато тя няма друг начин да го нахрани, или пък пробването на храната, за да се убеди, че тя не е развалена и пробване на храна при покупка.

Предава се с думи от Ибн Аббас радияллаху анхума, “Няма нищо лошо в пробването на оцета или нещо, което трябва да се купи.” (Този хадис е определен като надежден хасан в ал-Ирва ал-Галил, 4/86; виж ал-Фатх, разяснение на Баб Игтисал ас-Саим, Китаб ал-Сиям).

54) Използването на мисвак по всяко време на деня, дори мисвака да е пресен, е сунна за онзи, който говее. Ако говеещият използва мисвак и усети горчив или друг вкус от него, и глътне това, или изкарва мисвака от устата и види слюнка върху него, след това га слага обратно в устата и глътне слюнката, това не нарушава говеенето (ал-Фатава ас-Са’дийа, 245). Говеещият е длъжен да избягва онези видове мисвак, които съдържат в себе си разтворими вещества, такива, като зеления мисвак, или пък мисвак с вкусови добавки на лимон или мента. Говеещият е длъжен да изплюе и най-малкото парче, което се е отделило от мисвака в устата му. Той не трябва да го поглъща преднамерено, но ако това стане случайно, няма вреда в него.

55) Ако говеещият се наранил или страда от кръвотечение от носа, или случайно в устата му попадне вода или бензин, то това не нарушава говеенето му. Ако прах, дим или муха случайно попаднат в неговата уста, то това не нарушава говеенето. Също така и нещата, които е невъзможно да се избегнат при гълтане, като слюнка или прах от суха земя не нарушават говеенето. Ако човек събере достатъчно количество слюнка в устата, след това специално я погълне, то това не нарушава говеенето, съгласно най-вярното мнение. (ал-Мугни, Ибн Кудама, 3/106).

Ако сълзите попаднат в гърлото, или ако човек използва гел за коса или мустаци, или използва къна, а след това усети вкуса им в гърлото си, то това не нарушава говеенето. Използването на къна, сенки за очи или гелове не нарушава говеенето. (виж Маджму ал-Фатава, 25/233,25/245). Това също така се отнася и за кремовете, използвани за овлажняване и омекотяване на кожата. Няма нищо лошо във вдишването на благовония, използването на парфюмерия или ароматизирани кремове и т.н. Няма нищо лошо ако говеещият използва бахур, при условие, че той не го използва като средство за пушене. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/314).

По-добре е да не се използва зъбна паста през деня и да се отложи това за вечерта, защото тя има много силен привкус.(ал-Меджалис, Ибн Усеймин, стр. 72)

56) Желателно е по време на говеене да не се извършва процедурата хиджама кръвопускане. Съществуват различия в мнението по този въпрос. Ибн Теймийа рахимеху Аллах е смятал, че на който са му извършили кръвопускане, е нарушил говеенето си, а онзи, който го извършва не нарушава говеенето си.

57) Пушенето нарушава говеенето, и то не може да бъде оправдание за избягване на говеенето. И как може грехът да бъде оправдание?

58) Влизането във водата или увиването с влажни дрехи за прохлада не нарушава говеенето. Няма нищо лошо в обливането на главата с хладка вода, за да се избегне жегата и жаждата. Плуването не се одобрява, защото може да се наруши говеенето с гълтане на вода. Ако работата на говеещият е свързана с гмуркане и той е уверен, че в устата му няма да попадне вода, то в това няма нищо лошо.

59) Ако човек яде, пие или се съвкупява, мислейки, че още е нощ, след това осъзнае, че вече е настъпило утринната зора феджър, то в това няма никаква вреда, защото в айета ясно се указва за позволението на тези неща докато човек е уверен, че вече е настъпила утринната зора феджър.

Абдурраззак е предал чрез достоверен сахих иснад от Ибн Аббас радияллаху анхума: “Аллах ти е разрешил да ядеш и пиеш, докато у теб не остане никакво съмнение.” (Фатх ал-Бари, 4/135; Такова е и мнението на Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа, Маджму ал-Фатава, 29/263)

60) Ако човек разговее, мислейки че слънцето вече е залязло, а то още не е залязло,  то съгласно мнението на болшинството учени, той е длъжен да отговее този ден на када’а, защото тук принципа е такъв, че денят продължава, и че явното не може да бъде отхвърлено в полза на съмнителното. (Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа е считал, че човек в такава ситуация не е длъжен да отговява на када’а по-късно.)

61) Ако е настъпила утринната зора феджър, а храната или водата са още в устата, то учените са на едно мнение, че трябва да се изплюят, и това говеене ще бъде валидно. Това е подобно на правилото за онзи, който е забравил и яде или пие, а след това си спомня, че трябва да говее. Ако той побърза да изплюе храната или водата от устата си, то говеенето му ще бъде действително.

 

Правилата на говеене за жената

 

62) Жена, която е достигнала полова зрялост, но се стеснява да каже, и затова не говее, е длъжна да се покае искрено и да отговее пропуснатите дни на када’а, както и да нахрани бедняк за всеки пропуснат като изкупление кефарет за закъснението, ако настъпи следващия месец Рамадан, а тя все още не е компенсирала тези дни. Нейното положение е подобно на жената, която е говяла, когато е била в менструален цикъл и се е стеснявала от това, а след това не е отговяла пропуснатите дни. Ако жената не знае точно, колко дни е пропуснала, следва да говее, докато не бъде достатъчно уверена, че е отговяла пропуснатите дни, които не е компенсирала от предишния Рамадан, и за всеки ден трябва да даде кефарет за всеки ден. Това тя може да стори по време на говеенето или отделно, в зависимост от нейните възможности.

63) Омъжената жена може да говее само с разрешение на своя съпруг (с изключение в Рамадан), ако мъжа й си е в къщи, а ако той не е в къщи, а е на път, то разрешение не се иска.

64) Когато жена, която е в менструален цикъл, види бяло вещество, което идва от матката, след като цикъла завърши, посредством което жената разбира, че става чиста  тахира, тя е длъжна да изяви намерение ният от предишната вечер да говее и през следващия ден трябва да говее. Ако тя е в неведение относно своята чистота тахира, е длъжна да постави парче памук или нещо подобно, и ако то излезе чисто, е длъжна да говее; а ако започне отново да й тече кръв, то следва да прекрати с говеенето, тъй като това нарушава говеенето, докато не приключи менструалния цикъл. (Фатава ал-Леджна ад-Даима,10/154)

Ако кръвотечението продължи до акшам, а тя вече е говяла, като е имала намерение от предишната вечер, то говеенето й е действително. Ако жената чувства движение на менструалната кръв вътре в себе си, но тя излезе, след като слънцето залезе, то нейното говеене е действително и не се изискват компенсации. Ако месечното или след родовото кръвотечение спрат през нощта, и жената има намерение да говее, но изгрева идва преди тя да успее с пълното умиване гусль, то съгласно всички учени нейното говеене е действително. (Ал-Фатх, 4/148).

65) Ако жената знае, че нейния месечен цикъл ще настъпи утре, тя следва запази намерението си за говеене и да го продължи. Тя не трябва да прекъсва говеенето си, докато с очите си не види менструална кръв.

66) За жена в менструален цикъл е по-добре да остане в естественото си състояние и да е доволна от това, което Аллах е постановил за нея, и да не предприема никакви лекарства, за да предотврати кръвотечението. Тя е длъжна да бъде доволна, че Всевишният Аллах приема от нея това, че разговява по време на месечен менструален цикъл и след родово кръвотечение, и след това отговява на када’а тези пропуснати дни. Ето такива са били майките на правоверните и жените на предшествениците салаф. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/151). Нещо повече, има медицинско свидетелство, доказващо, че много неща, използвани за прекратяване на кръвотечението, в действителност са вредни, и много жени са пострадали от нерегулярните месечни цикли, които са резултат от това.

67) Кръвта при истихада ( не менструално вагинално кръвотечение) никак не влияе на говеенето.

68) Ако на бременна жена се случи да пометне в стадий на формиране на различните органи и членове, такива, като глава или ръка, то подобен случай се  случай се разглежда като след родово кръвотечение нифас, и жената не говее; ако обаче пометването е станало в ранните стадии на бременността, то жената се смята в състояние на истихада, и на нея се вменява говеенето. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/224).

Ако жената стане чиста след нифас преди да изтече четиридесетдневния срок, то тя следва да говее, да извърши пълното умиване гусль, за да изпълнява молитвата намаз. (ал-Мугни ма’а ал-Шахр ал-Кябир,1/360). Ако нейното кръвотечение се върне в течение на четиридесетдневния срок след раждането, то тя следва да прекрати говеенето, защото се смята, че все още е нифас. Ако кръвотечението продължава след четиридесетдневния срок, тя трябва да има намерение за говеене и да извърши пълното умиване гусль (съгласно мнението на болшинството от учените), и всяко кръвотечение след четиридесетдневния срок се смята за състояние на истихада, докато това не съвпадне с нейния месечен цикъл, тогава се смята за менструална кръв. Когато кърмачка говее през деня и през нощта види петно от кръв, а през деня е била чиста, то нейното говеене е действително. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/150).

69) Съгласно най-вярното мнение, жената, която е бременна или кърмеща, се разглежда като, онзи, който е болен, затова на нея й е позволено да не говее, като по-късно тя отговее само пропуснатите дни, без значение дали тя се опасява за детето или не.

Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах е облекчил задължението за говеене и част от молитвата намаз на пътника, и е облекчил задължението за говеене на бременните и кърмещите жени.” (ат-Тирмизи, 3/85, като е казал, че хадиса е надежден хасан).

Ако бременна жена говее и има някакво кръвотечение, то нейното говеене е действително; това изобщо не влияе на говеенето. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/225).

70) В случаят, когато жената е длъжна да говее и нейния мъж е имал полов акт с нея през деня на месец Рамадан със съгласието й, тогава правилото, прилагано към него, се отнася също така и за нея. Обаче ако той е принудил жена си за полов акт без съгласието й, тя е длъжна с всички сили да се съпротивлява, и не трябва по-късно дава кефарет за изкупление.

Ибн Акил рахимеху Аллах е казал: “Когато мъжът е извършил полов акт с жена си през деня в месец Рамадан, докато тя е спала, то жената не е длъжна да дава изкуплението кефарет.”

Но, за да няма грешка, тя е длъжна да отговее този ден по-късно на када’а. (Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа се е придържал към мнението, че това не обезценява изобщо нейното говеене).

Жената, която знае, че нейния мъж не може да се контролира, е длъжна да се държи далече от него и през деня да не се разкрасява.

Жената е длъжна да отговее на када’а, онези дни, които е пропуснала през Рамадан, дори ако го прави без знание на съпруга си. Това не е условие за обезателното говеене на жена, когато се изисква разрешение на съпруга й. Ако жената започне да говее на када’а задължително ваджиб говеене, не й е позволено да прекрати говеенето, освен ако има законова причина. На нейният мъж не е позволено да я кара да разговява, когато тя говее на када’а пропуснат ден; на него не му е позволено да има полов акт с нея, и тя не бива да му се подчинява. (Фатава ал-Леджна ад-Даима, 10/353).

В случай на доброволно говеене, на жената не е позволено да започва задължителното говеене без разрешение на мъжа й, ако той е до нея (в къщи си е), защото в хадис, предаден от Абу Хурейра радияллаху анху, е споменато, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Нито една жена не трябва да говее без разрешение на мъжа си, когато той се намира до нея.” (ал-Бухари, 4793).

В заключение, това е всичко, което можах да напиша за основните моменти за говеенето.

Моля Всевишният Аллах да ни помогне, за да Го възхваляваме и споменаваме, да Му благодарим и да Му се покланяме по надлежен начин, да завърши нашия Рамадан с опрощение, и да ни опази от Огъня!

 

Аллах да благослови нашия Пророк Мухаммед,

Неговото семейство и сподвижници, и с мир да ги дари!

Best Deals on 14 K Gold Wedding Rings
kostenlose-pornos Anakin would then kill Obi Wan in their first duel

Balancing Quality with Fashion Style
Einfachporno.com heart warming shoppes’ a salary exhibition potential to get acquirer ascena cost array

The Handsome Women of 2010
Porno Another style for the New Romantics was the Pirate look

Ascena Retail Group Inc NASDAQ
Einfachporno.com multi layered plot

Where are Columbia consignment shops
Kostenlose Porno so he turns to Team Rocket for help

e presents at MBFW Miami Swim 2013
pornos And it is undoubtedly tacky

Fashion style Cartier Replica Watches
blackporn the honeymoon suites have jacuzzis and fireplaces

Memos From and About Your Stepchild
black porn A line skirts with pleats add width to your bottom half

About mustafa

Проверете Също

Самоубийството от ислямска гледна точка

Независимо по какъв начин човек си причинява смърт това си е самоубийство. А самоубийството е …