İslamofBulgaria.Net – Вярващите са Братя Вярващите са Братя
Свързани Cтатии
Думата ехлийет означава пригодността на човека да бъде тема нa религиозно и правно постановление. В Корана се оповестява, че чове кът е поел повереното/отговорността, от която останалите съществa са се страхували да носят, и се пояснява, че сред всички останали същества само човекът носи способност и отговорност. Това, че човекът е отговаря на призива на религията е поради това, че той притежава способността да разбира, мисли и да се държи спрямо това, наречена разум. Ислямските учени наричат тази способност и отговорност на човека с името ехлийету’л хитаб. Целта от това е да се каже, че човек е в състояние и естество, с което може да разбере призива на религията. Това дали сам по себе си разумът е достатъчен за този вид религиозна отгорност или не, или какви допълнителни условия се търсят за нея, е станало тема на широки спорове особено сред учените по келям/ве-роучение и усул/методология. Поради това, че в ислямското право понятието “ехлийет” обхваща различни по степен права и задължения – като установяването на правата и задълженията на човека, натоварването му с религиозни длъжности, валидността на неговата правна дейност и действия, способността му да носи обществена и наказателна отговорност-, то подлагането на ехлийета на някои степенувания и разделения, които да съответстват на това, става неизбежно. Това се дължи на факта, че всяка една от тези степени налага умственото и телесно развитие, което е на различно ниво. Поради тази причина ехлийетът бил възприет като едно условно качество, което проявява развитие, което е свързано с процеса на развитие на способността на човека да разбира, мисли и извършва.
Казано по друг начин в определянето на ехлийета също колкото състоянието на човека, важност представляват и същността на срещаните права и задължения, на религиозното и правно дело и действие. Поради тази причина ехлийегът в ислямското право бил разделен под формата на два главни стадия: “ ехлийет’ул-вуджуб способност за задълженията” и “ ехлийет’ул-еда/способност за изпълнение”. А човешкия живот бил разделен под формата на следните периоди: зародиш, детство, юношество, пълнолетие и зрялост.
“Ехлийет’ ул-вуджуб” е способността на човека да може да притежава права и да влиза под дългове. Основата на Ехлийет’ул-вуджуб изграждат възможността на човека да влиза под дълг и неговата правна личност (тоест правата, коиго притежава като личност); този вид ехлиййет няма връзка с годините, разума, пълнолетието, юношеството и зрялостта. Каквото и да е състоянието на умственото и телесното му развитие, защото се приема, че всеки жив човек притежава този вид способност. Пояснява се, че при положение че зародишът се роди здрав, той има наследтсвеии, право на завещание, вакъвфски и родствени права. А ехлийет’ул еца, тоест способността за изпълнение означава човекът да бъде годен да се държи по начин, който да е религиозно и правно законен и да върши правна дейност. Основата на способността за изпълнение изграждат разума и силата на различаването. Когато разумът и силата за различаване са пълни, се говори за пълна способност за изпълнение. А когато е непълна, за непълна способност за изпълнение.
Различаването, което е способността на човека да разграничава доброто от злото, полезното от вредното, дори и да е с главните им черти, е началото на способността за изпълнение. Детето, което не е достигнало юношетския перисд, умствено болният и тези, които се считат за такива, нямат способност за изпълнение. Те използват своите права посредством законни представители. Поради това, че те нямат възнамерения и воля, които да са религиозно и правно валидни, те не могат да бъдат държани мукеллеф (тоест отговорни спрямо заповедите и забраните на Аллах) с вяра и ибадети. За това и те не носят наказателна отговорност за своите действия. Техните слова, правни дела и действия са невалидни и се считат за несъществуващи.
А тези деца, които все още не са достигнали пълнолетие, но са влезнали в юношетския период, притежават непълна (ограничена) способност за изпълнение. Хората се считат за юноши приблизително от седем годишна възраст до пълнолетие. Между религиозната способност на юношите за изпълнение и правната (гражданската) способност за изпълнение има някои различия. Децата юноши не са
мукеллеф за някои религиозни задължения и телесни ибадети като вяра, намаз, оруч, хадж, кефарет, джихад, повеляване на добрто и възпрепятстване на злото. Дори и техните действия да имат правно-материална отгорност, то нямат наказателна отговорност. Потази причина способността за религиозния налог/предложение и наказателната способност за тези носят общи свойства. Но е препоръчано приучаването на децата към религиозния живот и изпълнението на ибадети от ранна възраст, и възпитанието им в тази насока. Освен това Му тезиле смята, че след юношетския период насетне вярата в Аллах е ваджиб (задължителна), а Ахмед бин Ханбел е на мнение, че след десет годишна възраст детето ще се счита мукеллеф за намаза и оруча. Ислямските учени са на мнение, че детото юноша дали ще бъде държано мукеллеф или не, го вярата му и ибадетите, които той е изпълнил, са сахих/действителни.
Но извършеният преди пълнолетието ибадет хадж, дори и да е действителен, то не снема задълнението хадж, което може да стане фарз след пълнолетие. А що се отнасят правните действия за децата-юноши и тези, които се считат за такива, то правните действия, които имат само полезна страна и които водят до увеличение в имущественото състояние като приемането на подарък, садака, завещание, са валидни без да бъдат обвързани с разрешението и одобрението на някого. А техните откупно-правни действия, които по силата на тяхното естество имат какго носеща печалба, така и носеща загуба страна като покупко-продажбата, наема, компания, стават валидни с разрешението или одобрението на техния законен представител. А правнитедействия, които се смятат единствено като вреда като даряването, признаването на дълга, гаранцията не могат да бъдат правени нито от детето юноша, нито от неговия законен представител. Тези ограничения са мерки, коиго целят да опазят както малкия юноша, който притежава ограничена умствена зрялост и сила на предценка, така и третите лице.
Пълнолетието, което означава една биологична зрялост е една важна повратна точка в живота на човек, в която той излиза от детския период и се пресьединява към групата на зрелите хора. Половата зрялост означава момчето и момичето напрактика да достигнат до пълнолетие (тоест моичетага да започнат имат нощни полюции, а момичетата да минстуация) или без да се гледа дали на практика са пълнолетни или не, достигането им до една определена минимална възрастува граница. За този втори вид се използва понятието правна пълнолетност (тоест по право се счита за пълнолетен). Според Ебу Ханифе възрастовата граница за това при момчетата е 18, а при мошчетата 17 години, а според мнозинството от учени тя е 15 годиш-нa възраст и за двете. Поради това, че се смята че човекът задено с гьлнолетието е придобил и умствена зрялост, докато не съществува доказателство, което да показва срещуположното, човек с разума и гьлнолетието придобива пълна способност за изпълние (ехлийет’ул еда). Това означава че човек е дошъл до положение, в което е спосо-бен да използва правата си, да извършва лично чрез думи, писмено ( напрактика правни действия, да поема религиозни и обществени задължения и да носи наказателна отговорност. Пълната способност за изпълнение се нарича и способност за налог. Зрялостта, която оз-начава човек да се отнася нормално предпазливо и проницателно към финансовите теми, по принцип става заедно с пълнолетието. Ако ювек е станал пълнолетен, но не е станал зрял, то това положение не вияе на неговата религиозна способност и наказателна отговорност, тези две негови способности (да подлежи на отговорност) съществуват напълно. Само в някои правни дейности, които имат финансов апект са направени някои ограничения на неговата способност.
Поради това, че за религозната и правна отговорност има условие, човек да притежава способността за изпълнение, то всички постоянни и възникващи състояния, които унищожавт или намалят тази негова способност, естеСтвено влият от близо на мукеллефийета на човек. По тази причина малките неюноши, които нямат способността за изпълнение и умствено болните не се считат от религията за мекеллеф/отговорни. Във възникващи в последствие състояния като сън, забрава, припадък и т.н. също няма мукеллефийет. Пратеникът показва това, повелявайки следното: “Калемът (отговорността) е повдигната от трима човека; спящият докато се събуди, детето докато достигне пълнолетие, и лудият докато постигне умствено стаби-нолност” (Тирмизи, “Худуд”, 1; Дарими, “Худуд”, 1). Това се дъкжи на факта, че в ислямската религия винаги съществува едно равновесие между отговорността, която е натоварена на хората и способността на хората да носят тази отговорност. В Корана е посонено че ислямския призив е съставен от милост и състрадание (ел-Бакара, 2/178; ел-А’раф, 7/52; Юнус, 10/57; ел-Енбия, 21/107) и че никой не ще бъде натоварен с тежест, която да надвишава силите му. В хадисите също често е акцентирано, че в даването на отговорностите са съблюдавани постепенността, състоянията и положенията на хората, и че държейки религиозните задължения в границата на минималното, е прието улеснението за основно. Това, че в постоянните и времени състояния, които частично или изцяло намаляват способността, са били намалени или премахнати и религиозно-правните отговорности, е един вид приложение на този главен принцип.
