ВЯРАТА В АЛЛАХ

а) Вярата в Аллах

Bярата в Аллах, Който е сътворил вселената, Който я управлява, и Който е единственото и най-виеше същество, на което се прави иба-дет, е първата и основата на основите на вярата. Във всички божествени религии съществуването и единството на Аллах е било най-важната основа на вярата, защото всички основи на вярата се базират/ основават на принципа на вярата в Аллах и Неговото единство.


По време на поясненията на всички ислямски учени, които приемат, че думата “Аллах” е съществителното лично име на висшето същество, на което се прави ибадет относно темата, те са го определили по следния начин: “Аллах е името на висшето съществото, чието съществуване е задължително (неизбежно и което заслужава), е достоен всичката слава/хвала и почит’. Условитето, което минава в определението, (чието съществуване е задължително/неизбежно) изразява това, че неговото несъществуване е немислимо, че за да съществува, Той не се нуждае да бъде създаден от друго същество и от неговата помощ, следователно Той е Създателят и Владетелят на вселената.


А що се отнася до условието “достоен за цялата почит, хлава и слава”, то се казва за това, че Той е окачествен с имена и качества, които изразяват съвършенство и прекомерност. В ислямските текстове думата “Аллах” се е използвала като личното име на истинското божество и единственият създател. Поради тази причина това название не е било дадено като име на нито едно същество освен Него и ни-то в арабския език, нитс в езиците на другите мюсюлмански народи, които използват тази дума, не се е образувало каквото и да е негово множествено число
Вярата в Аллах е вяра, че Аллах съществува и е Един, и че Гой е окачествен с всички (негови) превъзходни качества и че е далеч и пречист от всички недостатъци. Тоест казано по друг начин, узнавайки задължителните/ваджип.джайз/позволените и невъзможните качества относно Него, приемането на Аллах по този начин. Вялата в единия Аллах, който знае всяко нещо, и Който е способен на зсяко нещо (притежава сила за извършването на всичко) е първата и основната отговорност на всеки човек, който е с ума си (разумен) и е достиганал пълнолетие. Тези, които са живеели з периодите, когато г имало прекъсвания на обожествените религии или пък тези, които не са сведения за нито една религия, също са натоварени с отговор-ността/задължението да притежават вяра в Единия Аллах.
Защото когато човекът със своето чувство за вяра в абсолютната и висша сила, което тсй носи по естество види подредбата във вселената, която спира ума, то той лесно достига до вярата в съществуването’на единият и безподобен създател, който е сътворил този ред. Айетът “…Нима има съмнение спрямо Аллах Твореца на небесата и на земята… ?№ (Ибрахим, 14/10) говори за тази истина.

б) Съществуването и единството на Аллах

Поради това, че вярата в Аллах е вродена (по естество), то в нормални условия един човек, който не се е повлиял отрицателно от околната среда трябва да приеме съществуването и единството на Аллах. По тази причина повечего от айетите, които говорят за Аллах, се занимават с неговите качества. В тези айети, особено наблягайки върху вярата в единобожието, се е акцентирало върху това, че Аллах няма съдружник и подобен на Него. В Корана темата за съществуването на Аллах е приета като една истина, чието узнаване за човека е естествено, задължително и напълно ясно. Пояснено е, че за един здрав човек, чието естество не е развалено, е нормално да опознае своя създател.

Но във всяко общество могат да се намерят хора, които не вярват или пък са в съмнение поради различни причини. Ето за подобни хора доказването на съществуването на Аллах представлява важност. А това преди всичко става с научаването на доказателствата за съществуването и единството на Аллах.
Според ислямското убеждение Аллах един и единствен. Това един” не е единство като число, защото числото може да се дели и умножава. Аллах е пречист от подобна възможност. Неговото единство е от страна на несъществуването на равен и подобен на Него в неговата личност, качества, имена, действия, в Неговото съществуване като Бог и в Неговото владение. Докато в сура Ихляс се изразява, че Той е един, не се нуждае от нищо, не е раждан и раждал и няма равен на Него, то в сура Кяфирун силно се е акцентирало, че ибадетът се прави единствено към Аллах, и така както пратеникът преди не се е прекланял пред това, на което се прекланят неверниците, така и сетне той не ще им се прекланя. В Корана съществуват много айети, които акцетираг върху единството на Аллах и че няма равен и подобен на Него:

“Аллах не се сдоби със син и няма друг бог заедно с Него. Иначе всеки бог щеше да отнесе онова, което е сътворил, и едни от тях щяха да надделеят над други. Пречист е Аллах над онова, което опасват ”.

(ел-Му’минун, 23/91)

“Небесата и земята щяха да се разрушат, ако имаше на тях други богове освен Аллах. Пречист е Аллах, Господът на Трона, от онова, което Му приписват!”

(ел-Енбия, 21/22)

Уредбата във вселената е най-ясното доказателство за единството на Аллах.
Една голяма част от кораничните айети, които са низпослани в Мекка, директно вдъхват/внушават единобожието/теухид, а друга част отричат ширка/сьдружаването с Аллах. Единобожието, което се осъществява с признаването на Аллах за единствен Господ, Бог и Владетел, засвидетелстване на неговото единство и с вярата, че Той е далеч от всякакъв вид съдружаване, е най-важната особеност на ислямската религия. С гази своя особеност ислямът се разграничава както от идолопоклонничеството от периода на невежеството, така и от формите на религии като християнството и еврейството, които по-късно били изопачени, и от огнепоклонничеството.

в) Доводите за съществуването на Аллах

Според една част от ислямските учени поради това, че вярата в Аллах е задължителна и вродена у човека, то няма нужда от търсенето на доводи за съществуването на Аллах отвън и няма нужда от представянето на мисловни и логически аргументи. Всеки човек, чието естество не е развалено, и разумът му не е объркан, намира и разбира, че Аллах съществува и че е Един. Доводите в тази насока са единствено, за да предупредят човека и за да развият неизбежното знание и съзнание вътре в него. Когато магнитът и желязото бъдат приближени един към друг, магнитът притегля/привлича желязото, защото това е скрито в неговото естество/природа. И докато не се развали тази негова способност, то онова, което е вроденост, ще продължава да се осъществява. Ето и човекът е по същия начин. Той е създаден с едно такова естество, че, гледайки само във вътрешния и външния свят, от тях може да разбере за съществуването на Аллах. Освен това собственото сътворение на човека само по себе си е един ясен довод за съществуването на Аллах.

Според повечето ислямски учени човекът трябва/е в положение на достигане до съществуването на Аллах, стоейки и мислейки върху определени доводи, които показват съществуването на Аллах и които са в собствената същност на човека и във външния свят. Айе-тът

“Не Го достигат погледите, ала Той достига погледите. Той е Всепроникващия, Сведущмя.”

(ел-Ен’ам,6/1ОЗ)

оповестява, че Аллах не може да се осъзнае директно със сетивата. Но сетивата осигуряват материал за разума, душата и сърцето, които ще опознаят Аллах. А този материал е всичко, което е сътворено, това е равновесието и уредбата във вселената. Това са признаци, следи и доводи, които показват съществуването на Аллах. Човекът с разума си, тръгвайки от тези признаци, следи и доводи, се опитва да намери Създателя. Това в един айет се споменава по следния начин:

“Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите и в тях самите, додето им се изясни, че това е истината. Нима не е достатъчно, че твоят Господ е свидетел на всяко нещо?“

(Фуссилет, 41/53)

освен това вж. Ел-Му’минун, 23/12-14; ел-Фуркан, 25/47; ер-Рум, 30/20-22; Ясин, 36/37-40; Каф, 50/6-10)
Изследвайки внимателно кораничните айети, които посочват за съществуването на Аллах и които приканват човека да мисли на тази тема и да повярва, и хадисите, учените, които наблюдават както външния свят, така и природата на човека, са представили някои доводи, за да докажат съществуването на Аллах. Като например това, че човекът притежава вярата в Аллах по природа “довода за вроде-ност/фътрат делил и”, довода “худус” тоест това, че вселената и всички същества в нея са създадени в последствие и те имат нужда от един създател, доводът “имкян/възможното” – вселената, която е едно възможно създание, за да съществува има нужда от причина, и довода “низам/подредбата”, природата притежава едно голямо равновесие и един необъркващ се ред, това трябва да е творение на някой създател.

г) Имената и качествата на Аллах

Понятията, които окачествяват божествената личност с цел вярващия да опознае Аллах, се наричат исим/име или съфат/качество. Приемайки думи като хай (жив),алим (знаещ), халик (създаващ), които от езикова гледна точка са в формата на прилагателно за съществително, то понятията, които образуват техните инфинитивни форми и които се приписват наличността на Аллах, се определят като съфат/качество, прилагателно.

  1. “Аллах”съществително собствено име
    Това е собственото име на висшето същество, на което се прави ибадет. Собствените имена не се превеждат на други езици. Дори не е възможно някоя друга арабска дума да заеме нейното място. Поради тази причина учените са в единодушни в това, че ни-то арабска, нито някоя дума от друг език може да заеме мястото на името “Аллах”. Но Коранът е използвал думи като илях, меуля и раб за личността, която изразява думата Аллах. По тази причина думи като Худа и Йездан и турските Танръ и Чалап не могат да минават на мястото на собственото име Аллах. Но думи като “илях”, “мевля” и “раб”, които минават в айетите и хадисите могат да се използваг на мястото на другите имена на Аллах.
  2. Исм-и А’зам
    В речника това словосъчетание означава “най-великото/голямото име”. Като термин то се използва за някои имена на Аллах, които заемат място сред най-красивите му имена. Една група от ислямските учени са казали, че всички имена на Аллах са еднакво равни велики и превъзходни и не са отделили едните от другите. А една друга група, вземайки предвид хадисите, е приела виждането, че някои имена са по-велики и по-достойни от други.
    В някои от хадисите на пратеника се споменава за исм-и а’зам и се оповестява, че когато се направи дуа с това име, то тя непременно ще бъде приета, (вж. Ебу Дауд, “Витр”, 23; Тир.миз, “Да’ауат”, 64, 65,100; Несай, ‘Сехв”, 58; Ибн Мадже, “Дуа”, 9,10). Но твърдото определянето на това кое е най-великото име на Аллах е невъзможно. Защото в една част от тези хадиси се посочва името Аллах като най-великото име на Аллах, а в друга част от тях имената рахман, рахим (всемилоств и милосърден), ел-хаййу’л-кайуум (жив и държащ всяко нещо на крака), зу’л-джеляли уе’л икрам (претежателят на величието и почи~).
  1. Есма-и Хусна
    Есма-и хусна (ел-есмау’л хусна), която е едно прилагателно словосъчетание, което се образувало от думата “есма”, която е множествено число на думата “исим”/име и думата “хусна” е един термин, който се използва за всички имена на Всевишния Аллах.
    И както се изразява в айетите “Аллах! Няма друг Бог освен Него. Негови са Най-прекрасните имена. ”(Таха, 20/8), “Той е Аллах Сътво-рителя, Изкусния, Ваятеля! Негови са Най-прекрасните имена. Прославя Го всичко на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъд-рия.”(ел-Хашр,59/24) най-красивите имена принадлежат на Аллах, за-щото Той е притежателят на цялото съвършенство и пълнота. Неговите имена са свещени понятия, които изразяват най-висше и абсолютно превъзходство. Имената на Аллах се наричат и есма-и иляхиййе.
    АллакуТеаля има много имена, които минават в Корана и хади-сите. Рабът, научавайки тези имена, опознава Аллах, заобичва Го и става истински раб. Е Корана, повелявайки “Аллах има Най-прекрасните имена. Зовете Го с тях…” (ел-А’раф, 7/180), е заповядано да се моли и зове Аллах с Неговите красиви имена есма-и хусна. Това, че есма-и хусна са повече от едно не налага личността, към която сочат, да бъде повече от един,и всички тези имена сочат към онази единствена личност: “Кажи: “Зовете [Го] Аллах или зовете [Го] Всемилостивия! Както и да [Го] зовете, Негови са Най-прекрасните имена..(ел-Исра, 17/110)
    Пратеникът ни (с.а.с.) в един от хадисите си е оповестил, че Аллах има 99 имена и който изброи и научи на изуст тези имена ще влезне в рая. (Бухари,“Да’уаат, 68; “Теухид”, 12; Муслим,“3икр”, 2; Тирмизи, “Да’ауат”, 82). Делата на думите “изброй/ихса” и научаване наизуст (хифз), кзито минаватвхадиса е опознаването на Аллах с неговите красиви имена, вярата в Него, правенето на ибадет и подчинението Нему. Имената и качествата на Аллах не се състоят само от 99-то имена.
    Аллах притежава и други имена, които минават в айетите и хадисите. Споменаването на числото 99 в хадиса не е с цел ограничение, а е поради това, че тези имена са най-известните имена на Аллах. В един хадис, който се предава огТирмизи и Ибн Мадже тези 99 имена, са изброени едно по едно (Тирмизи, “Да’ауат”, 82; Ибн Мадже, “Дуа”, Ю).

Тези имена са следните:
Аллах, Рахман (Всемилостивият), Рахим (Всемилосърдният), Ме-лик (Онзи, Чиито заповеди се спазват), Куддус (Онзи, Който е пречист от недостатъци), Селям (Онзи, Който държи в безопасност/по-кой създанията си), Му’мин (Онзи, Който държи в сигурност вярващите), Мухейммн (Онзи, Който взема под Своята повеля), Азиз (Онзи, Който е велик, надделяващ), Джеббар (Онзи, Ккойто притежава силата да налага по нежелание/със сила това, което пожелае), Муте-кеббир (Единственият велик), Халик (Създателят), Бари (Сътворяващият без недостатъци/съвършено сътворяващият), Мусаууир (Даващият форма на всяко нещо), Гаффар (Покриващият греховете, Чие-то опрощение/милост е обширна), Каххар (Съкрушаващият възтава-щите), Реззак (Препитавящият), Феттах (Отварящият вратите на доброто, Алим (Знаещият всяко нещо), Кабъз (Сграбчващият душите, Вземащият душите), Басът (Онзи, Който разширява препитанието и Който удължава живота), Хафид (Унизяващият неверниците), Рафи (Издигащият/Извисяващият вярващите), Муиз (Извисяващият, правещият почитан/уважаван), Музил (Правещият в незаслужаващ уважение), Семи (Чуващият), Басир (Виждащият), Хакем (Решаващият/ Повеляващият, Разделящият доброто от злото), Адл (Справедливият), Лятиф (Благоволяващият към своите раби), Хабир (Осведоменият за всяко нещо), Халим (Притежаващият мекост), Азим (Величественият), Гафур (Многоопрощаващият), Шекур (Даващият много награда (севап), дори и на малкото дела), Али (Висшият, Възвисяващият), Кебир (Великият), Хафиз (Пазителят), Мухит (Обгръщащият), Реззак (Създаващият препитанието), Хасиб (Търсещият равносметка), Джелил (Този, Който има висши качества), Керим (Много щедрият), Ракиб (Бдящият, Наглеждащият), Муджиб (Приемащият дуите/мол-бите), Уаси (Онзи, Чието знание и милост са широки), Хаким (Притежаващият мъдрост), Уедуд (Обичащият вярващите), Меджид (Онзи, Чиято слава е върховна), Байс (Онзи, Който съживява след смъртта и Който изпраща пратеници), Шехид (Свидетелят за всяко нещо), Хак (Самата истина), Уекил (Извършващият работите на рабите), Ка-уи (Силният, Мощният), Метин (Онзи, Чиято сила и иощ са устойчиви), Уели (Близкият и помощникът за вярващите), Хамид (Достойният за слава), Мухси (Броящият всяко нещо, знаещият броя на всяко нещо), Мубди (Онзи, Който е изкарал всяко нещо от нищото), Мумд (Онзи, Който, след като унищожи съществата, ги сътворява отново), Мухий (Даващият живот, Съживяващият) Мумиит (Отнемащият жл-вота),Хай (Живият), Каййум (Държащият/поддържащият всяко нещо на крака), Уаджид (Онзи, Който намира всичко, коего поиска по всяко време), Маджид (Онзи, Чиято славата, достойнството и великоду шието са големи), Уахид (Единият), Самед (Онзи, Който няма нужда), Кадир (Онзи, Който притежава мощта), Муктедир (Онзи, Чиято сила е достатъчна за всяко нещо), Мукаддим (Онзи, Който изкарва на преден план и напред във времето това, което пожелае), Муаххир (Онзи, Който оставя за после, забавящият), Еууел (Онзи, Който няма начало), Ахир (Онзи, Който няма край), Захир (Онзи, Чието съществуване е открито/ясно), Баин (Онзи, Чиято личност и същност е скрита/ неведома), Уали (Покровителят, Притежателят), Мутеали (Пречист от недостатъци), Бер (Онзи, Чието добро е неизброимо), Теууаб (Приемащият покаянията), Мунатаким (Онзи, Който взема отмъщение от непокорнициъе), Афуу (Опрощаващият), Рауф (Онзи, Чието съчувствие е голямо), Малику’л-мулк (Истинският притежател на владението), Зу’л-джеляли уе’л икрам (Притежателят на величието и почитта), Муксит (Справедлив, Уравновесен), Джами (Онзи, Който може да събере на едно място противоречащи едно на друго неща), Рани (Онзи, Който притежава всичко и няма нужда от нищо), Мугни (Онзи, Който спасява от нужда онзи, когото поиска), Мани (Онзи, Който не разрешава нещо да се появи), Зар (Онзи, Който води до загуба, когото пожелае), Нафи (Онзи, Който създава бодрост и полза за когото пожелае), Нур (Осветяващият), Кади (Онзи, Който показва правия път), Беди (Онзи, Който създава по много красив начин), Баки (Онзи, Чието съществуване е постоянно/вечно), Уарис (Онзи, Който е истинският и вечен притежател на богатството, владението), Решид (Показващият пътя), Сабур (Многотърпеливият).


Поради това, че основният източник по темата за имената на Аллах е откровението/уахи, тези имена не могат да бъдат променени от страна на хората. Аллах трябва да бъде наименоваван така както айе-тите и хадисите са Го наименували.

  1. Качествата на Аллах
    Вярата в Аллах означава да вярваш, узнавайки Го с неговите качества за съвършенство и пълнота, които са задъжителните и неизбежните относно Неговото виеше естество и неговите позволени качества, и да държиш Неговата личност пречиста и висша от имащите недостатъци качества. Аллах, окачествен с всички съвършени качества, които са достойни/подходящи за неговата слава, е пречист от всякакви недостатъци.
    Всички качества на Аллах са езели/безначало и ебеди/безкрай. Неговите качества нямат начало и край. Качествата на Аллах не приличат на качествата на човека. Колкото и да има прилика в наименование, то знанието (илим),воля (ираде), живота (хаят) и словото (келям)
  2. не прилича на нашето знание, воля, живот и слово. Поради това, ч ние не можем да узнаем и осъзнаем личността и същността на Алла; ние Го познаваме с неговите имена и качества. Коранът, повелявайк “Не Го достигат погледите, ала Той достига погледите. Той е Всей роникващия, Сведущия.”(ел-Ен’ам, 6/103) разяснява, че осъзнаване то на личността на Аллах и узнаването на Неговата същност е невьз ножно. Относно тази тема пратеникъте повелил: “Мислетеза сътво ренията на Аллах, но не мислете относно личността на Аллах. Всъщ ност вие въобче не сте способни/не притежавате сила за това ” (Сууи ти, ел-Джами’у’с-Сагир, 1,132; Аджлюни, Кешф/л-Хафа, 1,311) Качествата на Аллах, Чието съществуване е задължително J уаджиб, се делят на две групи. Зати (личностни) и Субути79 (устано вените качества).

аа) Личностни качества (Зати)

Това са качествата, които са специфични единствено за личността на Аллаху Теаля и които не са позволени и възможни дг бъдат дарени на което и да е от създанията му. Противоположните на личностните качества са тези, които не могат да се помислят за Аллах. По тази причина поради това, че Той трябва да бъде държан Пречист от тези качества, които изразяват недостатък, край м недостиг, тези качества били наречени “тензихн’ или “селби”. Личностните качествата са следните:

  1. Вуджуд означава “да съществуваш”. Аллах съществува и неговото съществуване не е от някой друг, а е следствие/по естеството на Неговота личност, неговото съществуване е задължително. Противо -положното на вуджуд е несъществуването, което е немислимо относно Аллах.
  2. Къдем означава “да бъде езели/изначален, да бъдеш без начало”. Никога не може да се помисли, че е съществувал период от време , в който все още Аллах да не е съществувал, защото Той е създал това нещо, което се нарича време. Колкото и да се връщаме назад във времето, то не може да се помисли и намери съществуването на частица от времето, в която Той да не е съществува!. Аллах не е същество, което да е възникнало в последствие. Той е едно изначално (кадим) същество. Противополжното на качеството “къдем” е възникването в последствие (худус), което не може да бъде помислено относно Аллах.
  1. Бека означава “безкрайност на съществуването бъдеш вечен”. Аллах няма край. Този, който няма начало(езели|грябва да бъде вечен (ебеди). Противоположността на вечността, дима край (фе-на) е немислимо за Аллах. Колкото и напред да се вързп, то не може да се помисли миг, в който Аллах не ще го има. В Коран относно из-началността на Аллах и неговата безктайност, се повенва следното: “Той е Изначалния и Безкрайния…” (ел-Хадид, 57/3),‘…Всичко погива освен Него…” (ел-Касас, 28/88)
  2. Мухалефетун ли’л-хауадис означава “да не приличаш на нещата, които са станали в последствие”. Всяко сьществдосвен Аллах, е станало впоследствие. Аллах не прилича от нито еднжграна на нито едно нещо, което е станало впоследствие. Аллах е едносьщество, което е отвъд, това, което ние си представяме за Него. Прсшвоположни-те на това качество подобието, приликата и еднаквоста (мушабехег и мумаселет) не могат да бъдат помислени относно Аллах. В Корана се повелява следното: “Няма подобен Нему.” (еш-Щура, 42/11)
  3. Уахданиййет означава “че Аллах е един и единствен в своята личност, качества, и действия, и че няма няма равен, подобен и съдружник Нему. Противоположните на уахданиййета качества тааддю (повече от един) и ширка (да имаш равен и съдружник) са от качествата, които са немислими относно Аллах. Според исляма няма друго същество, което да е Бог, Създател, на Когото да се прекланя, на Когото да се оповава, Който притежава право нарешениеи власт, освен Аллах. Заедно с сурите Ихляс и Кяфирун много от айетити в Корана разкриват единството и безподобието на Аллах и отричат съдружава-нето с Него (вж. Ел-Енбия, 21/22; ел-Исра, 17/42; ез-Зюмер, 39/4)-
  4. Киям би нефсихи. Това “означава да съществуваш от само себе си и да не усещаш нужда от друта същество за да съществуваш”. Аллах съществува от само себе си. Той не се нуждае отсъздател, място, време и причина за да съществува. Да бъдеш нуждаещ се от друг (киям би гайрики),е немислимо за Аллах. В Корана относно това качество на Аллах се казва следното: “Кажи [о, Мухаммад]: “Той е Аллах Единствения, Аллах, Целта [на всички въжделения]!” (ел-Ихляс, 112/1-2), “О, хора, вие сте нуждаещите се от Аллах, а Аллах е Пребогатия, Всеславния.”(ел-Фатпр, 35/15) рет/мощ” представят Аллах с положителни изрази, те се наричатсу-бути. Противоположните на установените качества на Аллах са немислими за Аллах. Тези качества са изначални и безкрайни и не са като качествата на създанията, които са станали в последствие. Не-зависиммо дали думи като хай (жив), алим (знаещ), кадир (притежателя на мощата) са прилагателни думи от гледна точка на езиковите правила или в инфинитивна форма като хайат, илим, кудрет, то всички субути качества могат да бъдат дадени на Аллах. Дори и да има прилика в наименованието, то качествата субути по никакъв начин не приличат на тези на създанията. Защото знанието, мощта, волята и т.н. на Аллах са вечни, абсолютни, изначални и безкрайни и изразяват съвършенство и пълнота. А тези на рабите са с край, ограничени, условни, сътворени в последствие и непълни и недостатъчни. Качествата субути са осем на брой.
  1. Хайат. означава “да бъдежив,одушевен”.ВеликиятАллахежив и одушевен. Той е, Който дава живот на всяко нещо, на сухата и мъртва земя.Той притежава един изначален и безкраен живот. Противоположното на качеството “хайат” е “мемат” – “да бъде мъртъв”, коетое немисли мо за Аллах. В Корана относно това качество се повелява следното: “И се уповавай на Вечноживия, Който не умиря… ”(ел-Фуркак, 25/58), “Илицата ще се смирят пред Вечноживия, Неизменния, и ще изгуби надежда всеки, който е носил гнет. ” (Таха, 20/111)
  2. Илим означава “да знаеш”. Аллах е Онзи, който знае всяко нещо. Той знае това, което е станало, ставащото, което ще стане, настоящето, миналото, скритото и явното. Знанието на Аллах не прилича на знанието на създанията, то не се увеличава и не намалява. Той знае всяко нещо със своято изначално знание. Аллах знае всяко нещо, защото то ще стане, а то не става, защото Аллах го знае. Тази красива подредба във вселената, която се вижда, това устройство и тазк безпогрешна хармония/строй, е най-големият показател за това ши роко и безкрайно знание на техния създател. Противоположното m качеството знание/илим е думата “джехл “/незнание, което е едно качество, което е немислимо за Аллах. В два от айетите, свързани с качеството илим на Аллах, се повелява следното: “У Него са ключовете на неведомото. Не ги знае никой друг освен Него. Той знае какво е на сушата и в морето; не пада и лист дори, без Той да знае.. (ел-Ен’ам, 6/59), “Не виждаш ли, че Аллах знае всичко на небесагп. и всичко на земята?” (ел-Муджаделе, 58/7)
  3. Семи означава “чуване”. Аллах е чуващ. Каквото и да се каж явно, скрито, шепот, с тих глас или с висок Аллах го чува, слуша. Го ва, че слуша едно нещо, не му пречи в същия момент да чува и втор о Нечуването и глухотата са немислими за Аллах.
  1. Басар означава “виждам”. Аллах е виждащ всяко нещо. Нищо не може да бъд скрито от погледа на Аллах. Каквото и да е тайно, явно, светло, тъмно, Аллах го вижда. Невиждането (слепотата) не може да бъде мислена относно Аллах. Съществуват много айети относно това, че Аллах е виждащ и чуващ. В един от тях се казва следното: “Знае Той скришните погледи и онова, което гърдите потайват. Аллах отсъжда справедливо, а онези, които призовават те вместо Него, нищо не отсъждат. Аллах еВсечуващия, Всезрящия.” (ел-Му’мин, 40/19-20)
  2. Ираде означава “пожелаване”. Аллах е пожелаващият. Аллах е Този, Който определя статуса, положението и качествата на съществата. Става това, което Аллах пожелае, и не става това, което Том не пожелае. Противоположното на това е безволието и да бъдеш заставен, които са немислими относно Аллах. “Мешиет” също е една дума, която означава воля. Айетите в корана “Кажи: “О, Аллах, Владетелю на владението, Tlı даряваш владението на когото пожелаеш и отнемаш владението от когото пожелаеш, и въздигаш когото пожелаеш, и унизяваш когото пожелаеш…” (Ал-и Имран, 3/26), “На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Сътворява Той каквото пожелае…” (еш-Шура, 42/49) са от доводите за качеството “ираде”, които се базират на преданието/накл.

Аллаху Теаля притежава два вида воля.


Текуини ираде/съгворяваща воля. Това означава волята, свързана с (правенето, създаването); тя обхваща всички създания. Към което нещо се осъществи тази воля, то веднага става. Пояснената воля в айета “Нашето Слово към нещо, когато го пожелаем, е само да му кажем: “Бъди!”. И то става.” (ен-Нахл, 16/40) е този вид воля.
Тешри ираде/Повеляващатаата воля. Повеляващата, тоест свързаната със законодателството воля се нарича и религиозна воля. Това Аллах да обича и да изптва радост към нещо означава, то да бъде заповядано от Него. Това да бъде пожелано нещо от страна на Аллах с тази воля в този смисъл, не налага това нещо да стане. Волята в айета “Аллах повелява справедливост и благодетелност, и поддържане на връзките с роднините, и възбранява покварата и порицаваното, и гнета. Наставлява ви Той, за да се поучите.” (ен-Нахл, 16/90) е този вид воля. Сътворяващата воля се осъществява, като е насочена и към доброто и злото, към полезното и вредното. А повеляващата воля е насочена само към доброто и благодеятелното. Аллах, пожелавайки и злото, и доброто, ги сътворява, но Аллах притежава задоволство към лошото, той не го заповядва и не го харесва.

  1. Кудрет означава “да притежаваш сила/да си способен да из вършиш нещо”. Аллах е притежателят на една безкрайна сила и мош Противоположното на качеството кудрет е неспособност, безсилие (аджз), които са немислими за Аллах. Не съществува нищо, до коет< не може да достигне Неговата мощ. Всяко нещо във вселената став; със силата и мощта на Аллах. Звездите, галактиките, цялият космос всички живи и неживи същества са ясното доказателство за мощт; на Аллах. В Корана относно мощта на Аллах се повелява следното “Аллах променя нощта и деня. В това има поука за прозорливи те. Аллах сътвори от вода всяка твар. Някои от тях се движап по корем, някои от тях вървят на два крака, а някои от тях вър вят на четири. Аллах сътворява, каквото пожелае. Аллах за вся ко нещо има сила.” (ен-Нур, 24/44-45)
  2. Келям. Това означава “казвам, говоря”. С това свое качество Ал лах е изпращал книги на своите пратеници и с някои пратеници е го ворил. Същността на качеството келям, което е изначално качество не може да бъде узната от нас. То не е станало от звуци и букви. Про тивоположното на говоренето, неговренето и нямотата са немисли ми относно Аллах. Аллах заповедва със своето качество келям, дав< забрани и вести. Относно това качесво в Корана се повелява следно то: “И когато Муса дойде за определеното от Нас време, и неговият Господ разговаря с него, рече: “Господи, покажи ми се, да Те погледна!” Рече: “Не ще Ме видиш, ала погледни към Планината!…1 (ел-А’раф, 7/143), “Кажи[о, Мухаммад]: “Дори морето да е от мастило за [да се записват] Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова.” (ел-Кехф, 18/109)
  3. Теквин. То е “сътворяването, изкарването на несъществуващото от нищетата към съществуването”. Великият Аллах е Единственият създател. Той,узнавайки със своето изначално знание, е създал със своята сила и мощ всяко нещо, което е пожелал. Създаването, пре-питаването, съживяването, отнемането на живота, даването на блага, наказването и оформянето са резултати на качеството на теквин В един айет се повелява: “Аллах е Творецът на всяко нещо и Той е Разпоредителят за всяко нещо.” (ез-Зумер, 39/62)

относно Mustafa

Проверете Също

ОСНОВИТЕ НА ВЯРАТА

В книгите по вероучение основите на вярата на ислямската религия са изразени с термина “аменту”. …

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir