
Ако местоположението на къбле бъде търсено, и се скланя нама-зът спрямо това и после се разбере, че е била направена грешка, на-мазът се кланя отново. Но ако след намаза, се разбере, че джемаатът е бил без абдест, намазът не се възобновява, защото когато намазът на имама стане валиден, задължителността на дженазе намаза бива извършена.
В тези времена, в които по принцип се счита, че кланянето на на-маз е мекрух, тоест изгрева на слънцето или залеза му или по пладне, кланянето на дженазе намаз също е мекрух. Но този дженазе на-маз, който е бил кланян в тези времена, не се налага да бъде възобновяван или кланян отново. А погребването на мъртвия в тези времена не е мекрух.
С мотива, че ще стане отклонение от посоката на къбле ханефит-ските и маликийските факихи не смятат за позволено кланянето на дженазе, което е гайб, тоест което не се намира там. Но според Шафи-ите може да се кланя дженазе намаз върху липсващ мъртвец, защото пратеникът ни е кланял дженазе намаза на Неджаши по този начин. Според Ханбелиите също може да се кланя дженазе за липсващ, до-като от това време не е изминал един месец.
Ако е вероятно мъртвецът, който е погребан, без да му се кланя намаз, не се е разложил, то за да се отдаде правото на мъртвеца, се кланя намаз върху гроба му.Дете, за което се знае, че е родено живо, се мие и му се кланя на-маз. Ако се е родило мъртво, се измива, но не се кланя намаз.
Ако един мъртвец е обвит в кефен, без да бъде измит или ако е била забравена да бъде измита една част, то кефенът се отвързва и миенето се довършва. Акотова се разбере, след като му е кланян намаз, то отново се отвързва, измиването му се довършва и намазът се повтаря. Такова е становището и когато се постави в гроба, докато не е хвърлена пръст върху него. Но след като бъде поставен в гроба и върху него се хвърли пръст, изкарването му от гроба вече е харам.
Дори и въобще да не е бил измит, то вече остава така. Но ако не е кланян намаз, може да се кланя върху гроба му. Това е виждането, което се приема за единодушно. Когато бъде поставен в гроба без ке-фин, също не се открива гроба.
Според Ебу Юсуф не се кланя дженазе намаз на самоубил се, освен ако това не е било поради напреднала възраст или нетърпима болка и мъка. Въпреки че това виждане е уместно от гледна точка на това, да покаже тежестта на извършения грях, то с мисълта, че това положение ще увеличи още веднъж мъката на измъченото семейство, е казано, че намазът на тези може да бъде кланян.
Не се кланя дженазе намаз и на тези, които умишлено са убили майка си и баща си.
Не се кланя дженазе намаз и на убитите по време на битка разбойници, терористи и обирджии. Но мъртвите, които са загинали в резултат на прилагане на шериатско наказание, се мият и им се кланя намаз.
Тези, които са излезнали от Исляма, извършвайки вероотстъпни-чество, освен че не им се кланя дженазе намаз, но и не се погребват в мюсюлманските гробища.
Това в кое гробище ще се погребе една жена християнка или еврейка, която е женена за мюсюлманин, е спорно. Най-правилното е, ако има някакво завещание от нея по тази тема, да бъде следвано. Ако няма, тогава да се остави на желанието на нейното семейство.
Ако мъртвите тела на тези, които са мюсюлмани, и тези, които не са мюсюлмани, се смесят, то ако има възможност за разделяне, се разделят и се действа спрямо това. Ако няма възможност за разграничаването в това положение всички се измиват, и правейки възна-мерение за мюсюлманите, се кланя дженазе намаз върху всички.