ЗАБРАНАТА ЗА ЛИХВА

ЗАБРАНАТА ЗА ЛИХВА

Това е един от основните принципи на исляма,

който като правило не се е намесвал в човешките взаимоотношения, които не водят до някаква загуба или ощетение, не се намесвал в правния и търговския живот, който се движи в права линия. Той само е предупредил хората загрешните и несправедливи практики ие поставил някои ограничения и условия в тази насока. Така еи забраната за лихвата.

Съответната дума на лихвата в арабския езике риба”, която изразява увеличението и излишъка на нещо”. Като термин това е общото название на “парите, които са дадени на ив края на определен срок, се вземат с определена прибавка”. Или ако за даден дълг, който е възникнал поради някакво дългово взаимоотношение и който не е платен навреме, бъде даден допълнителен срок, и в края му се взема в повече от дълга, излишъкът се нарича риба. А действията, в които има условия и практики от този вид – са лихвени дейности”.В турския език повече е разпространена думата“ файз”, която е с арабски корен и основно се използва еднозначно с думата “риба”.

Забраната за лихвата не е започнала с исляма, тя има дълго минало, въпреки че и в еврейството и в християнството има лихвена забрана, евреите, изопачавайки Стария завет (Теврат), са я приели за забранена помежду им, и позволена срещу онези, които не са от тях. В Корана се засяга това Отношение на евреите и се говори за последствията, ДО КОИТО е довело и ще доведе това, че са вземали лихва, въпреки че е била забранена (ен-Ниса, 4: 160-161).

Много мислители, философи и държавници в историята са въстанали срещу лихвата, защото е явна несправедливост, събира капитала в ръцете на определена класа ие причина за ограбването на широките народни маси. Те са се борили с нея и са се опитали да я предо твратят. Впрочем, Платон не намира лихвата за правилна, а Аристотел, – че парите няма да породят пари”, е определил печалбата чрез лихва като такава, която е неестествена.

В Евангелието на Лука се е говорило за забраната на лихва ивхристиянския свят тази забрана продължила дълго време. Но тъй като Западът не успял да осъществи нови институции, които да посрещнат потребностите, породени от икономическото развитие и понеже в църквата се е формирал сериозен капитал, забраната за лихвата постепенно започнала да се одобрява и прокарва. След Френската революция тя се разпространила и се превърнала в основния елемент на западната икономика. Поради това, че онези, които държат капитала в ръцете си, искат да получават приходи чрез него, без усилие и рискове, а от друга странатърговският сектор и работещата бедна класа постоянно усеща ли необходимост от капитал, лихва – малко или много е имало във всяко общество и по всяко време. Въпреки че вредите, които причинява, се знаели, но тя продължила да се разпространява.

В арабското общество от УП век, в който ислямът се е появил, лихвата се познавала и прилагала във всичките и видове. Поради това капиталът бил концентриран в ръцете на определен кръг и децата на онези, които не плащали лихвения си дълг, който постоянно растял, били продавани като роби. Вследствие на това едни си осигурили голям приход, а масовото население изпаднало в окаяно положение.

Коранът забранил този разпространен обичай, вземайки необходимите мерки и показвайки институциите, които да ги изпълняват. Пратеника на Аллах (с.а.с.) също предвидил пречистването от лихва на търговските действия, които били известни и се извършвали по неговото време. Със заповедите и забраните, той започнал практика, която била благоприятна и подходяща за утвърждаването на определени критерии и принципи.

Забраната на лихвата в Корана

В Корана на повече от едно място по различни начини се засяга забраната на лихвата (риба). Но в нито едно от тях не се определя, не се поясняват отличителните п специфичности и обхват. Но значението на лихвата риба”, която е в Корана, не е по-различно от смисъла, който арабите от онзи период са давали.

В Корана въпросът за риба е разгледан на четири места и забраната за лихва била поставена в четири степени. Първият айет по тази тема е низпослан в мекканския период, тоест в периода, в който се е заздравявало изграждането на верските и морални основи. В 59 айет от сура Рум, която е мекканска, било повелено: “Не очаквайте при Аллах богатство за онова, което давате с лихва, за да се обогатите от имотите на хората, а за онова, което давате като милостиня зекят, искайки да видите Лика на Аллах. На тези ще се умножи.” Въпреки че този айет не забранявал лихвата открито, споменава, че се приема за грозно дело при Аллах и няма берекет от нея, Гой я отрича индиректно и отправя предупреждение към вярващите…

В 160. и 161 айет от сура Ниса, низпослана в мединския период, Аллах известява, че лихвата била харам за евреите, но те са продължили да я вземат и дават и че поради това са били подложени и ще бъдат подлагани на много наказания и мъчения. Така отново индиректно била засегната забраната за лихвата.

В третата фаза се повелява “О, вярващи, не изяждайте лихвата, многократно умножена, и бойте се от Аллах, за да сполучите!” (Али Имран, 3: 130) и лихвата е ясно забранена. Разбира се, този специфичен начин на изразяване на Корана, дори и да изглежда че обхваща дългови взаимоотношения със сложна лихва, които били разпространени в Мекка, условието в айета “многократно умножена”, не означава, че едностепенната лихва е хелял.

Що се отнася до третата фаза, тук лихвата вече била твърдо забранена, без да се споменава предишното условие. Докато на тези, които са оставили лихвата, се показват някои възможности, онези, които упорстват в нея, са известени с мъчителни последствия. В айетите 275-279.от сура Бакара се повелява: “Които изяждат лихвата, не ще се изправят, освен както се изправя някой, когото сатаната поваля от лудост. Това е, защото казваха: “Търговията е като лихварството.” А Аллах позволи търговията и забрани лихварството. При когото е дошло наставление от неговия Господар и е престанал, негово е онова, което е било дотогава и делото му е за пред Аллах. А които се върнат към това, тези са обитателите на огъня, там ще пребивават вечно. Аллах лишава лихвата от благодат, а надбавя за милостинята. Аллах не обича никой неблагодарник, грешник. Онези, които вярват и вършат праведни дела, и отслужват намаза, и дават милостинята зекят, имат наградата си при своя Господар и не ще има страх за тях, и не ще скърбят. О, вярващи, бойте се от Аллах и се откажете от надбавеното чрез лихвата, ако наистина вярвате! А не го ли сторите, очаквайте война от Аллах иот Неговия Пратеник! А покаете ли се, ваша си е главницата на имотите ви. Не сте угнетители и не сте угнетени”.

В тези айети Аллаху Теаля акцентира върху това, че лихвата и търговията са различни неща и споменава за лошите последствия на земята ив отвъдното от вземането и даването на лихвата. Между другото Той пояснява, че онази част, която е в повече от основната, ще бъде лихва. Този услюб на Корана е ясен и категоричен довод по темата за забраната на лихвата. От друга страна, думата “риба”, която евайетите, не е неясна, а изразява разпространената форма на лихвата, която била позната и практикувана сред арабите, които са първите, към които е насочено откровението (вахий). Атя е практиката за увеличението на дълга срещу срока.

Забраната за лихвата в сюннета

Сюннетът на Пратеника (с.а.с.) е разяснил принципа за забрана. та на лихвата”, който ислямът е поставил и е показал приложението му, забранил е и някои действия, които не са споменати в Корана, ко ето ги окачествил като лихва.

Например Пратеника на Аллах (с.а.с.) в Прощалната си проповед е казал: Внимавайте! Премахнати са всички лихви от периода на не. вежеството. Главниците са си ваши. Така нито сте били подложени на несправедливост, нито сте извършили несправедливост…” (Ебу Давуд, Бую, 5).

В друг хадис, казвайки “Лихвата е единствено във вересията” (Бухари, Бую, 79; Муслим, Мусакат, 101-103) ,той е засегнал обичая, който е бил разпространен в периода на невежеството да се увеличава дълга срещу отсрочка”.

Като допълнение на това Пратеника забранил действията и видовете покупко-продажби, които се прилагали в неговия период, защото или водели до лихва, или били лихва.

Например, в един хадис, познат като “ешйа-и ситте” или “емвали рибевийе”, той (с.а.с.) казал: “Не продавайте златото срещу злато, среброто срещу сребро, брашното срещу брашно, ечемика срещу ечемик, фурмата срещу фурма, солта срещу сол! Единствено прави изключение, ако са в равни количества и с предварително плащане. Всеки, който увеличи или вземе повече, ще е взел лихва. В това няма разлика между вземащия и даващия”.

В края на преданията на хадиса, които са дошли от други пътища, има следното допълнение “Ако видовете се сменят, то продавайте както желаете, при условие, че плащането е предварително. При условие, ЧЕ е предварително, а не на вересия, вие може да продавате златото срещу сребро, среброто срещу злато, брашното срещу фурми, ечемика срещу фурми…” (Бухари, Бую, 77-81; Муслим, Мусакат, 79-85).

По тази тема има много предадени хадиси. В тях в резюме Пратеника на Аллах (с.а.с.) забранил смяната на злато и сребро, фурми, брашно, ечемики сол (и както ще се види и по-долу – хранителни продукти, които са от този вид) със срочно плащане от същия вид или с плащане в повече. В случай, че видовете бъдат сменени, се е дало разрешение за размяна с условието за моментално или предварително плащане. А при непаричната смяна със злато или сребро, той не етърсил условията за моментално плащане и да бъдат равни. Също така била забранена и размяната с прибавка на сухите и влажнете фурми, размяната на фурмата от лош и добър сорт, разсрочената продажба на среброто срещу злато. Дадено е разрешение за размяната на злато със злато и на сребро със сребро единствено в случай на моментална размяна и когато везните са равни.

Дори Пратеника на Аллах (с.а.с.) поискал една огърлица, върху която имало злато, да бъде продадена след като се отдели златото от нея (Муслим, Мусакат, 89-90). Казвайки на сахабето, което дало две мерила фурми от лош сорт за едно мерило фурми от добър сорт, че такова действие е лихва, той казал: “Недей прави така! Когато искаш да вземеш фурма от добър сорт, първо продай фурмите, чиито качест80 е ниско, после с парите, които си взел, си купи фурми от добър сорт” (Муслим, Мусакат, 96).

Пейгамбера (с.а.с.) забранил размяната на две неща, които са от един и същ вид, като едното е повече от другото. Той (с.а.с.) дори е забранил и приблизителната размяна на зелените фурми, които са на клона си, и сухите фурми (бей-ул-музабене). Но вземайки под внимание потребностите и исканията на собствениците на градини в Медина, той (с.а.с.) им разрешил да разменят зелените фурми, които са на клона, за сухи фурми в еднакво количество чрез предположение (бей-ул-арайа, бей-ул-арийе). Но ако бъде взето предвид, че има вероятност фурмите на дървото да бъдат повече, този излишък ставал лихва.

Когато бъдат взети под внимание преданията, които разрешават за продажбата ариййе за по-малко от 5 веска (приблизително 900-1000 кг.), може да се каже, че той (с.а.с.) е дал разрешение за размяна в малък размер, защото не води до лихва, грабеж и измама. Има такива мезхеби, които с това разрешение смятат за джайз размяната на сухи фурми за пресни.

Когато бъдат разгледани заедно хадисите, свързани със забраните за размяна с прибавка на продукти като брашно, фурми, ечемик и така нататък, и хадиси, свързани със забраната за продажба на плод, който все още е на дървото и не е узрял, може да се стигне до заключението, че същинската цел от забраните е опазването на собствениците на градини и производителите, възпрепятстване на измамването им, злоупотребявайки с необходимостта им от пари.

Както се вижда, Коранът е забранил с категоричен израз лихвата, която е от периода на невежеството, лихвата при дълга (рибе-д-дейн) или “увеличаването на дълга срещу отсрочка”, наречена рибе-н-несие. Сюннетът също потвърждава тази забрана. Като допълнение на това сюннетът е забранил търговските действия и формите на размяна, прилагани сред арабите и които не са се смятали много за лихва.

Това било ново положение за тогавашното арабско общество и покъсно в ислямската литература започнало да се споменава с наименованието рибе-л-фадл или търговска лихва. При първия вид лихва, при който се осъществява прибавка поради отсрочката, няма спор и съмнение в забраната. Съответно това има различни виждания относно мотива и иллета за забраната на взаимната предварителна замяна на пари и хранителни продукти, но с прибавка (рибе-л-фадл), които са спорни.

Целта на забраната за лихвата

Забраната за лихва е както един от съставните елементи на ислям. ската икономика, така и нейно логично изискване. Ислямът, искайки капиталът да не бъде държан извън производството и инвестициите, взел някои предпазни мерки, които възпрепятстват раждането налих. вената страна. Като основен производствен фактор се приема трудът ие предотвратено капиталът да бъде средство за печалба, без рискове и загуби. Това е така, защото има вероятност капиталът и състояние. то постепенно да се съберат в ръцете на определена група ив крайна сметка да доведе до оформянето на класи сред хората и до ощетението на голяма част от тях.

Нравственото разбиране, което ислямът се опитва да установи, епринципа “за социално подпомагане и подкрепа”, заповедта за зекяти инфак (раздаване)”, принципа “за взаимно насочване към производството и инвестицията и посрещане на печалбата, както и загубата от страна на капитала и труда. Ислямът е приел за принцип равномерното разпределение на благата и затрудненията върху обществото. Докато на виновния, който е под тежко задължение за дийет (Парично възмедие за убийство или нараняване), се осигурява помощ от държавната хазна или от неговите роднини, дори и от професионалния кръг, към който принадлежи, а плячката от битката, за да се предотврати въртенето на капитала в определени ръце, се разпределяна на широк кръг хора. Многочислеността на наследническата група в ислямското наследствено право също е резултат от това разбиране. А в материалистичното западно общество се иска събирането на капитала в определени ръце, полага се усилие той да бъде прехвърлен по организиран начин от определени центрове към производството и инвестицията, и съответно за създаването на широка работническа маса. Според това лихвата е един от най-неотменимите елементи на икономическия живот и разбиране на Запада. Поради тази причина и в мюсюлманските общества, които бързо се адаптирали към този начин на живот и мислене от западен тип, лихвата започнала да се приема като основен елемент на икономическия живот и като най-естествено право на капитала.

Коранът, правейки сравнение между лихвата, зекята и инфака (раздаването по пътя на Аллах), известява, че зекятът и инфакът са стойностни и оставащи, а лихвата няма стойност ие без берекет (ел-Бакара, 2: 276; ер-Рум, 30: 59). Понеже зекятът и инфакът са неща, които увеличават социалната справедливост и благоденствие, те са ценни и носят берекет. А лихвата е неблагополучен път, който ще събере приходите в определени ръце и ще възпрепятства социалното благоденствие, ще намали възможността за потребление, а понякога ще стане причина и за обществени недоволства. От друга страна – това, че при Аллах зекятът и инфакът се посрещат с награда и добро, а лихвата – с наказание и грях, без съмнение е важно за мюсюлманина.

Удивително е итова, че Коранът, засягайки връзката между лихвата и търговията, известява, че търговията е хелял, а лихвата – харам. Това е така, защото чрез търговията се печели, отдава се равен дял на труда и капитала в обществото, увеличават се приходите и се дава определени възможности за работа. А лихвата е грабеж, който осигурява едностранна изгода. Има съществена разлика между търговията, носеща равен и двустранен риск, а лихвата с неравен и едностранен риск.

А забраната за рибе-л-фадл”,тоест залихвената търговияи размяна, които се базират на неравенството, която в хадисите, е основана на дузина мъдрости и цели. Преди всичко трябва да се поясни, че голямото мнозинство от ислямските прависти, сред които и имамите на четирите мезхеба, са на мнение, че точките, изброени в хадиса, не са за ограничение, а за да се дадат примери с определени мотиви. Вместо размяна на имуществата, които са от един вид, но с разлика в качеството и количеството, е поискано първото да бъде продадено, а второто да бъде купено, тоест парите и пазарът да са в приложение, за да се даде възможност онези продукти, които имат жизнена и икономическа важност спокойно да се въртят на борсата ида се възползват от тях.

Така, че забраната за рибе-л-фадл всъщност е предпазна мярка, която да разшири обема на търговията в обществото, да се предотврати измамването и ограбването на производителя, който е в затруднение. А в специалните случаи, в които подобна вероятност била снижена до минимум, забраната била премахната.

Както се вижда, в Корана и сюннета няма направено определение за риба (лихвата), а се спира върху някои примери. А в ислямското право и икономиката лихвата се определя така: излишък, който няма отплата в споразумение, което е в естеството на размяна на имущество с имущество”.

Но този излишък или прибавка, която се нарича лихва, отдавна е станала обект на спор сред западните икономисти. Една част от тях я оценяват като обезщетение, което плаща взелият дълга на даващия дълга заради печалбата, осигурена от парите срещу неговата саможертвеност. Но не може да бъде задоволяващо обяснение връзката между печалбата, която е променлива спрямо пазарните условия ие открита към негативната проява/ под формата на загуба, и лихвата, която е с установено количество и размер.

В псриодите, когато границата на печалбата на пазара е започва. ла да се снижава, лихвата, която е трябвало да се изплаща в установен размер, отново е била голям товар за търговските дейности, инвести. ци ипромишленост. Впрочем, високите кредитни лихви в нашидни принуждават границата на печалба в търговията да бъде вдигната ду най-високата степен, до която може да стигне, а от това губи широки. ят потребителски кръг и народът. Когато онзи, който използва кредит не може да направи достатъчна и очаквана печалба, бива принуден да затвори и продаде работното си място или фабрика и да плати лихвата. От друга страна, онези икономически организации, които работят слихвен кредит, бивали принуждавани да се конкурират с останалите, дори в много случаи това изобщо не било възможно. От това губят онези фирми, които не могат в кратък срок да доведат инвестициите си до печалба. Следователно, тази система засилва инвестициитев сферите с висока печалба, които са с кратки отсрочки и ощетява малките работилници и дребните търговци. В наши дни не е малък броят на онези големи фирми, които са фалирали, затворили врати и са продали фабриките си.

Някои западни икономисти пък намират за недостатъчно обяснението за лихвата като отплата за личното въздържане от саможертвата и предприемането й, а като отплата за “чакането”. Според тях он: зи, който спестява и притежава, е отложил потреблението си в бъдеще. Лихвата предизвиква и поощрява това.

Понеже в наши дни става повече въпрос за колективни притежа“ ния, Отколкото за индивидуални, икономистите възприемат лихва“ та като елемент, който осигурява равновесието между притежанието и ивестициите, оценяват я като премия, която се плаща за притежанието.

Всъщност лихвата, която е с установен размер, поставя границата за плодородността на капитала. В повечето случаи насочва към краткосрочни инвестиции, възпрепятства вземането на достатъчен дял от производството от страна на труда. Затова ислямът е против вземането на определен и непроменлив дял от производството и печалбата от страна на капитала и товаренето на целия риск и отговорност върху труда. Поставяйки дяла на капитала върху променливия размер, той еустановил разумно равновесие между тях.

Измамата в лихвата

Въпреки много твърдата и ясна забрана на исляма по въпроса за лихвата, позната истина е, че отдавна в мюсюлманските общества са били открити измамни пътища за нея. Например, още от периода на първите муджтехиди търговската форма, наречена “бей-ул-лине” е пробила път в ислямското общество. В този вид търговия нещо, което някой е взел на разсрочено плащане, го продава с предварително плащане на по-ниска цена. По този начин той е намерил пари чрез отсрочката, дори и да е с повече плащания.

Също така методът муамеле-и шерийие, който започнал да се забелязва особено в последните периоди на османското общество, е измамен път за осигуряване на заемни пари с лихва. Това се правело така: някой взема от друг определа сума като дълг. После купува от него някаква стока с цена в размера на това, което ще се плати като лихва и със същия срок, после обратно – дарява и връща това имущество.

Въпреки че в ислямската религия се отдава много голямо значение на възнамерението, на честността на човека спрямо своя Създател, себе си и обществото и че религията е изградена върху принципа за улеснение, фактът, че този вид измамни пътища са на дневен ред, може да произлиза както от човешките слабости, така и да е свързано с правилата и критериите от първите периоди, не могат да отговарят на променливия обществен живот и условия. Нещата, които изграждат основния фактор за прилагането на муамеле и шер иййе в държавния контрол в османския период са: правилата в класическата доктрина по темата за лихвата и примерите, за да се акцентира върху прецизността при страненето от лихвата, не са напълно сходни с променливите икономически условия и необходимости, няма алтернативни инсти туции и методи за осигуряване на дълга.

относно Mustafa

Проверете Също

17.Тефсир на сура ел-Кехф с лектор д-р Сефер Хасанов

Bir cevap yazın

E-posta hesabınız yayımlanmayacak. Gerekli alanlar * ile işaretlenmişlerdir