Свободата на словото е за да сближава и помирява, а не да сее раздори и омраза

Свързани Cтатии

ИМУЩЕСТВА, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА ЗЕКЯТ

6 Mart 2023

Мюсюлманското изповедание изпрати хуманитарни пакети в Сирия

20 Şubat 2023

СТЪЛБОВЕТЕ (РУКУН) И УСЛОВИЯТА (ШАРТ) НА ОРУЧА

8 Şubat 2023

“Карикатурата е  стил в изобразителното изкуство. Изкуството е способност, разкриваща интелектуалното чудо, сътворено от Бог в човека. Чрез изкуството и знанието, човек развива най-ценното в себе си – своя интелект, който Бог е сътворил, за да бъде пазител на мъдростта и смирението, и да отблъсква насилието и проливането на невинна кръв”,пише в своя статия д-р Ариф Абдуллах, ръководител на Научноизследователския център (НИЦ) към Висшия ислямски институт (ВИИ).
По думите му значителна част от кораничното съдържание е базирано на пъстра художествена илюстрация. Резултатът от делата, които са подплатени с користни цели, е изобразен в Корана като носена от пустинните ветрове пепел. Опитът на човек да наделее над Бог е илюстриран със стремежа на човек да угаси сиянието на земята и небесата, духайки с уста. А този, който не се възползва от знанието е представен като магаре, натоварено със свитъци.
“Тези и много други примери ясно показват, че Коранът не е лишен от сатиричен похват и в този смисъл представя богат извор от материал за карикатурното изкуство. Но, отличителното в кораничния сатиричен подход е, че той не персонализира злото, грозното и неполезното, а го бичува персонифицирано в чертите на поведението. Целта на Корана не е да осмее дадена личност, а да трансформира злото в добро у човека. Това е съвършенно чувство за усет и съзнание, черти характерни за изкуството”, смята преподавателят от ВИИ.
Ето защо,според него дори осмиването на враждебността и агресията персонализирани в образа на някои от световните диктатори, за които историята и човечеството не са в разногласие, няма да бъде нормативно прието в Исляма, защото не самата личност, а чертите на лошото поведение трябва да бъдат иронизирани. Тогава, как би могла да се персонализира враждебността и агресията в образа на Божий пратеник, нравствен пример за милярд и половина мюсюлмани, и уважавана личност от по-голямата част немюсюлмани по света, според класификацията на американския изследовател Майкъл Харт, който определя пратеника Мухаммед за най-влиятелната личност в човешката история.
Следователно, подобна персонализация напуска границите на изкуството, тъй като губи чувството за усещане и съзнание. Това не е изкуство. Изкуството е изтънченост и висок нюх. То не е и свобода на словото, защото свободата на словото е да сближава и помирява, а не да сее раздори и омраза.
“Свободата на словото трябва да изтрива злото от историческата междурелигиозна памет и да обуславя сътрудничество в праведността и справедливостта”. пише още д-р Ариф Абдуллах. //http://grandmufti.bg