Mustafa

АБДЕСТ

А) СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО МУ Думата абдест, кояго е образувана от персийските думи аб (вода) и дест (ръка), и която означава “вода за ръце”, е един вид постановена чистота, която е предпоставка за изпълнението на определени ибадети, като естеството на самата тази предпоставка е ибадет. Съответната дума на абдеста в …

Чети повече »

ФИЗИЧЕСКА ЧИСТОТА И ПРЕЧИСТВАНЕТО ОТ МРЪСНО СЪСТОЯНИЕ (ЗА КОЕТО РЕЛИГИЯТА Е ДАЛА СТАНОВИЩЕ, ЧЕ Е ТАКОВА)

Без съмнение критерия за физическата чистота и начините за почистване са много тясно свързани с културата и традициите, с условията и възможностите на обществата. По тази причина и Ислямската религия, акцентирайки често върху необходимостта и важността й е отдала важност както главната идея на тази тема да бъде поддържана жива, …

Чети повече »

ЕХЛИЙЙЕТ (СПОСОБНОСТТА)

Думата ехлийет означава пригодността на човека да бъде тема нa религиозно и правно постановление. В Корана се оповестява, че чове кът е поел повереното/отговорността, от която останалите съществa са се страхували да носят, и се пояснява, че сред всички останали същества само човекът носи способност и отговорност. Това, че човекът …

Чети повече »

ВЯРАТА В ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОТО И СЪДБАТА

а) Значенията на думите “каза” и “кадер” В речникът думата “кадер” носи следните значение: “мярка, количество, извършването на нещо спрямо определена мярка, и определено”. Като термин тя означава узнаването от страна на Аллах чрез Неговото изначалното знание на всички неща, които ще се случаг от Изначалното до вечността, тяхното време, …

Чети повече »

ВЯРАТА В ОТВЪДНОТО (АХИРЕТА)

а) Сетният ден и вярата в отвъдното Думата “ахирет” означава “край, нещото след това, сетният ден”. Като термин с думата “ахирет” се нарича вечният живот, който ще започне по заповед на Аллах с първото потръбване на рога от страна на ангела Исрафил (а.с.), за да настъпи Часът (потопа). Когато Исрафил …

Чети повече »

ВЯРАТА В ПРОРОЦИТЕ

а) Понятието “пейгамбер/пророк” и вярата в пророците (пратениците) Думата “пейгамбер” в персийския език означава “вестоносец и пратеник”. Като религиозен термин “пейгамбер” се нарича “пратеника, който Аллах е избрал сред Своите раби, и който, удостоявайки Tо с откровението, го е натоварил със задачата да извести хората за заповедите и забраните му. …

Чети повече »

ВЯРАТА В КНИГИТЕ

а) Понятието “божествена книга” и вярата в (божествените) книгите Думата “книга/китаб” в речника означава “писане, писмен документ”. А като термин така се наричат словата, които Аллах е низпо-слал чрез откровение на своя пратеник, за да покаже пътя на своите раби и за да ги просвети, и тяхната записана в форма. …

Чети повече »

ВЯРАТА В АНГЕЛИТЕ

а) Понятието “мелек/ангел” и вярата в ангелите Думата “мелек”/ангел, което в речника означа “вестител, пратеник, сила, мощ” е едно създадено от светлината и духовно/нематериално същество, което не може да бъде видяно с очи и което извършва различни задачи по заповед на Аллах. В Корана има много айеги, които поясняват, че …

Чети повече »

ВЯРАТА В АЛЛАХ

а) Вярата в Аллах Bярата в Аллах, Който е сътворил вселената, Който я управлява, и Който е единственото и най-виеше същество, на което се прави иба-дет, е първата и основата на основите на вярата. Във всички божествени религии съществуването и единството на Аллах е било най-важната основа на вярата, защото …

Чети повече »

ОСНОВИТЕ НА ВЯРАТА

В книгите по вероучение основите на вярата на ислямската религия са изразени с термина “аменту”. Думата “аменту”, което е първо лице единствено число на глагола”амене”, означава “повярвах”. А като термин тази дума се използва за изразяването на текста, който съдържа кратко и ясно основите на вярата. Текста на аменту е …

Чети повече »