İslamofBulgaria.Net – Вярващите са Братя Вярващите са Братя
Свързани Cтатии
Религията е един универсален и вроден феномен познат във всички периоди на историята и във всички общества. Религията, която се обръща към човека и чиято тема е човекът, и е била създадена заедно с него, е продължила своето съществуване в процеса на историята. Поради гова, че религията е неизменна част от човечеството, тя ще продължи своето съществуване. Независимо към който и да е период от историята да се погледне, няма обшество без религия.
Във всеки период от историята на човечеството религията е запазила своята жизненост и е продължила свойството да бъде неразделна част от живота на човека. А основната причина за това е, че човекът е религиозно същество. С други думи – основната причина е появата и развитието на религиозното чувство, което като вродено качество у човека се появява заедно със съзнанието за собственото му съществуване и развитие.
Религиозното чувство е това, коетс човекът носи със себе си още от раждането си. Човекът винаги и навсякъде е усещал необходимост от уповаване, осланяне и молене за помощ към по-висше, по-велико и могъщо същество. Това чувство за сигурност и доверие се удовлетворява от религията.
Това, че религията е част от природата на човека (т.е. е вродена у него), се разяснява в Корана по следния начин:
“И обърни своето лице към религията правоверен, към природата, според която Аллах е създал хората! Религията на Аллах е неизменна. Тя е правата вяра. Ала повечето хора не разбират.”
(ер-Рум, 30/30)
Човекът по природа се нуждае от религията, защото се състои от дух и тяло. Така както посрещането на телесните нужди е важно за живота, така и продължаването на духовното му съществуване зависи от посрещането на духовните му потребности. А най-древната институция, която ги посреща е религията. Приемането на една свещена сила и обръщането към нея, с дуа/молитва и молба от човека е най-доброто обезпечение на чувствата му за уповаване, осланяне и обвързване, които той носи още от раждането си.
Тези чувства на осланяне, уповаване и обвързване у човека са до толкова вродени, че всички хора в историята по един или друг начин са се обвързали към някого, предмет или същество, издигайки го и придавайки му святост. А най-превъзхсдното същество за обръщане и осланяне към него без съмнение е Създателят на Вселената, Аллах. Това вярване лежи в същността на свещените и свръхестествени същества, които в различните религии се назовават с различни имена и се описват по различен начин.
Така както приемането, че съществува свещена сила, която е създала всичко, и обвързването към нея дава сила на човека. По същия начин дуата, молитвата и уповаването към Аллах извисяват човека.
Религията е институция, която обединява индивидите около свещените чувства и навици, извисява и развива обществата. Религията е начин на живот, жизнен строй, който дава насока на хората и ги насочва към извършването на добри и полезни неща.
Заедно с това религията като морално учреждение е дисциплина, която води хората към доброто. Обхващайки човека отвътре, обгръща го и го насочва (към правото) по-силно от най-съвършените правила и строги закони.
Заедно с това религията като морална институция е дисциплина, която насочва човека към доброто. Обхващайки човека отвътре, обгръща го и го напътства по-силно от най-съвършените закони и от най-строгите правила.
Религията е последното убежище, даващо надежда, успокоение и сигурност на човека срещу самотата, безизходицата, страховете,тъгата, проблемите, болестите, нещастията и бедствията, с които се среща в своята психическа структура и духовен живот. Също така се знае, че религиозният живот предпазва човека от духовни кризи и го прави по-внимателен и по-уравновесен спрямо себе си и обкръжението му.
Ясно се вижда, че вярата в отвъдния живот, която съществува в религията, въздейства както върху действията на човека в земния живот, така и отговаря на чувството за вечност.
Религията има важно място в духовното и умственото развитие на човечеството.
КЛАСИФИЦИРАНЕ НА РЕЛИГИИТЕ
Паралелно на научните изследвания относно религиите, те били класифицирани от различни гледни точки и по критерии.
По принцип на Запад класифицирането на религиите се прави, основавайки се на три понятия за разбиране на Бога – социологично-историческа и географо-историческа.
Вземайки предвид понятието „Бог”, класифицирането на религиите е по следния начин:
- Монотеистични религии – вярата в един Бог (т.е. божествените религии).
- Дуалистични религии – вярата в две божества (огнепоклонни-чеството).
- Политеистични религии – с много богове (например, древногръцките, римските и египетските религии).
- Религии, които не са ясни и категорични относно Бог (като будизма, шинтоизма)
Една от класификациите на религиите, направена от социологично-историческа гледна точка, е:
- Религии, които имат основател (като юдеизма, християнството, исляма, будизма).
- Традиционни религии (за които не се знае кой ги е оповестил, като първобитните религии, древно-гръцката и древно-египетската).
Друга класификация на религиите е:
- Първобитните религии.Тук не се имат предвид теориите за ани-мизма, тотемизма, натуризма и фетишизма, които всъщност могат да бъдат разгледани единствено като култове, а първобитните племенни религии (като Нуер, Динка, Га).
- Националните религии (по принцип в тях не се говори за основателя им, те са под формата на традиционни религии и принадлежат на определен народ или нация (като древно-гръцките, древно-египетските и римските).
- Световни религии – християнството, исляма.
А от географо-историческа гледна точка религиите могат да бъдат класифицирани по следния начин: Близкоизточната или семитска група (юдеизма, християнството, исляма), индийската група (хин-дуизма, будизма, джаинизма), китайско-японската група (конфуцианството, таоизма, шинтоизма) и африканската група.
Религиите могат да бъдат класифицирани и по техните типологични, морфологични и феноменологични особености. Например, могат да бъдат разделени на следните групи: Базиращи се на откровението и небазиращи се; отдаващи значение на мисионерството и неотдава-щи; вярващи в отвъдното и невярващи; имащи свещена книга и нямащи; древни и съвременни религии; религиите, специфични за една местност или континент, и тези, които се разпространяват в различни области и континенти.
Класифицирането на ислямските учени е под формата на хак/ис-тинна и батъл/неистинна, грешна, което се основава на Корана.
В Корана относно исляма се срещат изрази като
“религията при Аллах”, “правата вяра”, “истинската религия”.
Отново в Корана верските системи, които са извън исляма, също се наричат „дин”/ религия.24 Понеже произходът й е от Бога, и поради това, че е запазила своята оригинална същност, ислямът е истинна религия. А тези, които се базират на божественото откровение, но не са успели да опазят своята оригиналност и са били променени (като християнството и юдеизма), се наричат изопачени религии. Религиите, които не се базират на божествено откровение, са измислени, фалшиви или суеверия.
В повечето случаи в ислямските източници за религиите с божествен произход се използва думата “милел”, а за измислените и фалшивите-“нихал”. Думата „нихле” (единствено число на нихал) се използва за група, която се оформя вътре в религията.
Освен тази обща класификация на ислямските учени, са направени и по-подробни категоризации. Например, Шехристани, един от известните ислямски учени, разделя религиите на божествени и измислени, и като изброява, че истинската религиозна общност са мюсюлманите, християните и юдеите, които се наричат ехл-и китаб, и ме-джусиите/зороастрийците, чиято книга не се знае дали съществува. А сред тези, които следват своите човешки разбирания, той споменава философите, сабиите,25 дехриите,26тези, които обожествяват звездите и идолите, брахманите.
Според ислямското убеждение и Корана първият човек не е бил първобитен или пък диво същество, лишено от логично мислене и анализ, както се представя в различните теории, а е бил избрано същество, създадено в най-превъзходна форма, към което били насочени заповедите на Аллах и което осъзнавало своята отговорност. Също така първият човек е пратеник, който Аллах е избрал сред всички останали същества и е окачествил като свой халиф/наместник. Както в юдеизма и в християнството, така и в исляма религията се основава на божествен източник.
Следователно първата форма на религията не е била многобожи-ето, суеверията, безсмислените вярвания и идолопоклонничеството, както се представя в теориите от XIX и XX в., а вярата в една висша сила, тоест единобожието. А впрочем и монотеистичната теория съ що потвърждава това.
Според исляма религията, която проповядвал първият пратеник и следващите, и религията, която проповядвал последният пратеник Мухаммед (с.а.с.), в общи линии е една и съща. Във всички тях съществува вярата в Аллах, пророчеството и отвъдното. Освен в някои правила, които се променят спрямо времето и мястото, няма промяна в основните верски канони и общите принципи. Защото от гледна точка на основните си качества човекът, към който се обръща религията, е един и същ във всеки период от историята.
Всички тези пратеници са оповестявали истинната религия, поощрявали са да бъде изживяна и самите те са били пример. Религията, която известил Муса (а.с.) – юдеизмът, религията, която известил Иса (а.с.) – християнството, били наречени така впоследствие. Нито Муса (а.с.), нито Иса (а.с.) са използвали тези названия. Те са оповестили повелите на Аллах, приканвали са към вяра и служене към единствения Аллах и са призовавали към живот според повелите на Теврат и Инджил27 28, които са божествени книги.
Коранът е пояснил, че религиите, които били известени от пратениците, са една и съща правоверна религия от гледна точка на нейния източник и основните им принципи. Но той дал името ислям на религията, която била оповестена от последния пратеник. Това се изразява в следния айет: “Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих исляма за ваша религия. ”
ИСЛЯМЪТ И ДРУГИТЕ РЕЛИГИИ
Когато през VII в. Аллаховия пратеник Мухаммед (с.а.с.) започнал да оповестява ислямското откровение, на земното кълбо имало много религии и видове вярвания, сред които атеизма, идолопоклонни-чеството, политеизма, та дори и обожаването на звездите. От тези религии – огнепоклонничеството, брахманизмът, будизмът, религията на сабиите, юдеизма и християнството като най-важни сред тях и дори поради това, че донякъде се базирали на божественото откровение, били религии, които лесно можело да бъдат приети от тогавашните мекканци. Но била изпратена една нова религия. Защото във времето тези религии изгубили своята форма, която да отговаря на оригиналния и естествения им вид, променили се според времето и мястото и благовестили за идването на една личност и нейното послание, което ще подобри и усъвършенства още повече положението.
Зороастризмът/меджусизъм е една от древните религии. Така се нарича изопачената религия, която е проповядвана от Зердушт/ Зороастър, който приканвал към вярата в единния Аллах, тоест вярата в Ахура Мазда. Той оповестил, че ще дойде откровение към онези, които Той е избрал, и е заповядал вярата в ангелите и в живота след смъртта.
В Зенд-Авеста (Yaşt, 13, XXVIII, 129) се оповестява, че ще дойдечо-век на име Соешйант, който ще унищожи идолите. Но вярата в едино-божието, която оповестил Зердушт, по-късно се превърнала в дуали-зъм, вяра в съществуването на две божества – на доброто и злото. Издигайки огъня, в който се вярвало, че символизирал силата и мощта на Бога, се създал огненият култ, наречен меджусизъм.
Брахманизмът е религия с много богове. Въпреки че брахмани-те вярват в единния Бог, при тях съществува и прекланяне пред някои преобразувания, дори под формата на негови създания и качества. Индийците вярват, че във всеки период от историята Бог показва себе си на хората, преобразявайки се в различни личности. Това вярване за превъплъщението на Бога, наречено аватара-инкарнация, е породило убеждението, че Бог може да се превъплъщава, че може да се описва с материални форми и че съществуват хиляди богове. Освен това съществуващата в тази религия кастова система за различните слоеве в обществото противоречи на принципите за единството и братството на религията, необходими за нейната универсалност, и по този начин тя става затворена. Никой извън нея не може да влезе в тази религия и нейните последователи са в постоянна реинкар-нация. Въпреки че е изгубила истинската си същност, отклонила се е към многобожието, към вярата в превъплъщението на Бога и към пре-образяването, в брахманизма съществува вярването за “човек, койго ще дойде и който е очакван”.
Будизмът е религия, която се е породила от въставането срещу брахманизма, отричайки вярването за прекланянето пред неговите идоли, но носи в себе си много от неговите принципи. От една страна, будизмът е реформатор по пътя на унищожаването на идолите в брахманизма. Но след Буда религията, която известил срещу идолите, се обвила в идолопоклоннически характер под формата на прекланяне на паметниците му. Той смятал естествените събития в живота за страдания и свързвал спасението от тях с отказването на всички желания и страсти. А това ги водело към крайности – прекалено въздържане, мъчения на душата и дори напълно изоставяне на земния живот. Въпреки коренните промени и изопачения в неговата структура, за будизма също е характерна благата вест и очакването на спасител (Maitreya или Metteya).
Религията на сабиите също е сред вярванията съществуващи в периода на зараждането на исляма. Сабиите са влезли под владението на мюсюлманите в първия век по хиджри2’ и на тях им бил даден статут на зиммии* 50 в ислямската държава. Въпреки, че историята на сабиите е доста древна, не се знае категорично как се е породила и разпространила тяхната религия. Независимо че в религията на сабиите е залегнало убеждението за свещено същество, при тях доминира едно дуалистично убеждение, което се базира на битката между тъмния свят и светлината.
При тях е спорна вярата в пратениците, но отдават голямо значение на пророка Яхя (а.с.) и го определят като свой пратеник. От друга страна, сабиите определят Ибрахим (а.с.), Муса (а.с.), Иса (а.с.) и Му-хаммед (с.а.с.) като пратеници на злото и като лъжци. Накратко може да се каже, че религията на сабиите е изгубила своя естествен облик и с течение на времето в нея са се смесили различни вярвания и тя е религия, чиито последователи са намалели.
Основните качества на приетите днес като базиращи се на божествен източник религии – юдеизма, християнството и исляма, и различните страни на исляма спрямо останалите две религии могат да бъдат посочени по следния начин:
Вярата в Аллах. Юдеизма, въпреки че настойчиво стои върху единството на Бога, най-малкото в някои периоди от своята история Му е приписал човешки качества и сякаш е описал Бога като човек, който притежава органи и чувства, т.е. Му е придал човешки вид. Християните пък приели единството на Аллах по различен начин и защитили тезата за триединството на Бога и в крайното си чувство за обвързаност обожествили Иса/Исус (а.с.).
- Вярата в Аллах. Юдеизма, въпреки че настойчиво стои върху единството на Бога, най-малкото в някои периоди от своята история Му е приписал човешки качества и сякаш е описал Бога като човек, който притежава органи и чувства, т.е. Му е придал човешки вид. Християните пък приели единството на Аллах по различен начин и защитили тезата за триединството на Бога и в крайното си чувство за обвързаност обожествили Иса/Исус (а.с.).
А ислямът е поправил грешките и крайностите, в които впоследствие изпаднали християните и юдеите, отрекъл е оприличаването на Бога с човека и обожествяването на човека, припомняйки истинските послания на Муса (а.с.) и на Иса (а.с.), акцентирал върху това, че Аллах е един и няма равен и подобен на Него. - Вярата в ангелите. Ислямът, отхвърляйки твърденията, че ангелите са дъщери и синове на Аллах и описанията им в човешки вид, показал грешката, в която изпаднали юдеите и християните и акцен тирал върху величието на Аллах.
- Свещените книги. Нито юдеите, нито християните са успели да опазят в оригиналния им вид свещените книги, които Аллах е низпо-слал на Муса (а.с.) и на Иса (а.с.). Книгите Теврат и Инджил или с времето са се загубили, или са били написани отново, или пък били подложени на различни допълнения и съкращения. А Коранът достигнал до наши дни в своя оригинален и естествен вид, като бил запазен както чрез записване, когато бил низпослан, така и чрез наизустяване.
- Пророчеството. Юдеизма и християнството, които били изопачени впоследствие, отправят различни клевети и твърдения относно някои пратениците, които всъщност са личности за пример, и не приемат тези, които са дошли след техните пратеници. А ислямът, освен че е поставил като условие вярата във всички пратеници, но и ги е обогатил с красиви качества, каквито им подхождат и заслужават.
- Балансът между земното и отвъдното. Юдеизма отдава приоритет на земния живот, а християнството на духовния, откъсвайки се от земното. Ислямът създал и опазил баланса между всяка една от двете страни: “И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллах ти е сторил добро!” (ел-Касае, 28/77)
- Малочисленосгга на задълженията. Най-уравновесенага и най-лесно приложимата религия от гледна точка на баланса между материалното и духовното, земното и отвъдното е ислямът; тя е най-лесната религия и от гледна точка на това, че предпочита улеснението в различните заповеди и закони.
Ислямът е премахнал някои от тежките религиозни задължения, съществуващи в останалите божествени религии, и е предложил правила, които най-много съответстват на естеството на човека и могат да бъдат приложени в живота. По този начин той е отправил и предупреждение към религиозните анализатори, които още повече оте-жняват религията и затрудняват нейното приложение. В Корана Пратеника на тази последна религия се описва по следния начин:
“Онези, които следват Пратеника, неграмотния Пророк, когото откриват записан у тях в Тората и Евангелието. Той им повелява одобряваното и ги въздържа от порицаваното, и им разрешава благините, и им възбранява скверностите. И снема бремето и оковите, които са на тях. Които повярват в него и го почитат, и го подкрепят, и следват Светлината, низпослана с него, тези са сполучилите.”
(ел-А!раф, 7/157)
В този айет се посочва както многочислеността на правилата и задълженията, които съществуват в шериата на Муса (като правила за чистотата, принципите относно храните, забраните относно жените в месечен цикъл и т.н.), така и крайните наклонности към въздържане/аскетизъм, които налага доктрината, която е представена в евангелията.
Ислямът е премахнал или смекчил някои тежки задължения, съществуващи в предишните религиозни системи, и е превърнал религията в по-лесна и приложима в живота,защото в Корана се повелява:
“И така ви сторихме общност по средата, за да сте свидетели за хората и Пратеника да е свидетел за вас. ”
(ел-Бакара, 2/143)
Също така Пратеникът (с.а.с.), повелявайки “Аз бях изпратен слесния и велик ханифизъм.” (Муснед, V, 266; вж. Бухари, Иман, 29), акцентира върху това, че ислямът е по-умерена, лесна и снизходителна религия спрямо останалите. В Корана и сюннета постоянно се повтаря, че са смекчени религиозните задължения и се поддържат на необходимото ниво и че ислямът е изпратен като милост и благоволение, а не да натоварва хората с тежки задължения.
Поради този акцент в Корана и сюннета ислямските учени винаги са предпочитали улеснението и приложимостта в проповядването и анализирането на религията. Ислямският Пратеник (с.а.с.) е последният от пратениците, а религията, която е донесъл, е последната религия. Друга особеност на исляма е нейната всеобхватност. И поради това, че тя е последна религия, нейните приоритети са всеобхватни и най-съвършени.
