İslamofBulgaria.Net – Вярващите са Братя Вярващите са Братя
Свързани Cтатии
Обличането, което е действие, специфично
за човека сред живите същества, е насочено към две основни цели – покриване и добър вид. Покриването и украсата, които всъщност изразяват естествена необходимост и насоченост, засягат и религията, защото слабостите на хората, крайностите, в които могат да изпаднат и негативните въздействия развалят основната структура и самоличност на човека, нарушават равновесието между половете. Затова въпреки че в ислямската религия позволението и разрешението са основното правило, за да предотвратят слабостите и наклонностите на хората да достигнат до отклонението и заблудата, да се избегне разтройването в общественото тяло, са били приведени някои критерии и ограничения, свързани с покриването и украсата. Извън това е дадена възможност на хората да се обличат спрямо своя вкус, възможности и култура. Поради тази причина в една част от сведенията и препоръките по темата за облеклото, покриването и украсата, които заемат място във фъкъхска-та култура, се базират на религиозните текстове, а в друга – отразяват традицията и начина на живот на ислямските общества.
ПОКРИВАНЕТО
По принцип се казва, че покриването е специфична заложба само за човека сред всички същества и това е правилно. Ако се изключат някои крайни и самостоятелни ориентации, във всеки период голотата е била смятана от обществената съвест и здравомислие за безсрамие и невъзпитаност. Отдавна вследствие на разни причини и въздействия като религии и култури, мода, външно влияние, отчуждаване и обществен разпадък, индивидите и обществата са придобили различни критерии и разбирания по темата за покриването. Поради тази причина вижданията за обличането и покриването сред различните области, дори и сред последователите на една и съща религия и жителите на една и съща страна, не е изненадващо.
Заповедта на исляма за покриването е насочена към опазването на душевното здраве, естествената структура и чест на индивида, на общия нрав на обществото, съблюдаването на баланса между половете, изграждането на сексуален и семеен живот, който да подобава на достойнството на човека. Що се отнася до това, че в покриването мъжът и жената са били подложени на различни становища, се дължи на
ХАРАМИТЕ И ХЕЛЯЛИГЕ (ЗАБРАНЕНИТЕ И ПОЗВОЛЕНИТЕ НЕЩА)
факта, че разделението било направено съобразно специфичните качества на двата пола.
Органите и местата на тялото, чиито откриване, показване и гледане, е харам според религията, в религиозната литература се наричат “аврет”.
Въпреки че изразът “сетр-и аврет” пояснява задължението за покриването на мъжа и жената извън намаза, той се използва повече за покриването на определени органи по време на намаза. Покриването на местата “аврет” е религиозно задължение, валидно както в намаза, така и извън него. Но границата за покриването се различава спрямо половете и дали има или не махремийет* между тях. Поради тази причина и във фъкъха покриването може да бъде разгледано от три различни ъгъла: покриване в намаз, покриване за пред чужди и покриване за пред близки хора.
Местата на мъжа, които трябва да са покрити в намаза и пред чуждите мъже и жени, е онази част на тялото, която е между пъпа и капачките на колената. Това е виждането на мнозинството от ислямските учени, а що се отнася до границите на интимните места (аврет) и степенуването им, помежду им (тоест между учените) имало разногласия.
Интимните части на жената за пред жените и мъжете, които й са махрем (тоест от най-близките роднини, като баща, син, дъщеря и т.н.), според ханефиите и шафиите е като интимните места на мъжете пред чуждите хора (т.е. онази част на тялото, която е между пъпа и капачките на колената). Надделяващото мнение обаче е онова на маликиите и ханбелиите, които казват, че тези места на жените за пред мъже, които им са махрем, е цялото тяло, освен китките, лицето, главата, врата, ръцете, краката и прасеца. Интимните части на жената за пред чужди мъже, тоест такива, които не са й махрем, е цялото тяло, освен лицето, китките и краката. Това е виждането на мезхеба Ханефи, а според останалите фъкъхски мезхеби и краката на жената, са аврет. От Ебу Юсуф се предава и виждането, че ръцете до лактите на работещата жена също не се смятат за аврет. Такова било установеното виждане в класическата фъкъхска доктрина относно покриването на мъжа и жената в намаза и извън него.
Що се отнася до постановленията в Корана и сюннета, свързани с покриването на мъжа и жената, се вижда,че в Корана темата е разгледана на принципна основа и с нравствен реферанс, приведени са
някои повели, особено за жените. А в сюннета се споменават повече допълнителните правила и са дадени някои подробности.
Коранът въпреки че иска от мъжете да предпазват погледа си от гледането на харам и да пазят достойнството си (ен-Нур, 24: 30), в него не се споменава кои органи на мъжа трябва да бъдат покрити в намаза и извън него. В същия айет и в продължението му, се иска и жените да пазят честта и целомъдрието си и да предпазват очите си от харам и като допълнение е следното постановление: “…и да не показват своите украшения, освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения, освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски потребности, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения.,,” (ен-Нур, 24:30).
В друг айет пък се иска от жените, когато излизатнавън .да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]…” и се известява, че това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават” (ел-Ахзаб, 33: 59).
В айетите, в които се говори как мъжът и жената да пазят своето целомъдрие и достойнство и че жената трябва да се покрива, се вижда, че за покриването не се предлага определена форма и модел. Тръгвайки и от този израз на Корана, не е правилно да се каже, че жените могат да излизат навън единствено с чаршаф и було или воал, че трябва да покрият устата и носа си пред чужди мъже, и дори да затворят едното си око. Ако обърнем внимание, се вижда, че кораничните знамения, свързани с темата, искат мъжът и жената да се покрият по такъв начин, че да няма причина за раздор и съмнение, да не подстрекават страстите на отсрещния пол и да се пази разумността им. Оттук е и заключението, че не е правилно обличането на тесни и тънки дрехи, които да показват чертите на тялото. Съответно на това, обличането на шалвари от мъжете и пардесюта, на дълги рокли и манта от жените, които се влачат по земята, не трябва да се приемат като религиозна дреха, а като лично предпочитание, вкус и обичай на дадения народ.
И в сюннета на Пратеника постоянно се е акцентирало религиозната и нравствената страна на покриването. В начина на обличане била поощрявана обикновеността, естественото и чистото. Дрехата не трябвало да показва частите на тялото и да прозира. Разликата между половете и последователите на останалите религии, било възприето каtо принцип.
В сюннета на Пратеника заемали място критерии и разгонения – източник на вижданията във фъкъхската доктрина, свърза-1и с границите за покриването на мъжа и жената. Например в хадис от 1ратеника (с.а.с.) се повелявало: “Две групи от моята общност, които се още не съм видял, ще бъдат от обитателите на джехеннема. Едната а хора, носещи с тях бичове като кравешки опашки, с които удрят хората, а другата – облечени голи жени, които стъпват, кълчейки се (ще отклоняват другите с лошия си пример), а косите на главите им са оформени, като гърбицата на камила. Те не ще влезнат в дженнета и ня-ш да усетят неговата миризма. Въпреки че миризмата му се усеща от того далечни разстояния” (Муслим, Либас, 125).
В друг хадис Пратеника на Аллах (с.а.с.) се обърнал към своята бал-;ъза Есма, която била облечена в тясна и прозрачна дреха: “О, Есма! ‘лед като жената достигне зрелост (пубертет), не е правилно да се иждат други части от тялото й, освен това и това – като посочил либето и ръцете й.” (Ебу Давуд, Либас, 31).
Поясненията в сюннета имат определен дял за схващанията на то-авашното общество, местните условия и обществения нрав. Понеже лучаят с покриването е свързан с естеството на човека и с контакта въздействието между половете, всеобщото измерение на темата не юже да бъде пренебрегнато.
Още от времето на Пратеника (с.а.с.) и праведните му халифи, и о днес, мюсюлманите заедно с различията помежду им, са опазили поддържали живи всички негови критерии и разяснения отнасящи е до този въпрос. Те приели покриването като нравствено, човешко и елигиозно задължение, което опазва човешкото целомъдрие и крие в збе си редица мъдрости и положителни последствия и ползи. Всъщ-ост сред мюсюлманите винаги е имало единодушие, че покриване-о е религиозна заповед и изискване.
