İslamofBulgaria.Net – Вярващите са Братя Вярващите са Братя
Свързани Cтатии
За да се направи последна дуа за починалият задължително е да се кланянето на джаназе намаз, след като мъртвият бъде измит и увит в кефен.Това задължение е фарз-и кифайе. Мюсюлманите, които ще застанат да кланят този намаз, се обръщат към Къбле, а мъртвецът се поставя отпред. Мюсюлманите кланят този намаз, който е в естеството на дуа с абдест и обърнати към къбле.
Възнамерението за дженазе намаз е условие т.е шарт. С това въз-намерение се прави “та’ин” т.е. се определя какъв е мъртвият, мъж или жена – мъжко дете или женско. Онзи човек, който не знае за мъж или за жена кланя този намаз, прави възнамерение, казвайки за починалият, за когото кланя имамът”.
Човекът, който е имам, започва намаза, възнамерявайки да кланя дженазе намаз за намиращият се там мъртвец, за задоволството на Аллах и да направи дуа за този мъртвец. Във възнамерението трябва да бъде пояснено мъртвият мъж ли е или е жена и ако е дете, какво е – мъжко или женско. Докато в другите намази при положение, че в джемата има жена (или жени), имамът трябва да направи възнамерение да бъде имам и на жените, то в този намаз това не се налага. А джематът възнамерява да кланя съответния дженазе намаз заради Аллах, да прави дуа за мъртвия и да следва имама.
Стълбовете на дженазе намаза са киям (стоене прав) и текбир. А сюннетите са хамд (възхвала и благодарение), правене на селят и селям (отправяне на поздрави и приветствие към пратеника на Аллах) и правене на дуа както за мъртвия, така и за останалите мюсюлмани. Същетвуват и такива, които казват, че дуата е стълб от стълбовете на молитвата дженазе.
Освен началният текбир в дженазе намаза съществуват още три текбира.
В дженазе намаза не е шарт (т.е. условие) присътвието на джама-ат. С кланянето на само един мъж или само една жена на този намаз задължението бива изпълнено. Ако дженазе намаза на някой мъртвец бъде кланян само от жени, това е джайз (позволено) и фарзът -т.е. задължението към мъртвеца бива извършено. Те могат да кланят този намаз както с джамаат помежду си, така и поотделно.
Както и в останалите намази, така и в джаназето най-достойните и най-упълномощените да кланят и водят намаза са управниците. Когато това не може да стане, поред идват мюфтията, имамът на джамията, после според наследническия ред идват близките, които са настойници на мъртвеца. Ако при положение, че е дошъл редът за водене на настойника и някой друг извън изброените преди това е от-кланял намаза без разрешение на настойника, то ако желае настойникът, може да кланя намаза отново и може да води като имам дженазе намаза отново на друг джемаат. Ако някоя починала жена няма настойник, то упълномощени за воденето на намаза й са съпругът й, а после и останалите жители на съответното населено място. Според едно предание от Ебу Ханифе и според виждането на Ебу Юсуф и Шафии приоритетността за кланянето като имам на дженазе намаза принадлежи на настойника на загиналия.
Ако наведнъж станат няколко дженазета, то кланянето на техните намази поотделно е по-добро. Първо се кланя намаза на онзи, който е донесен най-напред. Ако са донесени заедно, то приоритет се дава на по-достойния от тях. Въпреки това кланянето на един намаз наведнъж върху всички мъртъвци, които са донесени там, също е достатъчно.
Имамът застава на равно с гърдите на мъртвеца. Джаматът прави поне 3 сафа143. В дженазе намаза най-достойният саф е най-последни-ят. Дженазето се поставя на камъка или въздигнатото място, което се нарича мусалля, така, че страната от към главата да дойде на дясната страна на имама. Ако бъде поставено обратно въпреки че е джайз, понеже е противоречащо на сюннета, е сметнато за мекрух.
Онзи, който дойде и се присъедини към джемаата, след като се започне дженазе намаза, веднага взема началният текбир, а останалите липсващи текбири взема един след друг, без да чете дуа. По този начин той завършва своите текбири и дава селям, преди дженазе-то да бъде вдигнато от камъка или място мусалля.
Онзи, който се е присъединил към джемаата след четвъртия текбир на имама, веднага, вземайки текбир, следва имама и след селяма на имама прави каза на трите текбира. Това е мнението, което е взето като основно за фетва.
Докато няма оправдано състояние като силен дъжд, не е правилно дженазето да бъде извършвано в джамията и намазът да бъде кланяй там. Това е тензихен мекрух. Ако дженазето се постави пред джамията и имамът и една част от джамаата стоят там, а другата част от джемата стои вътре в джамията, и ако сафовете са прилепени в това положение, не е мекрух. Кланянето на дженазе намаза в гробището не е било сметнато за уместно.
В дженазе намаза както винаги уместно е жените да заемат място в най-задната редица, защото подредбата на сафа според сюнне-та е такава. И ако те застанат на саф наравно с мъжете или пред тях, намаза на всичките им е изпълнен. Не се разваля намаза както при останалите намази на двамата мъже, които стоят от двете страни на жената и на мъжа, който стои зад нея, защото дженазе намазът не е мутлак (няма ограничения или ограничен с определни условия както при останалите намази).
Условие е имамът, който ще води дженазе намаза, да е разумен и зрял. Тези неща, които развалят останалите намази, развалят и дженазе намаза.
